Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 302 от 04.02.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 212/2025
Вид
Определение № 302
Подписан
04.02.2025
В сила
04.02.2025
Състав
Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.336 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Закон за лицата и семейството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. София, 04.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500212 по описа за 2025 година

Производство по чл.122 ГПК по повдигната препирня за местна подсъдност между СГС и ОС-Габрово.

Производството по делото е приключило с постановено на 22.01.2025г. определение по гр.д.№ 692/25г. по описа на СГС, ГО, ІV-ти брачен състав, с което е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за местна подсъдност по между ОС-Габрово и СГС, а делото е изпратено на САС по компетентност.

САС като взе предвид изложените доводи и представените доказателства намира, че компетентен да разгледа правния спор е ОС-Габрово.

Предявени са искове с правно основание чл. 5 ЗЛС вр.чл.336 и сл.ГПК с две отделни искови молби и двете пред ОС-Габрово от М. Ц. М. и М. А. Б. Р. за поставяне под запрещение на Ф.

В. Б. – тяхна обща дъщеря. По искова молба на М. Ц. М. е образувано гр.д. № 548/2024г., а по исковата молба на М. А. Б. Р. съответно гр.д. № 590/2024 г. – и двете депозирани пред ОС-Габрово. Второто дело е присъединено към първото с определение № 1106/28.11.2024г., постановено по гр.д. № 590/2024 г.

След присъединяване на двете ИМ, с определение № 1123/03.12.2024г. ОС-Габрово е прекратил производството по гр.д.№ 548/2024 г. и е изпратил последното по подсъдност на СГС, като се е позовал на разпоредбата на чл.105 ГПК – след служебно изготвена справка от НБДН, въз основа на която е установил, че към датата на предявяване на иска на М. Ц. М.

(05.11.2024г.) ответницата е била с постоянен адрес в гр.***. Два дни по-късно, считано от 07.11.2024г. ответницата е променила постоянния си адрес и същият вече е в гр. ***.

От своя страна СГС е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като за наличието на местна подсъдност съдът не следи служебно – необходимо е възражение единствено на ответника, релевирано най-късно в срока за отговор на исковата молба (чл.119 ал. 4 ГПК). Други лица, в 1 т.ч. и съдът, не могат да повдигат такова възражение. В случая възражението за местна неподсъдност на делото е повдигнато служебно от Габровския окръжен съд, без да е налице възражение на ответницата.

САС споделя горния извод на СГС по следните съображения:

Съгласно чл.119 ал.4 вр.ал.5 ГПК, извън случаите по ал. 1 - 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба, като едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си. В конкретния случай първоначалната ищца е избрала да предяви исковата молба пред ОС Габрово, в чийто район се намира гр.Трявна, където очевидно семейството се е преместило да живее, доколкото още в мотивите на предходните производства /за родителски права над детето/ е посочено, че то живее в гр.Трявна при баба си./. В отговора на искова молба /л.79/ ответницата не е направила възражение за местна неподсъдност на делото на сезирания от ищеца съд, не е навела твърдения за наличие на обстоятелства, обуславящи друга местна подсъдност на спора и не е направила процесуални искания за промяна на подсъдността. Ето защо подсъдността се е стабилизирала.

Предвид процесуалното поведение на ответницата следва да се приеме, че с изтичане на срока за отговор на исковата молба правото на възражение за местна неподсъдност на делото е преклудирано на основание чл.119 ал.4 ГПК и че е компетентен да разгледа иска по чл.5 ЗЛС за поставяне под запрещение е ОС-Габрово. Местната подсъдност не е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно.

Правилни са доводите на СГС /изложени само за прецизност и подкрепящи горния извод/, че на 06.11.2024г. ответницата Ф. В. Б. е навършила пълнолетие и по отношение на нея вече няма носители на родителски права и задължения, като до влизане на решението в сила тя продължава да участва лично в производството, защото решението за поставяне под запрещение я лишава от дееспособност, считано от деня, когато е влязло в сила. Нещо повече – искът на баща й М. А. Б. Р. за запрещение е предявен на 22.11.2024 г., когато ответницата вече е имала регистриран постоянен адрес в гр. Трявна, поради което и по този присъединен иск местно компетентен е отново Габровският окръжен съд.

Ето защо извършената от СГС служебна преценка, че не е местно компетентен да разгледа спора, обусловила десезирането му и повдигането на препирня пред САС е законосъобразна.

Воден от изложеното и на основание чл.122 вр.чл.119 ал.4 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1123/03.12.2024г. постановено по гр.д.№ 548/2024 г. по описа на ОС-Габрово, с което е прекратено производството пред ОС, а делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

2

ОПРЕДЕЛЯ за родово компетентен първоинстанционен съд, който да се произнесе по иска на М. Ц. М. и М. А. Б. Р. за поставяне под запрещение на Ф. В. Б. – тяхна обща дъщеря - ОС Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се изпрати на ОС-Габрово, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3