Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2882 от 28.07.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 96/2022
Вид
Решение № 2882
Подписан
28.07.2022
В сила
15.12.2022
Състав
ЯНА ВАСИЛЕВА НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • Член 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 31, ал. 7, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2882 гр. София, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Я.Н. при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от Я.Н. Административно наказателно дело № 20221110200096 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на П. В. П., ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-026105/17.12.2021г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 6, вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер от 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Подадена е жалба лично от лицето, в която е посочено, че не е преминал на червен сигнал на светофара. Същият светел в жълто, а жалбоподателят бил навлязъл вече в кръстовището и преценил, че е по-безопасно да премине, тъй като в противен би създал опасност за движението. Иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

В първото по делото съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично.

Поддържа жалбата и изложените в нея твърдения, че сигналът на светофарната уредба е бил жълт. Заседанието е отложено, поради неявяван на 1 актосъставителя, призован като свидетел. В следващото и последно по ред съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят, не се е явил.

Въззиваемата страна – Началник сектор към отдел „Пътна полиция“, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.12.2021 г., около 09:40 часа, жалбоподателят П. В. П. управлявал лек автомобил марка „*** като се движел в град София по бул. „Панчо Владигеров“ с посока на движение от ул. „Александър Станишев“ към бул.

„Захари Стоянов“. На кръстовището на бул. „Панчо Владигеров“ и бул.

„Царица Йоанна“ жалбоподателят навлязъл и преминал при червен сигнал на светофарната уредба, която работела в автоматичен режим. Това било забелязано от свидетелите св. Б.Д. М. – полицейски служител при ОППСДВР.

Срещу жалбоподателя П. бил съставен АУАН № 041927 от 05.12.2021 г. за извършено нарушение на чл. 6, т. 1, пред. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, а той го подписал без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели при установяване на нарушението.

Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 21-4332-026105 от 17.12.2021 г., с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал. 6, вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер от 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля Б.М., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят М. е бил очевидец на нарушението, като непосредствено е възприел изложените в акта констатации. Показанията му съответстват с обстоятелствата, изложени в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. Писмените доказателства по делото също допринасят за изясняване на относимата фактология, поради което съдът ги кредитира изцяло.

2

Всичко казано до тук води съда на извода за категорична доказаност на описаната по-горе фактическа обстановка.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както АУАН, така и НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени, като следва да е налице и пълно съответствие между фактическо и правно обвинение. В процесните АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят П. е преминал при червен сигнал на светофарната уредба. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че с действията си той е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1, пред. 2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите на ППС, като участници в движението да съобразяват поведението си със светлинните сигнали. Посочената правна норма е бланкетна, доколкото не сочи при конкретен светлинен сигнал, какви са задълженията на водачите.

За да бъде дадена прецизна правна квалификация на нарушението следва ясно да се посочи коя е правната норма, съдържаща правилото за поведение на водачите на ППС при наличие на червен сигнал на светофарната уредба, като по този начин на жалбоподателя ще бъде посочено ясно и конкретно кое е задължителното правило за поведение, което той е нарушил, за да му бъде наложено съответното административно наказание.

3

Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска издаване на НП дори и при допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, при условие, че е установена самоличността на извършителя и е безспорно доказано извършването на нарушението и вината на нарушителя. Следователно, непосочването на прецизната правна норма в АУАН не би било основание за отмяна на НП, ако самото то я съдържа. В процесния случай обаче това не е така. При издаване на НП, вместо да попълни бланкетната норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП с посочване на конкретната правна норма, която предвижда какво следва да е поведението на водач при наличие на червен сигнал на светофарната уредба, административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като при цитиране на правната квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Както вече беше посочено разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Издавайки обжалваното НП АНО е приел, че преминавайки при червен сигнал на светофарната уредба, жалбоподателят не се е съобразил със светлинната сигнализация. Никъде в НП обаче не е посочено кой е нормативният акт, който вменява задължение на участниците в движението да не преминават при червен сигнал на светофарната уредба. Цитираната като нарушена правна разпоредбата – чл. 6, т. 1 от ЗДвП не посочва при наличие на конкретна светлинна сигнализация, какви действия следва да извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на ППС. Поведението, което следва да спазват водачите на ППС при наличие на червен сигнал на светофарната уредба е посочено в чл.

31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, а именно: червена светлина - означава „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. Тоест чл. 6, т. 1 от ЗДвП се допълва от друга разпоредба – такава, която посочва конкретните правила за поведение на 4 водачите на ППС при наличие на различна светлинна сигнализация, а с оглед конкретно посочената червена светлина, това е чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП.

Член 57 от ЗАНН изчерпателно изброява задължителните реквизити на наказателното постановление, като в точка 6 е предвидено посочването на „законните разпоредби, които са били нарушени виновно“. Като не е посочил конкретната норма, въвеждаща задължение за водачите на ППС да не преминават на червен сигнал на светофарната уредба, АНО не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена.

Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които то не е изпълнило.

Констатираното нарушение е съществено и не може да бъде отстранено от съда, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийският районен съд, НО, 100 състав

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление

(НП)

№

21-4332026105/17.12.2021г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на П. В. П., ЕГН: ********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 6, вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер от 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в 5

НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6