Определение № 23726 от 30.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5006/2026
- Вид
- Определение № 23726
- Подписан
- 30.06.2026
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 33320 от 13.03.2026 · БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
- Разпореждане № 46606 от 14.04.2026 · БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
- Решение № 18094 от 25.09.2026 · БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
- Разпореждане № 124678 от 15.10.2026 · ДОРА ЗАПРЯНОВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23726 гр. София, 30.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20261110105006 по описа за 2026 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
А. С. В. е предявил главен иск срещу „Стик-кредит” АД с правна квалификация чл.
26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, с който се иска прогласяването на нищожността на договор за потребителски кредит № ............ поради противоречието му със закона и накърняване на добрите нрави, както и евентуален иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с които се иска прогласяването за нищожна на клаузата, обективирана в чл. 27 от договор за потребителски кредит № ............
Ищецът твърди, че на 06.02.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит с ответника за сумата в размер на 2000 лв., като клаузите били предварително изготвени и не били индивидуално определени. Твърди, че следвало да върне на ответника сумата в размер на 2869,93 лв., при ГПР в размер на 34,8 %, ГЛП в размер на 30,24 % и за срок от 24 месеца.
Сочи, че в договора било уговорено, че в срок до 3 дни от сключването му потребителят следвало да предостави обезпечение – банкова гаранция или поръчителство на трето физическо лице, като при неизпълнение на това задължение потребителят ще дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Излага, че в договора е била предвидена прекомерна неустойка, както и други неравноправни клаузи. Твърди, че посоченият в договора размер на ГПР от 34,8 % не е действителният такъв, тъй като в него не е включена предвидената неустойка. Твърди, че договорът съдържа множество неравноправни клаузи, водещи до неговата нищожност, в това число се целяло и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК като се уговаря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. Моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Посочва, че нищожност на отделни клаузи не води до нищожност на целия договор. Сочи, че договорът е сключен съгласно изискванията на ЗПК, както и че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Твърди, че е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му. Посочва, че потребителят е отправил искане за сключване на договора за кредит, като впоследствие му е предоставен Стандартен европейски формуляр, който можел да изтегли. Впоследствие му е бил предоставен и проект на договора, със съдържанието на който имал възможност да се запознае. Оспорва, че е налице недействителност по смисъла на ЗПК, като по отношение на формирането на годишния процент на разходите били спазени всички закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Оспорва, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като към датата на сключване на договора нормативно определеният лимит на ГПР бил 68,95 %, а 1 определеният в съглашението възлизал на 34,80 %. Оспорва уговорената лихва да противоречи на закона и добрите нрави, като размерът и е бил в съответствие със закона.
Посочва, че предвидената неустойка е била в случай, че потребителят не предостави обезпечение на кредита. В допълнение на това ищецът разполагал с 14 дни да се откаже от сключения договор. Оспорва да е налице противоречие с разпоредбите на ЗЗП, тъй като клаузите са били уговорени индивидуално с потребителя, същите са били ясно и точно описани, като давали на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Посочва, че ищецът е сключил множество договори с ответника, имащи сходни клаузи и идентична уговорка за плащане на неустойка.
Твърди, че единствената цел на сключените договори е била обогатяването на ищеца с цел завеждане на последващи искове. Посочва, че процесният договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните. Моли за отхвърлянето на предявените искове.
По доказателствената тежест
По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият противоречи на императивни правни норми или че накърнява добрите нрави или съответно оспорените клаузи накърняват добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следва да бъдат отделени следните факти: между ищеца и „Стиккредит“ АД е сключен договор за потребителски кредит № ......... от 06.02.2024 г. с твърдяното в исковата молба съдържание, като предвидената в него неустойка за непредставяне на обезпечение не е била включена при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите.
По доказателствата
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 16.09.2026 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следните факти: между ищеца и „Стик-кредит“ АД е сключен договор за потребителски кредит № ......... от 06.02.2024 г. с твърдяното в исковата молба съдържание, като предвидената в него неустойка за непредставяне на обезпечение не е била включена при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите.
2
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3