Решение № 156 от 25.04.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. П., 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230101158 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на А. И. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., ул. „П.“ № 51, общ. П. и съдебен адресат гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П..

Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 680445/23.05.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД. Сочи, че съгласно договора за паричен заем ищецът трябва да върне сумата от 1132,01 лева, при сума на получаване 1 000 лева, при срок на кредита от 29 вноски. Изложено е, че по посочения договор ищецът дължи на ответното дружество неустойка в размер на 694,99 лева, разсрочена на 29 вноски, като по този начин общото задължение по договора възлиза на 1 827 лева. Ищецът твърди, че така уговорената клауза по Договор за паричен заем № 680445/23.05.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че процесната клауза от договора е неравноправна, тъй като същата предвижда заплащането на сума, която е необосновано висока, чрез нея в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение, заобикаля се закона и по-конкретно разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място твърди, че цитираната клауза от договора е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата за неустойка, съдържаща се в чл.6.2 от Договор за паричен заем № 680445/23.05.2022 г., сключен между А. И. В. и „Сити Кеш“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 694,99 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради противоречието й с добрите нрави, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

1

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество депозира писмен отговор, с който признава предявения иск за нищожност на клаузата за неустойка и моли за постановяване на съдебното решение при признание на иска. Прави искане да бъде отхвърлена претенцията за присъждане на разноски, предвид стореното признание на иска. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответното дружество по първоначалния иск, чрез своя процесуален представител, е депозирало и насрещна искова молба по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК.

В молбата се сочи, че на 23.05.2022 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № 680445/23.05.2022 г., по силата на който първоначалният ищец е усвоил заемна сума в размер на 1 000 лв. и е следвало да заплати всички задължения по договора посредством 29 седмични вноски, при ГПР 49,91 % и ГЛП 40,05 %. Изложено е, че в приложения към договора погасителен план са посочени номера на вноските, падежа, сумата за главница и лихва, както и дължимата неустойка в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора. Твърди се, че за погасяване на задълженията по процесния договор са извършени плащания в общ размер на 796,00 лв. Сочи се, че към настоящия момент ответната страна по насрещния иск не е погасила всички вноски по договора, като същата дължи на ищцовото дружество по насрещния иск сумата от 786,78 лв., представляваща главница по договора за потребителски кредит и сумата от 66,02 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора, начислена за периода от 01.08.2022 г. до 12.12.2022 г.

Насрещният ищец посочва, че вземането за неустойка не е предмет на насрещния иск, като в хипотезата на постановяване на решение при признание на иска за установяване на нищожността на процесната клауза за неустойка, прави възражение за прихващане в следния смисъл – съдът след като установи, че ищецът по първоначално предявения иск дължи на „Сити кеш“ ООД сумата от 852,80 лв. и прогласи нищожността на клаузата за неустойка, то да прихване дължимите суми от „Сити кеш“ ООД и да осъди ищеца да заплати остатъка от дължимите и към дружеството суми.

Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Иска се от съда да бъде приет за съвместно разглеждане предявеният насрещен иск и да постанови решение, с което да осъди ответника (първоначалния ищец) да заплати на ищцовото дружество (първоначалния ответник) сумата от 786,78 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит, както и сумата от 66,02 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2022 г. до 12.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се сторените по насрещния иск разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за всеки предявен иск.

В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответника по насрещния иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения насрещен иск. Оспорват се изцяло изложените в насрещната искова молба факти и обстоятелства, като се излагат съображения за нищожност на процесния договор за кредит на различни, изчерпателно посочени основания. Прави възражение за прихващане на сумата заплатена от ответника по насрещния иск като лихва и неустойка към дължимата се главница по Договор за кредит № 680445. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Претендира сторените разноски по насрещния иск.

В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и представляват, от процесуалните представители на същите са депозирани писмени становища.

По делото са приети писмени доказателства.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

2

На 23.05.2022 г. между "Сити Кеш" ООД в качеството на кредитор и А. И. В. в качеството на кредитополучател е сключен договор за паричен заем № 680445, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1 000 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок до 12.12.2022 г. на 29 вноски, при фиксиран ГЛП в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 49,91 %. Общата дължима сума по договора е в размер на 1 132,01 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит с полагане на подписа си в договора кредитополучателят удостоверява, че е получил в брой заемната сума в размер на 1 000 лв. Съгласно чл. 5 от договора за кредит в тридневен срок от сключването му кредитополучателят следва да предостави на кредитора поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца от падежа на последната редовна погасителна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключен с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл. 11 от договора за кредит, ако кредитополучателят не предостави уговореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 694,99 лв., която ще бъде заплатена разсрочено съгласно приложения погасителен план, а именно на 29 вноски. Така общо дължимата сума по кредита възлиза на сумата от 1 827 лева.

От представената и приета като доказателство по делото справка за движенията по кредит № 680445 се установява, че ищецът по процесния договор за кредит е заплатил сума в размер на 796 лева, което обстоятелство е признато и от самия ищец след получаване на справката.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Ищецът е предявил установителен иск за нищожност на клауза от договор за паричен заем поради заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 и неравноправност – чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП във връзка с чл.146, ал.1 от ЗЗП. В негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото наличието на сочените основания за нищожност на клаузата за неустойка.

Уговорената между страните в чл. 11 от договора за потребителски кредит неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга. Това задължение е непарично. От неизпълнението му не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане. Те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с допълнителна гаранция за събиране на вземането. С оглед на това поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне на банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за 3 кредит, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За кредитора е предварително ясно, че кредитополучателят трудно би могъл да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за заемателя, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Също така неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че да заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на кредитора към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. В случая това не е сторено, като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната такава. Това, освен че заблуждава потребителя за реалната икономическа тежест на кредита, заобикаля императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК за максималния допустим размер на разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит.