Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 359 от 28.02.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6913/2021
Вид
Решение № 359
Подписан
28.02.2022
В сила
30.03.2022
Състав
Мариела Анастасова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, т. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.12, ал.1, т.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.16, ал.6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.17, ал.2, т.5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.50, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Бургас, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариела Ан. Иванова при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело № 20212120106913 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от ИВ. Д. В. от град *****, с ЕГН ********** против Етажната собственост на сграда, находяща се в град ***. В молбата се твърди, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **, представляващ апартамент № **, и самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № ***, представляващ склад № 502С, като и двата обекта са с административен адрес: ***.

С покана за свикване на Общо събрание на ЕС от 19.08.2021г., обявена по реда на чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС, собствениците, ползувателите и обитателите на самостоятелни обекти в ЕС, са поканени на Общо събрание на ЕС, което ще се проведе на 28.08.2021г., при предварително обявен в поканата дневен ред, място и час на провеждане на ОС.

На 28.08.2021г., Общото събрание на ЕС е проведено в 10 часа, като според изготвения след провеждането му протокол, на същото са присъствали представители на 55.194% идеални части от общите части на сградата.

В изпълнение на разпоредбата на чл.16, ал.6 от ЗУЕС, протоколът е изготвен и обявен на собствениците, ползвателите и обитателите на обекти в сградата на 04.09.2021г.

Твърди се, че взетите решения по точка 5 - „Определяне размера на паричната такса за разходи за управление и поддържане на общите части на етажната 1 собственостна месец, от 01.09.2021г." и по точка 6 - „Определяне размера на паричната вноска във фонд „Ремонт и обновяване"от 01.09.2021г.", на проведеното на 28.08.2021г. Общо събрание на ЕС, са незаконосъобразни.

При провеждане на ОС, по т.5 са възникнали множество въпроси, свързани с обстоятелството, че се иска гласуване на предложената сума за всеки отделен апартамент, а не поравно на всички собственици, ползватели и/или обитатели на жилищата, каквото е изискването на ЗУЕС. Отговорено е, че тъй като е сложно да се прецени кои и колко са собствениците или обитателите, решението се взема за апартамент, което обаче е в нарушение на закона.

Видно от протокола по т.6 също са възникнали спорове и въпроси, тъй като идентично решение на ОС вече е било отменено от съда. Гласувано е решение, съгласно което е определен размер на паричната вноска за фонд „ремонт и обновяване", в размер на 1% от минималната работна заплата на месец, като не е посочено така гласуваната сума за всеки апартамент ли е, от всеки собственик ли се дължи, или е върху прилежащите на всеки апартамент идеални части от общите части на сградата. Съгласно чл.50, ал.2 от ЗУЕС, сумите за ремонт и обновяване се определят на ежемесечни вноски, като размерът се определя съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на ЕС, но не по-малко от 1% от минималната работна заплата за страната. Това е императивен начин на разпределение на средствата и не може да бъде променян с решение на ОС. Изложено е твърдение, че ОС на ЕС не е имало необходимия по закон кворум. Съгласно чл.17, ал.2, т.5 от ЗУЕС, решенията касаещи определяне на такси за ремонти и обновяване, се вземат с мнозинство не помалко от 67% от идеалните части от общите части на сградата. При посочения кворум от 55.194%, това решение е взето в нарушение на тази законова разпиредба, което го прави нищожно.

Предвид изложеното е направено искане да се постанови решение, с което да се отменият взетите решения по точки 5 и 6 от дневния ред, на проведеното на 28.08.2021г. Общо събрание на ЕС гр.***, като незаконосъобразни. Заявена е претенция за разноски.

В с.з. исковата молба се поддържа.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който последната се оспорва като неоснователна.

В с.з. се поддръжа депозираният отговор.

Бургаският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените нотариални актове, ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, представляващ Апартамент **, с 2 административен адрес: гр. ***, ап. **, със застроена площ от 55,76 кв.м., ведно с 10,04 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 0,476 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ Склад 502С, с административен адрес: гр. *** със застроена площ от 9,93 кв.м., ведно с 1,07 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 0,051 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.

По делото са представени протоколи от проведени Общи събрания на Етажната собственост /за краткост ОСЕС/ на 24.02.2019г., на който е взето решение заплащането на месечните такси да се разпредели по брой апартаменти в комплекса, и на 20.04.2019г., на което е взето решение разходите по поддръжка на комплекса и текущите разходи да са на брой апартаменти.

По делото е представен и протокол от проведено на 15.11.2020 г. общо събрание на етажната собственост, в което по т. 5 от дневния ред е прието следното решение „ считано от 01.01.2021 г., паричната вноска за разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се определя в размер на 33,50 лева на месец на жилищен обект“, а по т. 6- „Определя се размера на паричната вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 1 % от МРЗ, считано от 01.01.2021 г., дължима на месец, на самостоятелен обект. Определената вноска да важи до промяната на вноската по този фонд с решение на Общото събрание. Вноската се заплаща в брой на касиера на ЕС или по сметка на ЕС в срок 20 число на текущия месец.“ На съда е служебно известен фактът, че с Решение № 2 6 0 9 6 2 от 08.07.2021г, постановено по гр.д. №8415/2020г. по описа на БРС съдът е отменил решенията, приети по т.2, 5, 6 и т.8 от дневния ред на проведеното на 15.11.2020г. ОС на собствениците на ЕС с адрес в ***. С Решение №52 от 18.01.2022г. по в.гр.д. №1819/21г. по описа на БОС решението потвърдено.

