Решение № 4337 от 24.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4337 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100508107 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от ЗАД „ АРМЕЕЦ“ срещу решение № 8197/07.05.2025г. постановено по гр.д. № 68096/2024г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 157 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД искове с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ за сумата от 758,44 лв.главница, представляваща регресно обезщетение за заплатено обезщетение за причинени на л.а. „БМВ 730“ с рег. № ********, имуществени вреди във връзка с ПТП от 16.12.20169 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 14.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 272,02 лв. – мораторна лихва за забава при плащането на главницата, дължима за периода от 14.11.2021 г. до 14.11.2024 г.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и неправилно и необосновано – постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, които по категоричен начин установяват всички фактически предпоставки на предявената регресна претенция. Счита, че изводите на първоинстанционният съд за липса на виновно поведение у водача, застрахован при ответника, са неправилни. Счита, че в производството пред СРС са събрани достатъчно доказателства, в т.ч. гласни доказателствени средства, от които в съвкупност се установява твърдения в исковата молба механизъм на ПТП. Сочи, че съдът е дал вяра на показанията на застрахования при ответника водач, въпреки че в тях имало противоречие, като напълно игнорирал показанията на водача на увредения лек автомобил, застрахован по имуществената застраховка „Каско“ 1 при ищеца. От заключението на САТЕ безспорно се установявало, че и при двата възможни механизма на ПТП, които вещото лице е дало въз основа на показанията на двамата водачи, щетите по лекия автомобил биха били идентични. С оглед изложените доводи, въззивника моли съда да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което да осъди ответника да му заплати претендираното регресно вземане или алтернативно, да постанови решение при съпричиняване при равен процент, тъй като евентуално и двамата водачи имат еднакъв принос към причиняване на вредоносния резултат. Претендира сторените във въззивното производство съдебни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, в размер определен от съда и заявява възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна съдебни разноски, в случай, че същите надвишават минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно НВАР.

Въззиваемата страна „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД в срока по чл.263, ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, като крайният извод на първоинстанционният съд, че иска подлежи на отхвърляне е правилен. Счита, че по делото не са събрани категорични доказателства, които да установят механизма на ПТП и вината на водача на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********, дори напротив - съдът съвсем правилно бил възприел и кредитирал показанията на застрахования при ответника водач , които се подкрепяли и от останалите доказателства по делото, които обсъдени в съвкупност водели до извод за виновно поведение на водача на увредения лек автомобил, тъй като същата е била спряла върху разделителната линия между двете пътни ленти.

Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и решението на СРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски за въззивното производство, в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни, по следните мотиви:

Относно иска с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ

Първоинстанционният съд е сезиран с искова претенция с правно основание чл.411, ал.

1 от КЗ, в заявен размер от 758,44 лв.

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установяват кумулативните предпоставки, 2 необходими за ангажиране отговорността на ответника, а именно: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС;

2/ ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между делинквента и ответното дружество.

От представената комбинирана застрахователна полица № 0306Х500727 за застраховка „Каско“ и „Злополука“, подписана за застрахован и застраховател /на л.8 от делото на СРС/, се установява, че към дата 16.12.2019г. е съществувало действително правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил „БМВ“, модел „730“, с рег. № ********, който факт е обявен за безспорен от районния съд, с доклада по делото, по реда на чл.146 от ГПК.

Не е спорно между страните също, че въз основа на посочения застрахователен договор за застраховка „Каско“ ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на в размер от 758,44 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разноски.

Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от допълнително доказване и обстоятелството за наличието на валиден договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за тежкотоварен автомобил „Мерцедес“, рег. № ******** при ответното дружество.

От събраните по делото писмени доказателства - Двустранен констативен протокол за ПТП от 16.12.2019 г., заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 18.12.2019 г., опис на щетите по претенция № 10319030111599, възлагателно писмо, фактура, приемопредавателен протокол от 16.04.2020 г., калкулация - ремонт, се установява, че в срока на застрахователното покритие – на 16.12.2019 г. в гр. София, на бул. „Черни връх“, на кръстовището с ул. „Филип Кутев“ е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“ с рег. № ******** и тежкотоварен автомобил „Мерцедес“, рег. № ********, при което на лекия автомобил били нанесени имуществени вреди, изразяващи се в повреди по предна лява врата, облицовка ляво външно огледало, рамка на ляво огледало, предна лява колонка, задна лява врата и заден ляв панел.

