Решение № 184 от 04.02.2026, Административен съд - Видин
- Съд
- Административен съд - Видин
- Дело
- Административно дело 230/2025
- Вид
- Решение № 184
- Подписан
- 04.02.2026
- В сила
- 03.03.2026
- Състав
- Николай Витков
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.256 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.256, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.256, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.256, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 184
Видин, 04.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Видин - IV състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
НИКОЛАЙ ВИТКОВ
При секретар ВЕРЖИНИЯ КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ВИТКОВ административно дело № 20257070700230 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.256 от АПК.
Образувано е по жалба на Р. П. В. от [населено място], [улица], срещу неоснователно бездействие на заместник кмет на община Димово, да изпълни задължението си по поддържане на улиците в [населено място], общ. Димово, обл. Видин, като бъде окосен участъка пред обитаваното от нея жилище на [улица]. Оспорващата твърди, че е поискала да бъде окосена и почистена улицата, на която е разположен обитавания от нея имот в [населено място], но това не е сторено, като по този начин не се изпълняват задълженията по поддържане на общински имот. Прилага т.нар. „Покана-жалба”, адресирана до кмета на община Димово, с която е поискала да бъде направена достъпна улицата, „без използване на химикали”. Иска да бъде отменен отказът и да бъдат предприети действията по почистване на уличната мрежа, дължими по закон.
В съдебно заседание, жалбоподателката се явява лично и моли съда да установи незаконосъобразността на бездействието на зам. кмета на община Димово, като го задължи да изпълни задълженията си по закон.
Ответната страна – заместник кмет на община Д. П. Н. В., чрез процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за производството по делото.
Административен съд Видин в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: оспорващата поискала с „Покана-жалба” от 27.06.2025 г. (датата се съдържа в самата покана) от кмета на община Димово „да изпълни служебните си задължения към данъкоплатците”, като направи достъпна улицата в [населено място], където обитава наследствен имот. По делото е представен системен бон, издаден от „Български пощи” ЕАД на 27.06.2025 г., в който като подател е посочена жалбоподателката Р. В., а като получател кмет на община Димово. Въпреки дадените указания от съда за окомплектоване на преписката ответникът не представи доказателства за получаване на тази покана в общинска администрация Димово.
По искане на ответната страна е открито производство по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, за проверка истинността на представените и приети като доказателство по делото писмени доказателства от жалбоподателката: Покана-жалба от дата 27.06.2025 г., както и системен бон от 27.06.2025 г. на „Български пощи” ЕАД.
По делото като свидетели по искане на ответната страна бяха разпитани лицата М. П. М., Н. А. Н. и В. В. В.. Първата свидетелка установява, че изпълнява длъжността кметски наместник на [населено място]. През месец Юни 2025 г. от община Димово дошли хора с намерение да окосят тревата, включително и на улицата, на която се намира обитаваното от оспорващата жилище, но не са успели поради „нейните кучета”, които са били пуснати да се движат свободно. Свидетелката уточнява, че имотът на оспорващата няма ограда, която да ограничи тези кучета (7-8 на брой), а те са агресивни и „нападат хората, които минават по улицата”. Свидетелката М. посочва, че тя самата е отишла заедно със служителите на община Димово и техния шофьор, опитали са се да разгонят кучетата, но не са успели, след което си тръгнали. Сочи, че в края на м. Септември или началото на м. Октомври е било окосено пред дома на жалбоподателката, като тогава не е имало кучета в двора й.
Вторият свидетел – Н. посочва, че работи като шофьор в община Димово, като сред служебните му задължения попада и да превозва работниците от временната заетост, които почистват и косят по селата от общината. Спомня си, че през м. Юни 2025 г. е превозвал четирима души в [населено място], които е трябвало да косят и да почистват улиците в селото. Посочва, че са окосили другите улици, но не са успели да окосят улицата, на която живее жалбоподателката, тъй като в момента, в който работниците запалили моторните косачки, от двора й излезли агресивни кучета и им попречили. Потвърждава, че няколко пъти са опитали да окосят улицата, но не са успели, заради поведението на кучетата. Сочи, че са се опитали да установят контакт със собственика на кучетата, като са викали, натискали клаксона на камиона, с който са се придвижвали, но това останало безрезултатно. Потвърждава, че в момента улицата на оспорващата е окосена.
Третият свидетел Витков установява, че работи като шофьор в община Димово, като понякога се случва да помага на работниците от временната заетост при косенето на трева. Заявява, че през м. Юни 2025 г. е отишъл заедно с други служители на общината да косят в [населено място], но не са успели да окосят улицата на В., тъй като им попречили нейните кучета. Спомня си, че в момента улицата е окосена. Потвърждава, че когато е ходил отново в [населено място] през м. Октомври, около имота на жалбоподателката не е имало кучета и са успели да окосят. Заявява, че не си спомня дали в конкретния случай, когато през м. Юни не са успели за окосят улицата, е контактувал с кметския наместник М. П. М., но много пъти е заедно с колегите си са ходили и са споделяли за проблемите си с нея.
