Решение № 5724 от 26.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5724 гр. Пловдив, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330101224 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Е. И., ЕГН **********, против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 и „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК 203107568, с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 124, ал.

1 ГПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ..... от 06.01.2025 г., сключен между ищеца и „Неткредит“ ООД и Договор за да предоставяне на гаранция № ....., сключен между ищеца и „Кредит Гарант БГ“ ООД.

В исковата молба се твърди, че на 06.01.2025 г. между ищеца и „Неткредит“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ..., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 3000 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 51.68 % и годишен процент на разходите – 65.85 %. Заемната сума следвало да бъде върната, на 30 месечни погасителни вноски, с дата на последно плащане – 07.07.2027 г. Твърди се, че сключеният договор за кредит от 06.01.2025 г. е недействителен, като се твърдят нарушения на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК.

Този за предоставяне на гаранция, сключен на 06.01.2025 г. с „Кредит Гарант БГ“ ООД, също бил нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави, обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Моли се за прогласяване нищожността на договора за паричен заем спрямо „Неткредит“ ООД и на този за предоставяне на гаранция спрямо „Кредит Гарант БГ“ ООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Неткредит“ ООД е депозирал писмен отговор.

Не оспорва сключването на договора за кредит от 06.01.2025 г., с който е предоставена заемна сума в размер на 3000 лева.

Оспорва наведените доводи за недействителност на договора. В същият бил коректно 1 посочен ГПР, като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включвана, доколкото към сключването на договора за кредит, още не бил сключен договора за предоставяне на поръчителство.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредит Гарант БГ“ ООД е депозирал писмен отговор.

Не оспорва сключването на договора за предоставяне на гаранция от 06.01.2025 г.

Сочи, че срещу дължимо възнаграждение, дружеството обезпечава задължения на ищеца по договора за кредит и носи риска от евентуално неизпълнение на кредитополучателя по договора за кредит, поради което не може да се приеме, че е налице нееквивалентност на престациите, която да обуславя недействителност на договора.

Сочи, че процесният договор е сключен по инициатива на потребителя, който е бил надлежно уведомен за правата и задълженията си по договора за гаранция.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между ищеца и „Неткредит“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит №.... от 06.01.2025 г., по който предоставената парична сума от 3000 лева е усвоена; между ищеца и „Кредит Гарант БГ“ ООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ......., по който е уговорено възнаграждение в размер на 1764 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 20.08.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Следователно, съдът приема, че между В. Е. И. и „Неткредит“ ООД е подписан Договор за потребителски кредит № ....... от 06.01.2025 г. за сумата от 3000 лева. От приетия като писмено доказателство по делото - процесният договор (л. 6 - 10), се установява, че същият е сключен при следните параметри: сума на кредита – 3000 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 51.68 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 65.85 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 30 месечни вноски, в размер 180 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 5400 лева.

По делото като писмено доказателство е приет и СЕФ /л.51-53/, видно от който същият е за отпускане на процесния кредит в размер на 3000 лева; на 30 равни месечни вноски, всяка в размер на 180 лева, с уговорена възнаградителна лихва, с посочен фиксираният годишен лихвен процент по заема е 51.68 %, ГПР - 65.85 %, като в т. 8 от същия е посочено, че при сключване на Договора за потребителски кредит или преди предоставяне на заемната сума, Кредитополучателят може да представи на Дружеството обезпечение по кредита. Обезпечението по кредита може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка; б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на РБ; в) поръчител по чл. 138 ЗЗД.

Във връзка с договора за потребителски кредит на същата дата е сключен Договор за предоставяне на гаранция /л. 11-14/ с ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по заема срещу възнаграждение в общ размер на 1764 лева, платимо разсрочено на 9 вноски, всяка в размер на 196 лева.

Предвид така установените факти, съдът приема следното:

2

Относно недействителността на договора за потребителски кредит:

Съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът „Неткредит“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 65.85 %, а възнаградителната лихва– 51.68 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 14 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Освен това, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането на заема.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР.

Становището на ответниците, че дължимостта на сумата не е част от договора за заем и не е била известна към момента на сключването на договора не може да бъде споделено. В СЕФ изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, при сключването или преди предоставяне на заемната сума, като една от предвидените възможности е, чрез гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на РБ, каквато е ответникът „Кредит Гарант БГ“ ООД. Ищецът се е възползвал от тази 3 алтернативна възможност и е сключил договор за предоставяне на гаранция с втория ответник.

Договорите са сключени на една и съща дата. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за кредит.

Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена като изискване за предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размерът на възнаграждението и срока на заема. Ето защо посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от 65.85 % не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

Следователно процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Относно недействителността на договора за предоставяне на гаранция:

Съгласно чл. 1, наредителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция в полза на „Неткредит“ ООД, по силата на която да гарантира изпълнението на паричните задължения по Договор за потребителски кредит №............ от 06.01.2025 г. Този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е договорът за потребителски кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне на гаранция. Предвид недействителността на договора за потребителски кредит, липсва и основание за сключването на договор за предоставяне на гаранция.

Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез гаранция.

Ето защо предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.