Определение № 2545 от 18.09.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2545 гр. София, 18.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитъров Касационно гражданско дело № 20228002104336 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5961/12.09.2022 година, подадена от С. М.

Т., срещу решение № 234/04.07.2022 година на Окръжен съд Пазарджик, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 330/2022 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пазарджик е потвърдил първоинстанционното решение № 260 013/23.12.2020 година на Районен съд Велинград,, ХVІІІ‑ти състав, постановено по гр. д. № 260/2021 година в обжалваната му част относно претенцията по чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК. Спорът е бил относно размера на дължимата се от С. М. Т. на детето му Р. С. Т. месечна издръжка за в бъдеще време и за период преди предявяването на иска. Тази претенция е била съединена с иск по чл. 59, ал. 9, във връзка с чл. 172, ал. 2 от СК и искане по чл. 127я от СК, по които първоинстанционният съд се е произнесъл, но които не са били предмет на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик.

В подадената от С. М. Т. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което упражняването на родителските права върху 1 детето Р. С. Т. да бъде предоставено на него, като на майката Р. С. В. бъде определен режим на лични отношения с детето и същата бъде осъдена да заплаща издръжка на Р. С. Т. в размер на 180.00 лева месечно, като сумата се претендира и за период една година назад от датата на подаване на исковата молба в съда. Направено е и евентуално искане, в случай че бъдат установени съществени нарушения на съдопроизводствените правила делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Пазарджик. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пазарджик по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответницата по подадената касационна жалба Р. С. В. е подала отговор с вх. № 7291/26.10.2022 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 234/04.07.2022 година на Окръжен съд Пазарджик, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 330/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Окръжен съд Пазарджик е посочил, че от приетите по делото писмени доказателства се установявало, че Р. С. В. и С. М. Т. са родители на детето Р. С. Т., родена в гр. Велинград на 22.05.2009 година. От служебна бележка с изх. № 129/13.04.2021 година, издадена от ОУ „Христо Ботев“ гр.

Велинград, се установявало, че Р. С. Т. била ученичка в пети клас през учебната 2020/2021 година. От служебна бележка с изх. № 12/23.03.2021 година, издадена от Народно читалище „Отец Паисий-1893“ гр. .се 2 установявало, че Р. С. Т. посещавала репетиции на вокална група „Караоке“ гр. Велинград от 2019 година. От служебна бележка с изх. № 65/29.03.2021 година, издадена от Спортен клуб по художествена гимнастика „Д.“ гр. П. се установявало, че Р. С. Т. тренирала в спортния клуб от 2017 година. три пъти седмично, за което заплащала месечна такса от 50.00 лева. От график за извънкласни занимания се установявало също, че Р. С. Т. посещавала клас пиано два дни седмично, за което заплащала месечна такса от 20.00 лева.

Наред с това от писмо с изх. № 11-00-1018/19.11.2021 година на ТД на НАП Пловдив се установявало, че за С. М. Т. нямало регистрирани трудови договори за предходната година, същият имал подадена регистрация на самоосигуряващо се лице като собственик на ЕТ „С. М.-К.“ с ЕИК 121498929 и бил едноличен собственик на дружеството „Е.“ ЕООД с ЕИК 131355255, както и имал деклариран имот в гр. София, район „Лозенец“ и МПС‑К. СХ 50. При извършена служебна справка в търговския регистър било установи, че липсва регистрация за ЕТ “С. М.-К.с“ с ЕИК 121498929, но съществувала регистрация за „Е.“ ЕООД с ЕИК 131355255, с едноличен собственик на капитала С. М. Т.. Липсвало отразяване за спиране или ограничаване на дейността на дружеството. От приетия като писмено доказателство по делото и неоспорен от страните социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“- Велинград се установявало, че от раждането на детето през 2009 година до 2016 година то било отглеждано съвместно от двамата родители, след което от 2016 година грижи за него полагала майка му- Р. С.

