Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 163 от 28.02.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 85/2024
Вид
Определение № 163
Подписан
28.02.2024
В сила
16.05.2024
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. Варна, 28.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500085 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. А. Н., ЕГН ********** срещу определение № 99/12.02.2024г. на ОС – Силистра, постановено по в.гр.д. № 32/2024г., с което е оставена без разглеждане депозирана от жалбоподателя молба с вх. № 435/02.02.2024г.

Твърди се в жалбата, че атакуваното определение е нищожно, евентуално неправилно. Сочи, че определението е постановено от незаконен състав, тъй като видно то отбелязването в електронната система, акта е постановен на 13.02.2024г., а не както е посочено в него на 12.02.2024г., като член на състава се е отвел от разглеждане на делото на 12.02.2024г. Наред с това, счита, че съдът е следвало да се произнесе по молбата, тъй като за жалбоподателя е налице интерес от освобождаване от държавните такси, дължими преди 30.01.2024г./ момента, от който му е предоставена правна помощ/.

Иска се отмяна на съдебния акт.

С обжалваното в настоящото производство определение № 99/12.02.2024г. е оставена без разглеждане депозираната от Н. Н. молба с вх.

№ 435/02.02.2024г. за освобождаване от държавни такси и разноски, които са дължими до 31.01.2024г. поради липса на правен интерес. Доколкото обжалваният акт по съществото си е преграждащ предвид липсата на произнасяне по същество на отправеното искане, частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните 1 съображения:

Съдът, като взе предвид материалите по в.ч.гр.д. № 32/2024г на ОС – Силистра, приложено по в.ч.гр.д. № 85/2024г. по описа на АпС – Варна, намира за установено следното:

Производството пред ОС Силистра е образувано по подадена от Н. Н. въззивна частна жалба срещу определение № 1004/21.12.2023г., постановено по гр.д. № 1860/23г. на Районен съд Силистра. С определение № 32/17.01.2024г. ОС Силистра е потвърдил обжалваното определение, с което е прекратено производството по посоченото дело на РС Силистра поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск.

С разпореждане № 67/31.01.2024г. ОС Силистра е оставил без движение депозираната от Н. Н. касационна частна жалба срещу определение № 32/17.01.2024г., с указания за представяне на доказателства за внос на д.т. в размер на 15 лв. по всяка от предявените частни жалби / касационна частна жалба и въззивна частна жалба/- общо 30 лв.

На 25.01.2024г. жалбоподателят е депозирал молба за предоставяне на правна помощ на основание чл.21,т.3 ЗПП и чл.23, ал.3 и ал.4 ЗПП.

С определение № 71/31.01.2024г., постановено по в.ч.гр.д.№ 32/2024г., подадената молба е уважена, като на Н. Н. е предоставена правна помощ, чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита по делото пред всички инстанции. Жалбоподателят е депозирал молба с вх. № 435/02.02.2024г., в която е посочил че предвид предоставената правна помощ и съгласно чл.83, ал.1, т.6 ГПК не дължи държавни такси и разноски в производството и е отправил искане да бъде освободен от такси и разноски от 31.01.2024г. до приключване на производството по делото, както и от дължимите до 31.01.2024г. такси и разноски.

С разпореждане № 77/05.02.2024г. на съдията – докладчик, жалбоподателят е задължен в седмичен срок от назначаване на защитник по делото да представи изложение на касационните основания за допускане на касационно обжалване.

С разпореждане 99/12.02.2024г. съдията-докладчик и отменил свое разпореждане № 67/31.01.2024г., с което на Н. Н. е даден срок да представи доказателства за внос на държавна такса във връзка с подадените частна въззивна и частна касационни жалби. Видно от записа в електронната система, разпореждането е постановено на 12.02.2024г. в 17:20:43ч.

Обжалваното в настоящото производство определение

№

99/12.02.2024г., с което е оставена без разглеждане депозираната от Н. Н. молба с вх. № 435/02.02.2024г. за освобождаване от държавни такси и разноски, които са дължими до 31.01.2024г. е постановено в закрито заседание в състав от трима съдии на 12.02.2024г. и видно от отбелязването е подписано с електронен подпис от съдията – докладчик по делото Теодора Василева на 12.02.2024г. в 17:30 часа.

2

Обжалваното определение е валиден и допустим съдебен акт, постановен от законен съдебен състав, тъй като видно то отбелязването в електронната система, същото е постановено и подписано от съдията – докладчик по делото преди постановяване на разпореждане

№101/12.02.2024г., с което същият се е отвел от участие по в.ч.гр.д.№ 32/2024г. / последното е постановено на посочената дата подписано от съдията в 18:04часа, т.е. след подписване на обжалваното определение/.

Настоящият състав намира, че законосъобразно окръжният съд е приел, че молба с вх. № 435/02.02.2024г. за освобождаване на жалбоподателя от такси и разноски е недопустима и не следва да се произнася по същата.

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ГПК, лицата, на които е предоставена правна помощ са освободени от внасяне на ДТ и разноски. В тази хипотеза освобождаването настъпва автоматично и не е необходима преценка от съда и постановяване на изричен акт. В настоящия случай, с определение № 71/31.01.2024г. на жалбоподателя е предоставена правна помощ, като от този момент, същият е освободен от държавни такси и разноски по делото. Дължимостта на държавните такси е констатирана от съдията - докладчик и съответно на жалбоподателя са дадени указания за внасяне на такива преди предоставянето на правна помощ с разпореждане №67/31.01.2024г., като последното е отменено с изричен акт, с който е прието, че предвид предоставената правна помощ, жалбоподателят не дължи държавни такси и разноски в производството.

Към датата на депозиране на молбата с вх.№ № 435/02.02.2024г., съдържащото се в нея искане за освобождаване от такси и разноски е било удовлетворено– жалбоподателят е освободен от такси и разноски по силата на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ГПК и действията по администриране на частната жалба са били възобновени, поради което и за жалбоподателя е липсвал правен интерес от постановяване на нарочен акт в тази насока. Не е налице и интерес за освобождаване от такси и разноски за минал период, тъй като освобождаването е за в бъдеще, а не за минели задължени. За въззивното производство, жалбоподателят е освободен от държавна такса, липсва констатация и даване на указания от първоинстанционния съд за дължимост и внасяне на такса при подаване на въззивната частна жалба. Ето защо искането е било безпредметно, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №99/12.02.2024г. на ОС –Силистра, постановено по в.гр.д. № 32/2024г.

3

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, във връзка с чл. 274, ал. 3 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4