Решение № 490 от 03.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Б., 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анета Илинска като разгледа докладваното от Анета Илинска Гражданско дело № 20201200101458 по описа за 2020 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С РЕШЕНИЕ № 397 от 27.09.2021 г., постановено по гражданско дело № 1458 по описа за 2020 година, ОКРЪЖЕН СЪД - БЛАГОЕВГРАД е:

1. ОСЪДИЛ ЗД “Е.” **, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.

С., бул. “Х.К.” № ***, да заплати на С. М. М., ЕГН **********, с адрес: от гр. Б., ул. „Б.и“ №**, вх. *, ет.* ап. *, сумата в размер на 7500 лв.

(седем хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ПТП реализирано на 06.11.2017г., в гр. Б. ул. Б.и № **, който иск е предявен като частичен от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху уважената главница считано от 30.11.2020г., до окончателното изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин лева) до претендираните 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), предявен като частичен от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), като неоснователен.

2. ОСЪДИЛ ЗД “Е.” **, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.

С., бул. “Х.К.” № ***, да заплати на С. М. М., ЕГН **********, с адрес: от гр. Б. ул. „Б.и“ №**, вх. *, ет.* ап. **, сумата в размер на 552,30 лв.

(петстотин петдесет и два лева и тридесет стотинки), представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди - разходи за лекарства, преглед и медицински консумативи, заплатени от пострадалия С. М. в резултат на ПТП реализирано на 06.11.2017г., в гр. Б. ул. Б.и № **, ведно със законната лихва върху сумата считано от 30.11.2020г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над 1

552,30 лв. (петстотин петдесет и два лева и тридесет стотинки), до претендираните 1884,60 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и четири лева и шестдесет стотинки).

3. ОСЪДИЛ ЗД “Е.” **, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.

С., бул. “Х.К.” № ***, да заплати на адв. П.К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 450,50 лв. (четиристотин и петдесет лева и петдесет стотинки) за оказана безплатна адвокатска защита.

4. ОСЪДИЛ ЗД “Е.” **, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.

С., бул. “Х.К.” № ***, да заплати в полза на Окръжен съд - Благоевград държавна такса в размер на 350 лв. (триста и петдесет лев), дължима по уважените искове.

5. ОСЪДИЛ С. М. М., ЕГН **********, с адрес: от гр. Б. ул. „Б.и“ № **, вх.

*, ет. * ап. **, да заплати на ЗД “Е.” А**, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “Х.К.” № *** сторените по делото разноски в размер на 1282,63 лв. (хиляда двеста осемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки), съобразно отхвърлената част от исковете.

Постъпила е молба от адв. П.К. АК София, пълномощник на ищеца С.

М. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. “Славянска” № 6, офис 10. 1.

Твърди се, че в диспозитива на Решение № 397 от 27.09.2021 г., постановено по това гр. дело, съдът приел, че в случая законна лихва за забава следва да се присъди върху определения размер на обезщетенията, считано от 30.11.2020 г. - датата посочена от ищеца. В мотивите на решението обаче, било посочено, че ищецът претендира и законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 13.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. Никъде, в ИМ не се сочело от ищеца, че лихва се претендира от 30.11.2020г.

Отправя искане, в случай че съдът прецени, че е налице очевидна фактическа грешка, да допусне поправка на посочената очевидна фактическа грешка в Решение № 397 от 27.09.2021 г., постановено по гр. д. № 1458/2020 г. по описа на ОС - Благоевград, като в диспозитива и в мотивите на решението бъде записано, че искът за законна лихва върху присъденото обезщетение се претендира от 13.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.

В случай че прецени, че не е налице очевидна фактическа грешка в решението по делото, се иска съдът да допълни същото като се произнесе и по отношение на предявения иск за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди.

Излага следните съображения:

Твърди се, че съдът не се е произнесъл по цялото искане. Видно ставало от исковата молба, че от съда е поискано да присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, считано от 13.11.2017 г. до окончателното изплащане.