В. и двете живеели заедно в гр. В., ул. „С.“ № . Установено било, че и двамата родители обитават жилища, които били с добри хигиенно‑битови условия, както и че в дома на майката имало приспособена самостоятелна стая за детето. Посочено било, че майката работела като учител по английски език в СУ „Климент Охридски“ гр. Р., като разчитала и на подкрепата на своите сестри, които живеели в И., а бащата бил безработен и нямал постоянни трудови доходи, разчитал на подкрепата на майка си. Установено било, че съществува силна емоционална връзка между детето и майката, която се стараела дъщеря й да бъде добре възпитавана и отглеждана без лишения, както и насърчавала контактите с бащата. Детето се чувствало добре и пълноценно при майка си, а в отношенията с баща си-искало да общуват, но към момента без времето при него да било свързано с приспиване. Посочено било, че детето било с отлична учебна успеваемост, активно се включвало в 3 извънкласни занимания с подкрепата на майка си, посещавало клуб по художествена гимнастика, „К. к.“, уроци по пиано, имало постигнати много успехи и грамоти, било добре интегрирано в социалната си среда. От приетия като писмено доказателство по делото и неоспорен от страните социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“-Оборище се установявало, че С. М. Т. съжителствал с Р. С. В. от 2009 година до 2016 година и дамата имали дъщеря-Р. С. Т.. Посочвало се, че бащата имал дълъг период, в който не бил общувал с дъщеря си, но в последните две години живеел в гр. В. в жилището на майка си и контактувал с детето, провеждал разговори с него и срещи в удобен за детето ден и час. Сочело се, че притежаваното от него жилище в София било двустаен апартамент, който бил обзаведен, както и че С. М. Т. към момента бил безработен. Изразено било становище, че било в интерес на детето да се отглежда в сигурна и стабилна семейна среда и майката и бащата следвало активно да участват в грижите и да осигуряват необходимите средства и издръжка, като и детето да има възможност да контактува с родителя, на когото не са присъдени родителски права и да имат възможност да изграждат емоционална връзка по между си. От разпита на свидетеля А. Б. П. се установявало, че С. М. Т. бил закупил за детето първо едно колело за 300.00 лева, после по-голямо през 2020 година, месец декември, преди Нова година, купувал също и якета и ботушки за Нова година, както и че бил дал на детето 100.00 лева, когато то било в четвърти клас, като детето било преброило пред него, че има 1100.00 лева, от които майката била казала, че ще закупят електрическо пиано, също и че бил давал на детето пари и през 2020 година-поне два пъти. От разпита на свидетелката И. Г. К. се установявало, че грижи за детето полага майката, която освен основните грижи за детето, поемала също и разходите свързани с ангажименти за различни дейности, в които то участвало, като гимнастика, пиано, пеене, за които уроци се заплащали такси, както и разходите за участията й в състезанията по танци, фестивали, които са всеки месец.

Установявало се, че за тези участия детето пътувало с майка си и последният такъв разход бил около 200.00 лева, без в тази сума да се включвали пътните, които средства се поемали изцяло от майката. Бащата бил изслушан от районния съд по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, като бел заявил, че грижи за детето се полагат от майката, с която до декември месец 2020 година са били в добри отношения и до тогава се бил виждал с детето, но след това детето 4 било започнало да го избягва. Заявил, че преди Коледа бил дал на детето 100.00 лева, както и че бил безработен, поради което моли съда да присъди минимална издръжка. Майката също била изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК и била заявила, че С. М. Т. не бил полагал нужните грижи за детето, а грижите се полагали от нея. Заявила, че със С. М. Т. имали спорадични отношения до 2020 година с идеята нещата да потръгнат, но и през този период той не бил полага грижи за детето. Бил дал 2 пъти по 50.00 лева, които били минали като коледен и новогодишен подарък. Твърдяла, че детето имало ангажименти, за които заплащала такси, както и участия по състезания и фестивали, за които получавало грамоти. Заявила била, че участията били свързани с много разходи, защото били с приспиване, като последното което било в Слънчев бряг и било струвало 110.00 лева само таксата за участие.

Заявила била, че детето имало много изяви в С., Б., Ш. и те били свързани и със сценични костюми и материали, тъй като детето рисувало добре, за които допълнителни нужди били необходими и тя осигурявала около 200.00 лева на месец. Твърдяла, че издръжката на детето била около 400.00-500.00 лева на месец и включвала също и разходи за облекло и други, за джобни-по 10.00 лева. Детето било изслушано от районния съд по реда на чл. 15 от ЗЗДет и било заявило, че било на 12 години и е ученичка в ОУ „Х. Б.“ в шести клас, а освен това ходело и на художествена гимнастика, пиано и пеене, за което заплащала такси‑50.00 лева за гимнастика и 25.00-за пиано. На тези мероприятия и на училище я водела и връщала майка й с кола всеки ден. За училище получавала от майка си по 10.00 лева, за да можела да си вземе ако иска нещо от магазина, както и когато излизала с приятелки. Живеела заедно с майка си в кв. „К.“ в собствена къща, имала си собствена стая, обзаведена по неин вкус и имала всичко необходимо за училище, включително била подготвена и за онлайн обучение, за което майка й била осигурила всичко необходимо, като й била подарила лаптоп. Заявила, че когато имала нужда от нещо, казвала на баща си и той го вземал, но скоро не била имала нужда и не са се били виждали през цялата минала година, защото родителите й са се били разделили. През този период не го била чувала, не се били търсили взаимно, защото не знаела какво би му казала. Имало период, в който му е била сърдита заради раздялата с майка й и го била избягвала. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 от СК всеки родител бил длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия 5 на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължали издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали били работоспособни и дали можели да се издържат от имуществото си. Чл. 139 от СК пък посочвал лицата, които имали право на издръжка-право на издръжка имало лице, което било неработоспособно и не можело да се издържа от имуществото си. По делата за издръжка съдът следвало да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи издръжката, която ответникът дължи.