На 28.08.2021г. е проведено ново ОСЕС, като видно от представения протокол от заседанието, етажната собственост е взела решение по т.5.2 от дневния ред, съгласно което : „Определя се размера на паричната такса за разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост в размер на 33.50лв. на месец, считано от 01.09.2021г. Определената такса да важи до провеждане на ново събрание, на което да се приеме нарочна решение.“

Прието е и решение по т.6, съгласно което: „Определя се размер на паричната вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ от 01.09.2021г. в размер на 1% от МРЗ на месец.Определената вноска да важи до промяната на вноската по този фонд от Общото събрание.

При докладване на точките от дневения ред председателстващият събранието е разяснил, че се определя само размера на паричната такса за управление и поддръжка и 3 паричната вноска за фонд, а не начинът им на разпределение. Последният е определен на апартамент, съобразно двете решения на ОСЕС от 2019г. и Правилника за вътрешния ред.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспорените решения на проведеното на 28.08.2021г. Общото събрание на Етажната собственост са неясни и съответно незаконосъобразни. Това е така, тъй като и в двете решение не е посочен кръгът от задължени лица, които следва да заплащат посочените такси и вноски.

Видно от протокола за проведеното на 28.08.2021г. общо събрание изрично при обсъждане и гласуване на решението по т.5 и т.6 е било посочено, че се определя само размерът на задълженията, тъй като за начина на разпределение е взето вече решение на предходни общи събрания. И тъй като взетите вече решения са в смисъл, че се дължи заплащане на сумите на всеки отделен апартамент, се е стигнало да обсъждане и гласуване на посочения размер от 33.50лв за управление и поддръжка на общите части и на 1% от МРЗ вноска за фонд като месечно задължение.

Правилата относно определяне на разходите за управление и поддържане на общите части, освен че са в компетентността на решение на Общото събрание, но са и задължителни за него. Нормата на чл. 51 ЗУЕС обаче не предпоставя възможност за тълкуване, тя е ясна и императивна. Извод в тази насока може да се направи и от тълкуването на чл. 11, т. 5 ЗУЕС, в която разпоредба е посочено, че правомощие на Общото събрание е определяне размера, но не и начина на разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части. Последният е разписан изрично в закона - поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

Следователно е налице противоречие и неяснота по отношение на взетите от ОС решения. Това е така, тъй като видно от протокола общото решение е определило размера на задълженията, приемайки че сумата се дължи на апартамент. Последното обаче може да се изведе единствено от обсъжданията и предложенията на общото събрание. Изрично посочване в решението не е направено. Т а к а , прилагайки императивната разпоредба на чл. 51 ЗУЕС (която ОСЕС не може да дерогира), се достига до извод, че сумите са дължими от собствениците, обитателите, ползвателите и членовете на техните домакинства, каквато не е била волята на общото събрание.

Нещо повече ответната етажна собственост е приела две решения на проведеното на 15.11.2020г. - за определяне на месечна такса за управление и поддръжка на общите части и за вноската във фонд „Ремонт и обновяване“, като и в двете решения е посочено, че сумите се разпредели по брой апартаменти в комплекса.

С решение №260962 от 08.07.2021г, постановено по гр.д.№8415/2020г. по описа на 4

БРС съдът е посочил, че посоченият начин на разпределение е в разрез с разпоредбата на чл. 51 ЗУЕС и е отменил решенията.

Съгласно Решение № 313 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2019 г., IV г. о., две са хипотезите, при които решението на Общото събрание на Етажната собственост преустановява действието си. Първата е отмяната му по съдебен ред, поради нарушаване на процедурата по приемането му или поради неспазване на императивни правни норми. Втората е- приемане от Общото събраните на Етажната собственост на ново решение, по силата на което предходното преустановява действието си. Това се отнася и до решенията, приети на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС за определяне размера на паричните вноски за управлението и поддържането на общите части на сградата. Когато в производство по чл. 40 ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде отменено от съда като неправилно, постановено в противоречие със закона, Етажната собственост не може да прилага занапред това решение, нито предходно такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда, като проведе ново Общо събраните, на което съответните решения бъдат преразгледани и съобразени с разпоредбите на специалния закон.

Следователно етажната собственост не може да се позовава на постановените от 2019г. решения на ОСЕС и обвързва размера на бъдещите месечна такса и вноска с оглед на факта, че с предходни решения е прието, че те се дължат на апартамент.

Предвид изложеното приетите решения на ОСЕС се явяват незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени.

При този изход от пора ответната страна дължи сторените от ищеца разноски в размер на 680лв., от които 600лв. –адвокатско възнаграждение и 80лв. държавна такса.

Съдът намира, че заявено възражение за прекомерност на възнаграждението е основателно, поради което последното следва да бъде присъдено до посочената в чл.7,ал.1,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сума.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 40 ЗУЕС решенията по т.5.2 и т.6 от проведеното на 28.08.2021г. Общо събрание на Етажната собственост гр.*** като незаконосъобразни.