С Решението по делото, съдът се е произнесъл, че в случая законна 2 лихва за забава следвало да се присъди, считано от 30.11.2020 г., като не се е произнесъл по отношение на иска за присъждане на законна лихва за периода от 13.11.2017 г. до датата 30.11.2020 г.

С оглед на посоченото моля да допълните постановеното решение като съдът се произнесе по предявения иск за присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди на ищеца за периода от 13.11.2017 г. до датата 30.11.2020 г.

Другата страна ЗД “Е.” АД не е подала писмен отговор по молбата.

Благоевградският окръжен съд, преценявайки данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 247, ал. 1 от ГПК, поправянето на очевидна фактическа грешка може да стане по инициатива на съда или по молба на страните без ограничение във времето.

Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда, така както е отразена в мотивите, и нейното външно изразяване, така както е отбелязана в диспозитива на съдебния акт. Поначало съдебният акт представлява едно цяло, включващо мотиви и диспозитив. Мотивите отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитива представлява външния израз на вече формираната воля. Противоречието между мотивите и диспозитива представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, изразяваща се в неправилно формулиране на вече формираната и изразена воля на съда в мотивите на акта. Без значение е, дали актът е обжалван или е влязъл в сила, тъй като не се касае за промяна на смисъла на съдебния акт, а за поправка на същия, без да се променя вече формираната и изразена воля.

При противоречие между двете, предпочитание следва да намери изразената и формирана в мотивите на съдебния акт воля.

Допълване на постановеното решение пък се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато: съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото. Т.е. на допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт.

Съдът намира подадената молба с двете искания по чл. 247 ГПК и чл.

250 ГПКза неоснователна. Съображения:

По отношение претенцията за присъждане на законна лихва, съдът в мотивите си е приел с основното си решение, че с исковата молба е направено искане в полза на ищеца да се присъдят законни лихви върху двете обезщетения, считано от 13.11.2017г. Възприел е, че са представени доказателства, че ищецът е отправил писмено искане до застрахователя за 3 присъждане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, като ответникът е получил писмото на 29.09.2020г.

/лист 43 от делото/. Изложил е, че след предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, за застрахователя бил налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение било свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава - чл. 497, ал.1, т.1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ. С оглед на посоченото по-горе е прието от състава, разглеждащ делото, че застрахователят, изпадайки в забава дължи законна лихва, считано от датата на сезирането му - 29.09.2020 г., до окончателното изплащане на двете суми за присъдените обезщетения. Направен е краен извод, че доколкото обаче се претендирала законна лихва, считано от 30.11.2020 г. то същата следвало да се присъди от посочената от ищеца дата, върху двете обезщетения.

Не е налице твърдяната грешка по смисъла на ГПК, доколкото липсва противоречие между изложеното в мотивите като краен правен извод и постановеното с диспозитива, а именно, че обезщетенията се присъждат ведно със законната лихва върху уважената главница считано от 30.11.2020г., до окончателното изплащане на сумата Съдът ще остави без уважение постъпилата молба с правно основание чл. 247 ГПК.

По евентуалното искане в молбата с правно основание чл. 250 ГПК:

Същото е неоснователно. Съображения:

Не е налице пропуск на съда да се произнесе по искането. Както се посочи вече, съдът е възприел като краен извод, че претенцията за лихви е заявена като такава от 30.11.2020г., независимо от първоначално посочената друга дата и съдът ще я остави без уважение.

Изложените съображения с молбата касаят правилността на постановеното решение, в тази му част, касаеща присъдени лихви, срещу което решение е постъпила и въззивна жалба от същата страна, подала и тази молба.

По изложените съображения Окръжен съд Благоевград:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от адв. П.К. АК София, пълномощник на ищеца С. М. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. К., ул. “С.” № *, офис *** за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 397 от 27.09.2021 г., постановено по гражданско дело № 1458 по описа на БлОС за 2020 година.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ евентуалното искане, обективирано в молба 4 от адв. П.К. АК София, пълномощник на ищеца С. М. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. К., ул. “С.” № *, офис **за допълване на решение РЕШЕНИЕ № 397 от 27.09.2021 г., постановено по гражданско дело № 1458 по описа на БлОС за 2020 година.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 5