Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266 от 22.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 15/2025
Вид
Решение № 266
Подписан
22.05.2025
В сила
16.03.2026
Състав
Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Благоевград, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20251200500015 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от В. Д.

Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ** и В. В. В., ЕГН **********, с адрес: с. **, действащ Л., чрез адв. М. А., съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров“ № 47, ет. 3, офис 3 против Решение № 583/26.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2280/2023 г. по описа на РС- Благоевград, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите против „Додек 3“ ЕООД, ЕИК 201107434, седалище и адрес на управление: с. Логодаж, общ. Благоевград, представлявано от ГГ.С.- управител, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Във въззивната жалба са изложени доводи за допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на решението- несъответствие между правните изводи на съда и материалния закон (чл. 59 ЗЗД), както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните норми- чл. 146 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 172 ГПК.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на факта, че въззивниците са собственици на недвижимите имоти, за които претендират обезщетение в размер на средномесечния пазарен наем за периода от 14.04.2020 г. до 01.10.2023 г., както и че не са доказали действия на обогатилия се ответник, които представляват вмешателство, посегателство в правната сфера на ищеца, чрез използване на вещта без овластяване, паричното обезщетение на правото на ползване и размера му- налично обедняване на ищеца и обогатяване на ответника и разликата между тях, изискуемост на вземането за обезщетение.

Твърди се, че районният съд е дал разрешение на правния въпрос относно 1 елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД и за начина на определяне на размера на обогатяването на ползвателя и обедняването на собственика, в противоречие със задължителната практика на ВКС. Сочи се, че предмет на делото в частта, в която са предявени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, са парични претенции на всеки от ищците за имуществено изравняване, поради неоснователно обогатяване на ответното дружество със спестения средномесечен наем, който е следвало да заплаща за процесния период, в който период ищците са били лишени от правото на ползване на недвижимите имоти, преустроени от „Додек 3“ ЕООД в един обект, като същият преустроен обект се е ползвал от ответното дружество без основание. Нереализираната от ищците имуществена облага имала материално естество, оценима в пари и се изразявала в увеличаване актива на имуществото на ответното дружество със средномесечния пазарен наем, който дружеството не е заплащало на ищците за периода, в който е ползвало преустроения обект и с който наем се е обогатило.

Неоснователното обедняване на ищците като собственици на самостоятелните обекти, фактически преустроени в един обект, се определяло от средномесечния пазарен наем, който всеки от тях би получавал за спорния период.

Сочи се, че въззивниците са собственици на недвижим имот, а именно:

Обект кафе-аперитив с размери 21.00/6.10 кв.м., за който е съставен акт за узаконяване № 61 от 07.04.1998 г., издаден от Община Благоевград и на „магазин за продажба на хранителни стоки“ със застроена площ от 139.70 кв.м., за който е издадено Разрешение за поставяне на преместваем обект № 51 от 05.05.2015 г., които два обекта фактически са преустроени в един обект, представляващ магазин за търговия. Въпреки, че въззивниците в хода на първата инстанция чрез приобщените писмени доказателства установили, че са съсобственици на процесните обекти на основание приращение и наследство за втория ищец, съдът цитирал, без връзка с фактическите установявания по делото, ТР № 5/2015 г. от 18.05.2017 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС. Твърди се, че цитираното тълкувателно решение давало разрешение на правен въпрос, различен от този, по който се е произнесъл съда.

Според жалбоподателите изводът на съда, че не са провели доказване, че ответното дружество е ползвало магазина за търговия без основание, е в разрез с представените по делото писмени доказателства и приобщената съдебнопочеркова експертиза.

Мотивите на първоинстанционното решение макар и обемни, били фрагментарни, в тях липсвало обсъждане на събраната в хода на делото доказателствена съвкупност (писмени и гласни доказателства и приобщени експертизи). В мотивите не била извършена преценка на правнорелевантните факти, от които произтича спорното право, липсвали изложени фактически констатации и съответните правни изводи въз основа на тях. Налице било противоречие между фактически констатации на съда и правните изводи за неоснователност на претенциите на ищците. Съдът не бил обсъдил събраните в хода на делото гласни доказателства в тяхната съвкупност и не бил посочил, съблюдавайки правилото на чл. 172 ГПК, на кои от свидетелите дава вяра и защо, а ако не - също защо. Съдът не бил кредитирал показанията на нито един от свидетелите, след като посочил, че установеното е общо и не кореспондира с други доказателства по делото. Горният извод, след възпроизвеждане на показанията на 2 всеки един от свидетелите, бил в разрез със задълженията на съда, вменени с процесуалната норма на чл. 172 ГПК и практиката по приложението й.

Процедирайки по горния незаконосъобразен начин, съдът се бил освободил от задължението да обсъди показанията на свидетелите в съвкупност и да посочи в мотивите на решението какво приема за установено по твърдения от ищците факт, който ответното дружество дори и не оспорвало, ползвал ли е „Додек 3“ ЕООД фактически преустроения от него магазин през процесния период.

