Определение № 2924 от 11.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2924 гр. София, 11.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Частно касационно търговско дело № 20248003901936 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от ФОЛКСВАГЕН АУТОФЕРЗИХЕРУНГ АГ – дружество, регистрирано във Федерална република Германия, чрез процесуален пълномощник – адв. Д. Д., срещу определение № 1616 от 17.06.2024 г. по ч. т. д. № 1153/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на същата страна срещу определение № 680 от 13.03.2024 г. по в. гр. д. № 385/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд за спиране на въззивното производство до приключване на дело С-86/23 на СЕС и съответно производството по ч. т. д. № 1153/2024 г. е прекратено.

В частната жалба се правят оплаквания, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Развиват се подробни съображения, че разпоредбата на чл.

631, ал. 1, изр. 2 ГПК не може да се тълкува разширително и да обхваща случаи, непосочени в нея. Частният жалбоподател се позовава и на практика на ВКС, съгласно която изключението в посочената разпоредба (за необжалваемост на определението за спиране) се отнася само до съда, който е отправил преюдициалното запитване до СЕС, а в останалите случаи определението за спиране е обжалваемо по общия ред. Излагат се и доводи за неправилност на определението на Софийския апелативен съд, с оглед на 1 което се моли обжалваното определение на Върховния касационен съд да бъде отменено.

Против частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни – Е. С. Г. и Я. В. Г., чрез процесуалния им пълномощник адв. М. Д., със становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното:

Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло преценката на първия състав на Върховния касационен съд за недопустимост на частната жалба срещу определението за спиране, постановено на основание чл. 631 ГПК от съд, който е различен от този, отправил преюдициалното запитване, както и изложените от фактическа и правна страна мотиви, а именно:

Определението за спиране на производството по делото е основано на обстоятелството, че по преюдициално запитване на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение по т. д . № 330/2021 г., в СЕС е образувано и висящо дело С-86/23 с предмет на преюдициалния въпрос: „Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент „Рим II“) да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която предвижда прилагане на основен принцип на правото на държавата членка, какъвто е принципът на справедливост /чл. 52 ЗЗД/, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на смърт на близки лица, настъпила при деликт, може да се разглежда като особена повелителна норма по смисъла на този член?“.

Апелативният съд е приел, че отговорът, който ще даде СЕС по дело С86/23 има п р я ко значение и към разрешаването на правния спор по конкретното дело, който е относно размера на дължимите обезщетения за причинени неимуществени вреди от деликт, настъпил на територията на 2

Република Унгария, с оглед определяне на приложимия материалноправен закон.

За да приеме, че така постановеното определение за спиране не подлежи на обжалване, предходният състав на Върховния касационен съд е съобразил, че разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК въвежда изрична необжалваемост на определението, с което националният съд, отправил преюдициално запитване до Съда на европейския съюз, спира производството по делото на посоченото основание. Отчел е, че по въпроса - подлежи ли на обжалване определение за спиране на делото, постановено от първоинстанционен, въззивен или касационен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване до Съда на европейския съюз /СЕС/ от друг съд, е налице противоречива съдебна практика, но е застъпил становището, че в случаи като настоящия определението за спиране също не следва да подлежи на обжалване. Главните съображения в подкрепа на горния извод са, че поначало отправянето на преюдициално запитване е въпрос на суверенна преценка на националния съд, поради което и разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК изрично изключва възможност тази преценка да бъде ревизирана по пътя на инстанционния контрол. Също толкова суверенна е и преценката на националния съд, когато решава да спре производството по делото поради наличие на вече отправено преюдициално запитване по друго дело , в очакване на произнасянето на СЕС по въпрос, който той би задал и който на практика „припознава“ за свой, а процесуалноправните предпоставки за спирането на производството по делото и неговата цел в крайна сметка са едни и същи гарантиране еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Съдът е намерил, че приемането на обратното би довело до нарушаване на принципа за процесуална икономия, доколкото не е оправдано отправянето на последващи преюдициални запитвания с идентично съдържание, като вече отправено такова от друг съд и по друго дело, но по същия въпрос.

Във връзка с доводите на частния жалбоподател следва да се посочи, че настоящият съдебен състав се отнася с уважение към практиката на ВКС, застъпваща становището за обжалваемост на такова определение, но доколкото Общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС не е постигнало изискуемо мнозинство по спорния въпрос, поставен за разрешаване по тълк. дело № 1/2022 г., и искането за приемане на съвместно тълкувателно постановление по същия е отклонено, то поддържа изразеното по-горе от 3 предходния съдебен състав правно становище относно недопустимостта на частна жалба срещу определение за спиране, постановено поради наличие на висящо по вече отправено преюдициално запитване до СЕС дело.

В заключение съдът намира, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1616 от 17.06.2024 г. по ч. т. д. № 1153/2024 г. на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4