Решение № 177 от 22.02.2023, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 5177/2022
- Вид
- Решение № 177
- Подписан
- 22.02.2023
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 177 гр. Перник, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кристина Н. К. при участието на секретаря Кристина Ант. И.ова като разгледа докладваното от Кристина Н. К. Гражданско дело № 20221720105177 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК:
131134023, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. М.Н., срещу И. Ц. К., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 18 864.41 лева, от които: сумата от 17 150,80 лева, представлява главница по договор за потребителски кредит ***/27.08.2021 г., сумата от 1353.54 лева – представлява възнаградителна лихва за периода от 05.10.2021 г. до 01.03.2022 г., сумата от 360.07 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 05.10.2021 г. до 15.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.03.2022 г. за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 2513/2022 г. на РС Перник до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за потребителски кредит ***/27.08.2021 г., сключен между ищеца като заемодател и ответника като заемополучател. Твърди се, че договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 15 000 лева, срок на кредита – 18 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 19.34 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 18.37 %. Твърди се, че на ответника са предоставени и застраховки срещу сумата от общо 2150.80 лева – от които 1970.98 лева – за пакет Bank пакет 3 кредит+сметка и 179.82 лева – за пакет Bank пакет 3 сметка. Посочените две суми за застраховки заедно с главницата и договорната лихва по кредита са разсрочени на 18 месечни вноски – 17 от които на стойност 1097.36 лева, а последната на стойност 1097.34 лева. В тази връзка и общият размер на задълженията по договора възлизал на 19 752.46 1 лева по погасителен план.
Твърди се, че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно задълженията си по същия като е предоставил на ответника сумата от 15000 лева.
На следващо място в исковата молба се твърди, че първоначално длъжникът е изпълнявал точно задълженията си по кредита, но впоследствие е започнал да допуска забава в плащанията и преустановил същите – на 05.10.2021 г. Така ответникът не платил вноските с падежи 05.10.2021 г., 05.11.2021 г. и 05.12.2021 г. Поради това и ищецът се възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем – като изпратил уведомление в този смисъл до заемополучателя. Уведомлението било получено от ответника лично – на 01.03.2022 г.
В тази връзка се посочва, че неизплатената част от задълженията на ответника по договора за кредит и пакета допълнителни застрахователни услуги към него възлиза на общо 18 864.41 лева, която сума се претендира изцяло с исковата молба.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства: договор за потребителски кредит ***/27.08.2021 г. с погасителен план към него, декларация за определяне на изискванията за присъединяване към застрахователна програма, сертификат за застраховка, заявление декларация за установяване на договорни отношения, уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка.
Препис от исковата молба е връчен на ответника – лично на 01.11.2022 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото чрез процесуалния му представител адв. М. Б. е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.
В тази връзка на първо място се прави възражение за местна неподсъдност на делото. Твърди се, че съгласно чл. 105 от ГПК искът се предявявал по постоянния адрес на ответника. Последният бил в гр.
Добринище, поради което се прави извод, че компетентен е РС Разлог. С този аргумент се иска делото пред РС Перник да бъде прекратено и изпратено по местна подсъдност на РС Разлог.
На следващо място се твърди, че представеният от ищеца документ, послужил за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а именно извлечение от счетоводни книги – бил с недостоверно съдържание.
Това било така, доколкото отразените в него суми не съществували, а освен това от документа не можело да се установи усвояването на сумата по кредита, датата на обявяване на предсрочна изискуемост, брой неплатени вноски и др. В тази връзка и ответникът счита, че извлечението от сметка не дава достатъчно информация вкл. относно ликвидност и изискуемост на процесните вземания, поради което и документът бил издаден в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът посочва и че действително подписал договора за кредит, но 2 от ищеца липсвали доказателства за реално усвояване на сумата от 15 000 лева. в тази връзка и ответникът поддържа, че не е получил отпусната в заем сума.
На следващо място ответникът излага подробни доводи и че вземанията по договора за кредит не били надлежно обявени за предсрочно изискуеми. В тази връзка ответникът твърди, че никога не е получавал уведомление за предсрочна изискуемост – като поддържа, че такова е следвало да му бъде връчено преди образуване на заповедното дело, което в случая не е спазено.
Възразява се и срещу обявяването на предсрочна изискуемост с връчване на препис от исковата молба.
Твърди се също така, че вземанията били предявени общо – като обща сума за главница и лихви. Ответникът обаче счита, че всяка вноска по кредита е формирана от различни вземания, давността за които настъпва по отделно.
Поради това и ответникът поддържа, че всяка вноска по кредита следвало да бъде предявена като отделен иск съответно със съставните й вземания.
В тази връзка и ответникът счита, че от съдържанието на исковата молба не ставал ясен размерът и основанието на различните претенции за лихви – т.е. кат ищецът е начислил договорна лихва и обезщетение за забава.
На следващо място ответникът счита и че не ставал ясен начинът на формиране на главницата по кредита, като в тази връзка се оспорва дължимостта на начислените застрахователни премии.