Във връзка със спорните между страните факти и обстоятелства и по въведените с въззивната жалба доводи относно правилността на решението, съдът намира, че първоинстанционния съд е достигнал до неправилен извод относно липсата на виновно поведение у водача на товарния автомобил и възприетия механизъм на ПТП, кредитирайки единствено показанията на водача на т.а. „Мерцедес“ – св. И.Л. и тълкувайки ги превратно, извън останалата доказателствена съвкупност.

Обсъждайки поотделно и преценявайки в съвкупност свидетелските показания на двамата водачи, разпитани пред СРС, настоящия въззивен съд намира, че в производството се установява като механизъм на процесното ПТП, изведения от вещото лице в заключението по САТЕ такъв, съобразно Вариант 1. Видно от заключението и съгл. посочения Вариант 1 – на 16.12.2019 г. около 14,00 ч., товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.

№ ******** се намира в средната лента за движение по бул. „Черни връх“, изчакващ на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището с ул. „Филип Кутев“, като при потегляне водачът не съобразява габаритите на превозното средство и реализира ПТП с намиращия се в дясно от него и извършващ маневра „десен завой“ лек автомобил „БМВ 730“ с рег. № ********.

Този механизъм се подкрепя от всички приети по делото доказателства, които 3 обсъдени в тяхната съвкупност обосновават като причина за настъпване на процесното ПТП, противоправното действие на водача на товарния автомобил, който несъобразявайки габаритите на управлявания от него автомобил и при потегляне на зелена светлина, е допуснал съприкосновение с изчакващия на червен светофар, в дясна пътна лента, лек автомобил, управляван от св. И..

Видно от показанията на св. Л., същия не отрича, че заедно с лекия автомобил са изчаквали на червен светофар, като при потеглянето им напред, цит. „явно другия автомобил е бил попаднал в мъртвата ми точка и аз усетих, че моя автомобил не се движи добре и тогава установих, че имам контакт с движещия се от дясната ми страна лек автомобил“. Тоест, св. Л. не отрича виновното си поведение, което е удостоверил и в подписания между участниците в ПТП, Двустранен протокол за ПТП.

Въпреки, че в показанията си св. Л. сочи, че „в момента на съприкосновението гумите на другия автомобил бяха върху разделителната линия между двете пътни ленти“ това не води до извод за противоправно поведение/действие на другия водач. Напротив, всеки водач на МПС има задължение да се движи в рамките на очертаната с осевата линия пътна лента, без да се ограничава в коя част на същата да е движението му. Забранено е единствено да навлиза в съседната или насрещната пътна лента /при движение по двулентов път с двупосочно движение/. Нарушение на тази забрана от страна на водача на лекия автомобил в случая не се установява.

Показанията на св. Л., които първоинстанционния съд безкритично е кредитирал са вътрешно противоречиви, като същите не кореспондират и със събраните писмени доказателства относно механизма на ПТП /ДКП за ПТП и схемата към него/, в който участниците в произшествието са удостоверили, че пътния инцидент е настъпил при движение на двете МПС в една посока, но в различни пътни ленти, като в ДКП за ПТП в графата за превозно средство „А“ са попълнени данните на водача на товарния автомобил, като в тази част протокола не е оспорен от страна на ответника, нито пък водача на товарния автомобил, разпитан като свидетел пред СРС е отрекъл своята вина и истинността на отразените в протокола обстоятелства. Съобразно указанията за попълване на ДКП за ПТП от участниците в ПТП, данните за МПС, управлявано от участника, виновен за настъпване на ПТП, се попълват в сектор „Превозно средство А“, а данните на другия участник се попълват съответно в сектор за „Превозно средство Б“. Противно на изложеното в показанията на св. Л., че е „предложил на другия водач да извикат органите на КАТ – ПП, но тя отказала“, от показанията на св. И., които се подкрепят и от писмените доказателства по делото / заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, декларация при ПТП на паркинг, при извършване на маневра, самокатастрофа и с неизвестно МПС, сведение от Илияна И. от 18.06.2020 г./ се установява обратното, а именно че И. е уведомила на тел.112 за ПТП веднага след настъпването му, като оттам я напътили след като няма пострадали лица и спор между участниците по отношение на вината за ПТП, да се състави Двустранен протокол за ПТП, което двамата водачи сторили, видно от приложения по делото и приет като доказателство ДКП за ПТП /на л.6 от първоинстанционното производство/ и чиято материална доказателствена сила не е опровергана в проведеното съдебно производство пред СРС. Същият е съставен в установената от закона форма за установяване на ПТП и неговия механизъм в случаите, когато няма причинени уреждания на физически лица – чл.123, ал.1,т.3, б.“б“ от ЗДвП, и при липса на спор между водачите на леките автомобили, между които е настъпило ПТП. Такъв спор не се установява и в хода на производството.