Между показанията на свидетелите липсват съществени разминавания или противоречия, същите си кореспондират по отношение относимите към спора факти и обстоятелства, поради което се кредитират от съда.
При така установените факти настоящия съдебен състав, след като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, по реда на чл.168, ал.1 от АПК, достигна до следните изводи: предмет на оспорване е твърдяно от оспорващата незаконосъобразно бездействие на заместник кмета на община Димово да изпълни задълженията по поддръжка на общинската улична мрежа в [населено място], общ. Димово, в частност на [улица], където жалбоподателката обитава наследствен имот.
Жалбата е процесуално допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от процесуално легитимирано лице, пред компетентен административен съд. Съобразно разпоредбата на чл.256, ал.1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Жалбоподателката моли за защита срещу неоснователно бездействие за изпълнението на задължение, произтичащо от чл.6, ал.1, т.8 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на община Димово, съгласно който кметът на общината организира почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
Защитата срещу незаконосъобразните бездействия е разписана в чл.256 от АПК. Съгласно нормата на чл.256, ал.1 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В чл.256, ал.2 от АПК се сочи, че неизвършването на фактически действия, които административния орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежат на оспорване в 14-дневен срок. Фактическият състав на цитираните две правни норми включва наличие на задължение за административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт или след сезиране от заинтересована страна, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействие на административния орган, изразяващо се в неизвършване на тези действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на закона. Защитата срещу неоснователните бездействия от страна на административен орган е уредена в две хипотези. Предмет на осъдителния иск по чл.256, ал.1 и чл.256, ал.2 от АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административен орган, за които органът е задължен пряко от закона или пък е бил сезиран от лицето. Разликата между двете разпоредби се изразява в наличието на пряко задължение от правна норма, като и в двата случая се касае за фактически действия.
В конкретния случай, съдът намира, че макар да е налице първата от двете хипотези по отношение на първото искане: наличие на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.6, ал.1, т.8 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на община Димово, не е налице бездействие от страна на заместник кмета на общината да изпълни произтичащото от закон задължение. Задължението за организиране почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване е предвидено в цитираната по-горе разпоредба, като се касае за фактическо действие, което административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, респ. произтичащо пряко от нормативен акт.
От събраните по делото доказателства обаче се установява, че искането за търсената защита по делото е неоснователно. Видно е от показанията на разпитаните по делото свидетели, че задължението за организиране почистването на уличното платно на [улица]в [населено място], община Димово, е изпълнено, макар и с известно закъснение, което обаче е по вина на самата жалбоподателка, чийто кучета с агресивното си поведение са попречили да бъде окосена тревата пред дома й през м. Юни 2025 г. Кметът на общината е изпълнил задължението си и към края на м. Септември или началото на Октомври улицата е била окосена. Следователно жалбата се явява неоснователна.
Следва да се посочи освен това, че търсената защита е насочена от самата жалбоподателка не срещу кмета на община Димово, а срещу заместник кмета П. Н. В., за когото не се доказа да съществува задължение, аналогично на това по чл.6, ал.1, т.8 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на община Димово, произтичащо пряко от закона или делегирано му от кмета на общината с изрично волеизявление. Очевидно се касае за наслоени в продължителен период от време междуличностни проблеми между жалбоподателката и служители в общината, като с настоящето производство оспорващата се домогва до своеобразно възмездие или отмъщение, без реално да са налице основания за търсене на отговорност от ответника за неизпълнение на конкретни негови задължения, поне доколкото може да бъде установено от доказателствата по делото.
Както бе посочено, защитата, която законодателят дава с производството по реда на Глава Петнадесета, раздел Втори от АПК, е срещу неизвършване на фактически действия, които административният орган е задължен да извърши по силата на закона. Тази защита може да търси само правен субект, който твърди, че притежава нормативно уредено изискуемо притезание срещу конкретния административен орган, който не е изпълнил произтичащо от закона свое задължение. То трябва да произтича пряко от правна норма при настъпване на предвидения с нея юридически факт, без да е необходимо издаване на административен акт за възникването на това задължение, определянето на съдържанието му или като изпълнително основание. Предмет на оспорване по реда на Глава Петнадесета, Раздел Втори от АПК могат да са само бездействия, които се състоят в неизвършване на фактически действия от административния орган, пряко дължими по закон, без да е необходимо да се издава или изпълнява какъвто и да е опосредяващ ги административен акт, но задължението за извършване на тези фактически действия трябва да е именно на ответника, а не на друг, било то висшестоящ или нисшестоящ спрямо него орган.
В конкретния случай задължението за предприемането на действия по чл.6, ал.1, т.8 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на община Димово, е възложено на кмета на общината, а не на някой от неговите заместници. Ако съществува такъв акт, то той би довел до опосредяване на задължението по Наредбата, което би изключило защитата по чл.256 от АПК спрямо този административен орган.
Разпечатката съдържа 28 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90187d7b-89e8-4b81-882a-3c3205e6d824