Определение № 4431 от 24.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4431 гр. Варна, 23.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20233100502185 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство e по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 577 от ГПК и чл. 32а от Правилник за вписванията.

Образувано е по частна жалба вх. № 27537/26.09.2023 г., подадена от М.

Ю. И. чрез процесуален представител, срещу Определение № 206/12.09.2023 год. на Съдията по вписванията при СлВп – гр. Варна, с което е постановен отказ по заявление с вх. № 27537/12.09.2023 год. по описа на СлВп – Варна за вписване на прекратяване на договор за аренда на земеделска земя.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението, с което е постановен отказ по заявлението с вх. № 27537/12.09.2023 год. по описа на СлВп – Варна, е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че договорът за аренда е сключен за срок от десет стопански години, като с нотариална покана от 06.07.2015 г. арендодателят е уведомил арендатора за прекратяване на договора с изтичане на уговорения срок. Излага се, че с оглед срока на договора и по аргумент от чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ, то прекратяването се извършва извънсъдебно, с отправянето на едностранно писмено волеизявление от едната до другата страна. Жалбоподателката счита, че съдията по вписванията неправилно е отказал вписване на едностранното предизвестие за прекратяване на договора за аренда, тъй като съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАЗ на вписване подлежи единствено прекратяването на договора, а не самото предизвестие. Посочва се още, че сключеното споразумение за изменение на срока на договора от 10 на 20 стопански години, подписано на 30.10.2015 г., представлява изменение на уговорения срок в противоречие с чл. 15 от Договора за аренда.

Отправено е искане за отмяна на Определение № 206/12.09.2023 год. на 1

Съдията по вписванията при СлВп – гр. Варна, с което е постановен отказ по заявлението с вх. № 27537/12.09.2023 год. по описа на СлВп – Варна и за връщане на преписката на СлВп-Варна с указания за вписване на прекратяването на Договор за аренда № 102, том XIII, вх. рег. № 21762/29.07.2008 г. по описа на СлВп-Варна с изтичане на уговорения срок.

Съдът съобрази следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по вписванията при СлВп-Варна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

От приложените към делото доказателства се установява, че на 12.09.2023 г. жалбоподателката М. Ю. И. е подала в Службата по вписванията – Варна заявление с вх. № 27537/12.09.2023 г. за вписване на отправено от праводателката й Анифе Османова Алиева /арендодател/ да арендатора предизвестие за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя.

Към заявлението са приложени следните документи: Договор за аренда на земеделски земи от 20.09.2007 год., вписан под № 102, том XIII, вх. рег. № 21762/29.07.2008 г. в СлВп-Варна, сключен между праводателя на заявителката – Анифе Османова Алиева като арендодател и „НИК и ДОБ“ ООД като арендатор със срок на договора от 10 стопански години, в сила от 01.10.2008 г.; Нотариална покана от Анифе Османова Алиева до „НИК и ДОБ“ ООД от 06.07.2015 г. връчена на 08.07.2015 год., съдържаща уведомление за прекратяване на договора за аренда след изтичане на уговорения срок; Нотариален акт № 102, том LXXVII, дело № 16331/2016 г., вписан в СлВп – Варна, с вх. рег. № 29024/11.11.2016 г., с който Анифе Османова Алиева е прехвърлила на заявителката М. Ю. И. собствеността върху два поземлени имота, предмет на сключения договор за аренда, както и Допълнително споразумение № 1/30.10.2015 г., сключено между Анифе Османова Алиева като арендодател и „НИК и ДОБ“ ООД като арендатор, с което срокът на договора за аренда се променя от 10 на 20 стопански години, вписано в СлВп-Варна като акт № 262/06.11.2015 г., том 9, дело № 3545/2015 год.

С определение от 12.09.2023 г. съдията по вписанията е постановил отказ по заявлението с вх. № 27537/12.09.2023 год. по описа на СлВп – Варна за вписване на прекратяването на договора за аренда на земеделска земя от 20.09.2007 год., вписан под № 102, том XIII, вх. рег. № 21762/29.07.2008 г. в СлВп-Варна, с изтичане на уговорения срок. Приел, е че с оглед подписаното споразумение, вписано като акт № 262/06.11.2015 год., том IX от 2015 г. в СлВп – Варна, между праводателката на молителката – арендодателя Анифе Османова Алиева и арендатора „НИК и ДОБ“ ООД – срокът на договора е променен от 8 на 18 години. Посочил е, че развалянето на договор за аренда, сключен за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ.

При така установеното настоящият състав намира, че определението за отказ е неправилно.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 32а, ал. 1 във връзка с чл. 32б от ПВ, в случай, че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или не подлежи на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ.

Съгласно т. 6 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничва до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен в случаите, в които това е изрично предвидено в закон.

Прекратяването на договора за аренда в хипотезата на чл. 27, ал. 1 т. 1 от ЗАЗ е по силата на закона, а съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАЗ това обстоятелство подлежи на вписване в службата по вписванията. Извън правомощията на съдията по вписванията е да извършва преценка досежно действителността на уговорките в допълнителното споразумение от 2015 г., с което е променен срокът на действие на договора за аренда. Касае се за материалноправен спор, който следва да се разгледа от съда – в този смисъл е и цитираната по – горе т. 6 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС на Р България.

Нормата на чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, на която се е позовал съдията по вписванията за да откаже вписване по заявлението на заявителката, касае прекратяване /разваляне/ на договор за аренда поради неизпълнение, а не прекратяване в хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗАЗ, което обстоятелство, както се посочи по–горе, подлежи на вписване съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАЗ.

По изложените съображения, съдът намира, че постановеният от съдията по вписванията при СлВп-Варна отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени, като се укаже на съдията по вписванията да впише прекратяването на арендния договор на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗАЗ .

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 206/12.09.2023 год. на Съдията по вписванията при СлВп – гр. Варна, с което е постановен отказ по заявлението с вх. № 27537/12.09.2023 год. по описа на СлВп – Варна за вписване на прекратяването на договор за аренда на земеделска земя, вписан под № 102, том XIII, вх. рег. № 21762/29.07.2008 г. по описа на СлВп-Варна, с изтичане на уговорения срок;

УКАЗВА на съдията по вписванията при СлВп-Варна ДА ВПИШЕ прекратяването на договор за аренда на земеделска земя, вписан под № 102, том XIII, вх. рег. № 21762/29.07.2008 г. по описа на СлВп-Варна, на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗАЗ.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4