На следващо място, районният съд бил нарушил служебното начало и бил излязъл извън предметната рамка на спора, очертан от ищците с исковата молба и от заявените възражения на ответното дружество. Сочи се, че между страните не е имало спор, че ищците са собственици на процесните обекти. Ответното дружество в отговора заявило, че обектите са му предадени за ползване от ищеца В. Д. Д. след сключване на предварителен договор на 14.04.2020 г., които обекти, обаче, чрез съдържанието на предварителния договор се установявало, че не били предмет на този договор. В противоречие с предметната рамка на спора, очертан от страните, съдът бил направил извод, че ищците не са установили правото на собственост върху обектите, за които претендирали от ответното дружество обезщетение в размер на средномесечния пазарен наем. Между страните нямало спор, че ответното дружество било ползвало магазина за търговия през процесния период, въпреки това, съдът бил направил извод, че ищците не са установили „действия на обогатилия се ответник, които представляват вмешателство, посегателство в правната сфера на ищеца“.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 583/26.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2280/2023 г. по описа на РСБлагоевград и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея не е депозирала отговор.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:

Производството пред Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба, депозирана от В. Д. Д. и В. В. В., действащ Л. против „Додек 3“ ЕООД, представлявано от Г.Л.С.- управител, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищците, както следва: на ищеца В. В. В. сумата от 6 214,75 лв., на ищеца В. Д. Д. сумата от 18644,25 лв., представляващи обезщетение в размер на средномесечния пазарен наем за периода от 14.04.2020 г. до 01.10.2023 г. за обект кафе-аперитив с размери 21.00/6.10 кв.м., за който е съставен акт за узаконяване № 61 от 07.04.1998 г., издаден от Община Благоевград, който обект е заснет в КК на с. Логодаж с идентификатор № *** и на „магазин за продажба на хранителни стоки“ със застроена площ от 139.70 кв.м., за който е издадено Разрешение за поставяне на преместваем обект № 51 от 05.05.2015 г., който обект е заснет в КК на с. Логодаж с идентификатор № *** и които два обекта фактически са преустроени в един обект (без отделен идентификатор по КК на с. Логодаж), представляващ магазин за търговия, находящ се в УПИ I, с пл. № 199, кв. 4 по плана на с. Логодаж с площ от 4896 кв.м. по плана на с. Логодаж, общ. Благоевград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите.

3

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ обект кафе-аперитив с размери 21.00/6.10 кв.м., за който е съставен акт за узаконяване № 61 от 07.04.1998 г., издаден от Община Благоевград и на „магазин за продажба на хранителни стоки“ със застроена площ от 139.70 кв.м., за който е издадено Разрешение за поставяне на преместваем обект № 51 от 05.05.2015 г., които два обекта фактически са преустроени в един обект, представляващ магазин за търговия.

Сочи се, че акт за узаконяване № 61 от 07.04.1998 г. е издаден от Община Благоевград на името на ищеца В. Д. Д. за узаконяване на обект кафе-аперитив с размери 21.00/6.10 кв.м., височина 3.55 м., построен в УПИ I, с пл. № 199, квартал 4 по плана на село Логодаж, който обект в КК на с. Логодаж, одобрена със Заповед № РД-18- 185 от 24.10.2022 г., е заснет с идентификатор № ***, със застроена площ от 80 кв.м., с предназначение - сграда за търговия.

Твърди се, че на 05.05.2015 г. от Община Благоевград е издадено разрешение за разполагане на преместваем обект „Магазин за продажба на хранителни стоки“ в УПИ I, квартал 4 по плана на с. Логодаж, общ. Благоевград, съгласно одобрен проект на 27.04.2015 г. от главен архитект при Община Благоевград, със застроена площ от 139.70 кв.м. Разрешението било издадено на основание представен документ за собственост- Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том VIII, дело № 2510 от 1993 г. и ЗРП, одобрен със Заповед № 110 от 05.05.1987 г. Пояснява се, че в КК на с. Логодаж посоченият обект е заснет с идентификатор № ***, със застроена площ от 150 кв.м., с предназначение - сграда за търговия.

Твърди се, че на 14.04.2020 г. между ответното дружество и ищеца В. Д. Д. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, описани както следва: поземлен имот с площ от 2 600 кв.м., представляващ реално обособена част и разположен в югоизточната част на УПИ I, квартал 4 по плана на с. Логодаж, общ. Благоевград, обл. Благоевград, съгласно КП, одобрен със Заповед № РД-02-14-1462/27.07.2000 г., ЗРП, одобрен със Заповед № 110 от 05.05.1987 г., ЧИРП, одобрен със Заповед № 301 от 05.08.1994 г., всички на кмета на Община Благоевград, целият УПИ с площ от 4 998 кв.м., при граници на УПИ: от две страни улици и край на регулация, ведно с изградената в имота бензиностанция малък тип (3 колонки), с площ от 1000 квадратни метра, състояща се, съгласно одобрен архитектурен проект от 03.11.1994 г., от: функционална сграда, представляваща едноетажно монолитно негоримо тяло, с размери 800/750, състояща се от работно помещение, склад „масла“, входно антре, санитарен възел и предверие и функционално разпределение, включващо работно помещение, каса, стая на управителя, склад за масла и други материали, санитарни възли, 3 броя колонки за зареждане на бензин и дизелово гориво, 6 броя резервоари за гориво, метален навес, стоянка за зареждащия бензиновоз, пешеходни площи (тротоари) с базалтови плочи, тревни площи, асфалтирана площадка, рампа, паркинг за леки коли, забавителен шлюз за влизане, изпълнен като самостоятелна лента с дължина 60 метра, външна чешма за питейна вода с изградена вътрешна и външна канализация, която бензиностанция, съгласно Разрешение за строеж № 213 от 01.12.1994 г., е изградена в парцел I с планоснимачен № 199, в квартал 4 по плана на с. Логодаж, общ. Благоевград, одобрен със Заповед № 110 от 1987 г. и изменение на ЗРП със Заповед № 301 от 1994 г., при граници (съседи) по скица: от две страни 4 улица и блок на АПК и при граници (съседи) по документ: път III - 108 км.