Определение № 2895 от 25.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2895 гр. Варна, 24.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20233100501456 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от адв. Е. И. АК-Враца, в качеството й на пълномощник на В. К. Н., ЕГН: 5............906, срещу определение № 7843 от 28.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 4 415 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, десети състав, с което, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, е прекратено производството по гр. дело с номер 4415/2023г. по описа на Районен съд - Варна в частта, в която се иска да бъде установено, че В. К. Н., ЕГН **********, не дължи сумите от 5599,62 лева, посочени в запорно съобщение с изх. номер 7907 от 06.03.2023г., предмет на изп. дело с номер 313/2023г. по описа на ЧСИ И. Ц., което е било прекратено.

В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че с разпореждане № 22923 от 19.06.2023 г. първоинстанционният съд е указал на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да обоснове допустимостта на предявения отрицателен установителен иск.

Към 30.06.2023 г. цитираното разпореждане № 22923 от 19.06.2023 г. не е било получено от ищеца, за да бъде изпълнено.

По същество се иска отмяна на обжалваното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното: Делото е образувано въз основа на молба, подадена от В. К. Н., ЕГН: ********** срещу Й. Р. Ж., ЕГН: ********** с искане, съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че В. К. Н. не дължи на Й. Ж. сумата от 5599,62 лева, посочена в запорно съобщение с изх. номер 7907 от 06.03.2023г., предмет на изп. дело с номер 313/2023г. по описа на ЧСИ И. Ц., което е било прекратено.

С разпореждане № 22923 от 19.06.2023 г., постановено по делото, съдът е указал на ищеца В. Н., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да обоснове допустимостта на предявения отрицателен установителен иск, доколкото сочи, че изпълнителното производство е било прекратено. Съдът е указал, че при неизпълнение в срок, исковата молба в тази част ще бъде върната.

1

Предявяването на иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право се допуска само тогава, когато ищецът има интерес да установи това със съдебно решение – чл. 124, ал. 1 ГПК. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск, какъвто се явява и искът по чл. 439 ГПК, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно във всеки етап на исковото производство.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението срещу него, т. е. да поиска установяване на несъществуването на неговото задължение, като може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съдебната практика е безпротиворечива в становището, че основание за правен интерес у длъжника от предявяване на установителен иск по чл. 439 ГПК е наличието на висящ изпълнителен процес за принудителното събиране на вземането.

В конкретния случай, по делото е установено, че изпълнителното производство е прекратено. В този смисъл и с оглед изложените по-горе съображения следва, че към настоящия момент не е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иска по чл. 439 ГПК, тъй като интересът му от водене на делото на това основание е отпаднал.

Изложеното води до извода, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като производството по гражданско дело с номер 4415/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, в която се иска да бъде установено, че В. К. Н. не дължи сумите от 5599,62 лева, посочени в запорно съобщение с изх. номер 7907 от 06.03.2023 г. предмет на изп. дело с номер 313/2023 г. по описа на ЧСИ И. Ц. следва да бъде прекратено, на основание чл. 130 ГПК, тъй като предявеният отрицателен установителен иск е изначално недопустим .

Мотивиран от горното и на основание член 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7843 от 28.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 4415 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, десети състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2