Ответникът излага подробни доводи и че договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 11 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Излагат се доводи, че от исковата молба, а и от съдържанието на договора не ставало ясно за потребителя какъв е размерът на задълженията му. Освен това били недействителни и разпоредбите, касаещи предсрочната изискуемост. Изцяло недействителни били и уговорките за заплащане на застрахователни премии. Това от своя страна водело и до неяснота при ГПР като не ставало ясно какво включва същият. Поради това и се прави извод, че ГПР надвишавал установения в чл. 19 от ЗПК максимален размер. На последно място се излагат подробни доводи и че договорът бил недействителен, доколкото клаузите в него не били индивидуално уговорени.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
По делото е изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза.
В съдебно заседание, проведено на 23.01.2023 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за основателност на исковете, поради което и иска същите да бъдат уважени. Поддържа, че договорът бил действителен в цялост. Излага доводи, че застрахователните договори са доброволно сключени и премиите по тях заплатени.
Ответникът И. Ц. К. редовно призован, не се явява, като не се явява и упълномощеният му процесуален представител – адв. Б.. От ответната страна е постъпило писмено становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, 3 приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1537/09.05.2022 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2513/2022 г. по описа на РС Перник. Заповедта е връчена на длъжника И. Ц. К. лично.
От представено по делото копие от договор за потребителски кредит ***/27.08.2021 г. и погасителен план към него се установява, че на 27.08. 2021 г. между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 15 000 лева, застраховка за пакет B a n k пакет 3 кредит+сметка – 1970.98 лева, застраховка за пакет Bank пакет 3 сметка – 179.82 лева /или общо 17 150.80 лева, която сума ищецът възприема като главница/, срок на кредита: 18 месеца, с падеж на първа вноска 05.10.2021 г. и с падеж на последна вноска – 05.03.2023 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 19.34 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 18.37 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 19752.46 лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 1097.36 лева /последна вноска 1097.34 лева/.
Доколкото дружеството възприема сумите от: 15 000 лева /заемна сума/, 1970.98 лева /застрахователна премия по застраховка за пакет Bank пакет 3 кредит+сметка / и 179.82 лева / застрахователна премия по застраховка за пакет Bank пакет 3 сметка /, то същите в общ размер от 17 150.80 лева са разсрочени в рамките на размера на всяка погасителна вноска. В погасителния план обаче не е посочена частта от главницата респективно частта от застрахователните премии, които се погасяват с всяка вноска. Към договора няма представени общи условия, не се твърди и същият да е сключен при такива.
По делото се твърди да е обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит – като е представено уведомление за предсрочна изискуемост от 11.02.2022 г. Последното е връчено на ответника И. К. лично – на 01.03.2022 г., видно от обратна разписка. В разписката изрично е удостоверено, че писмото съдържа именно уведомление за предсрочна изискуемост по договор 7053198550 – като ответникът се е подписал за получаване на пратката и подписът му не е оспорен.
От приложени по делото декларация за определяне на изискванията за присъединяване към застрахователна програма, сертификат за застраховка и заявление декларация за установяване на договорни отношения се установява, че ответникът е изразил съгласие за сключване на застраховки – „защита на кредита“, „защита на сметките“ и услуга „второ медицинско мнение“ с покрити рискове: смърт, трайна пълна неработоспособност и временна пълна неработоспособност. В декларацията е уговорено, че се застраховат лица с кредити до 10 000 лева.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/, от която се установява, че уговорената сума на заема от 15 000 лева е усвоена 4 от страна на ответника, както следва: чрез три броя парични преводи през „ИЗИ пей“ АД на 27.08.2021 г. – за сумата от 5000 лева, за сумата от 5000 лева и за сумата от 4407 лева /общо чрез преводи 14 407 лева/, чрез рефинансиране на договор за потребителски кредит № 405318742 – със сумата от 156 лева с титуляр ответника и чрез рефинансиране на договор за потребителски кредит № 70531755 – със сумата от 437 лева с титуляр ответника.
За изпълнение на задълженията си по кредита обаче ответникът НЕ Е извършил никакви плащания – като в този смисъл е преустановил плащанията още с първата вноска на 05.10.2021 г.
Предвид липсата на плащания в счетоводството на ищеца е осчетоводена предсрочна изискуемост на кредита на дата 01.03.2022 г.
С оглед уговорките по кредита в счетоводството на ищеца задълженията на ответника възлизат на общо 18 864.41 лева, от които 17150.80 лева – неплатена главница, 1353.54 лева – неплатена договорна лихва за периода от 27.08.2021 г. до 01.03.2022 г. и 360.07 лева – обезщетение за забава за периода от 05.10.2021 г. до 15.03.2022 г. – съгласно погасителен план.
Съгласно експертизата ако по договора за кредит главницата възлиза на 15 000 лева т.е. не е налице задължение в размер на общо 2150.80 лева – за два броя застрахователни премии, то задълженията на ответника биха били в следните размери: 15 000 лева – главница, 1183.70 лева – договорна лихва за периода от 27.08.2021 г. до 01.03.2022 г. и 314.91 лева – обезщетение за забава за периода от 05.10.2021 г. до 15.03.2022 г. Според вещото лице дружеството е осчетоводило дата на предсрочна изискуемост на 01.03.2022 г.