Определение № 975 от 13.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 975 гр. Стара Загора, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Атанас Д. А.

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500541 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на Ш. И. С., подадена чрез адв. С. Б. против определение № 2154 от 20.09.2025г., постановено по гр.д.№ 2348/2021г. по описа на К. районен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което се отхвърля молбата за изменение на постановеното по делото решение № 304/06.06.2024г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока, като недопустимо, алтернативно - неправилно. Излага съображения и моли съдът да отмени атакуваното определение и да уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските като се осъдят ответниците З. С. и И. И. да заплатят на ищцата разноски в размер 1878.06 лв. всеки.

В постъпилия в срока писмен отговор от другата страна З. С., чрез адв.

В. К. – особен представител, се взема становище за неоснователност на искането.

Останалите насрещни страни Е. И. С., И. А. И. и третото лице – помагач Н. М. А. не вземат становище по частната жалба.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство и депозит за възнаграждение за особения представител на ответника З. С..

Производството по гр.д. № 2348/2021 г. по описа на РС – К. е приключило с решение, с което се отхвърля предявения от Ш. И. С. против Е.

1

И. С., иск за нищожност на договор за дарение на недвижим имот: ид.част от УПИ XVIII-359, с площ 477 кв.м. по скица и 465 кв.м. по нот.акт, в кв.35, по плана на с.Б., ведно с построените в него жилищна сграда, второстепенна сграда и всички други постройки и подобрения, обективиран в нотариален акт №121, том II, рег.№1588, нот.дело №277 от 2020 г. на М.П., нотариус рег.№** на НК в район РС- К. с правно основание чл.26, ал.2, предл.3 във вр. с чл.576 вр. с чл.574 и чл.579, ал.1, изр.1 от ГПК като неоснователен; унищожава се сключения на 19.06.2020 г. между Ш. И. С. и Е. И. С. договор за дарение на идеална част от УПИ XVIII-359, с площ 477 кв.м. по скица и 465 кв.м. по нот.акт, в кв.35, по плана на с.Б., ведно с построените в него жилищна сграда, второстепенна сграда и всички други постройки и подобрения, обективиран в нотариален акт №121, том II, рег.№1588, нот.дело №277 от 2020 г. на М.П., нотариус рег.№** на НК в район РС- К. на основание чл.28, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради грешка в предмета; признава се за установено по отношение на Е.

И. С., З. Д. С. и И. А. И., че Ш. И. С. е собственик на дворно място с площ от 477 кв.м., съставляващ УПИ XVIII-359, в кв.35 по плана на с.Б., ведно с построените в него жилищна сграда, второстепенна сграда и други подобрения, при граници и съседи: от север - УПИ III - 357, от изток - УПИ XIV-358, от юг -УПИ XVII- 360 и от запад - улица “******“; Прекратява се производството по отношение на предявените от Ш. И. С. против Е. И. С. и З.

Д. С. искове за недействителност на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт за покупко-продажба №36, том 3, рег.№2117, нот.дело №365/24.07.2020г. на М.П., нотариус рег.№** на НК, като противоречащ на закона, добрите нрави и морала и унищожаване поради порок във волята на продавача като недопустимо ; прекратява се производството по отношение на предявените от Ш. И. С. против З. Д. С. и И. А. И., искове за нищожност на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №160, том 3, рег.№4776, нот.дело №515/ 25.06.2021г. на Николай Калчев, рег.№700 на НК като противоречащ на закона, добрите нрави и морала като недопустимо;

Присъдени са разноски.

Видно от делото ищецът е направил разноски пред първата инстанция в размер 3756.11 лв., от които: държавна такса по делото на районния съд в размер на 437.50 лв., заедно с таксата за банката; възнаграждение за особен представител – 864.01 лв.; адв. възнаграждение – 2354.60 лв.; разноски за дубликат от нотариални производства – 100 лв.

По делото е представен списък с разноски на ищеца, в който са посочени подробно всички разноски, направени пред първата инстанция. Ищецът е поискал присъждане на съдебни и деловодни разноски своевременно.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК разноски се присъждат на страните в зависимост от резултата по делото, съразмерно с уважената и отхвърлената част на иска, както и при прекратяване на делото.

Въззивният съд споделя съображенията на КРС, изложени в 2 обжалваното определение. При определяне на разноските правилно районният съд е съобразил разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.4 от ГПК.

Правилно е и становището, че разноските следва да бъдат разпределени между тримата ответници, съразмерно с уважената част от исковете срещу тях. Ищецът претендира разноски само от втория и третия ответници З. Д. С. и И. А. И. и не претендира разноски от първия ответник Е. И. С., с довода, че този ответник е извършил признание на исковете. Правилно районният съд е приел, че дължимите от ответника Е. С. разноски, съобразно уважената част от исковете следва да останат за сметка на ищеца. Въззивният съд счита, че първият ответник с поведението си също е дал повод за завеждане на делото, независимо от признанието на исковете. Предвид обстоятелството, че отговорността за разноски по делото е разделна, а не солидарна /арг. от чл.121 от ЗЗД/, правилно е съобразено от районния съд, обстоятелството, че е налице прекратяване на производството по отношение на два от четирите главни иска на ищеца и отхвърляне на иск за нищожност на договора за дарение.

Направените разноски по делото, заплатената държавна такса и договорено адвокатско възнаграждение са за цялостна защита по делото за всички предявени искове. Правилно съдът е определил на основание чл.78, ал.1 от ГПК, пропорционално само на уважената част - установителния иск за собственост разноските, които ответниците З. Д. С. и И. А. И. следва да заплатят на ищеца Ш. С.. Разноските на ищеца се разделят на четири, за предявените с исковата молба четири главни искове / 3756.11 лв. делено на 4 е 939.03 лв./ Тези разноски на ищеца, съобразно уважения иск се разделят между тримата ответници, включително и ответника Е. С., при което дължимите от всеки от ответниците разноски са 313 лв. Тъй като ищецът не претендира разноски от първия ответник, дължимите от него по делото разноски за уважения установителен иск остават за сметка на ищцата.

Останалите двама ответници дължат по 313 лв. разноски, както правилно е определил съда с решението си. В този смисъл правилно КРС е приел, че молбата на ищцата по чл.248 от ГПК е неоснователна.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че определението на районния съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените по - горе мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2154 от 20.09.2025г., постановено по гр.д.№ 2348/2021г. по описа на К. районен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което се отхвърля молбата за изменение на постановеното по делото решение № 304/06.06.2024г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4