Решение № 1245 от 29.05.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. Бургас, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА в присъствието на прокурора А. Ив. М. като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120100266 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на Н. С. К., с ЕГН **********, чрез адв. С. И. от БАК срещу Прокуратура на Република България, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат от неоснователно повдигане на обвинение в престъпление и водено срещу лицето наказателно производство по ДП пр.пр. № 237/2019 г. на РП – Бургас, което е прекратено – чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ, както и за имуществени вреди, представляващи платени от ищеца 800 лв. адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП пр.пр.

№ 237/2019 г. на РП - Бургас за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК. Повдигнатото обвинение е било прекратено, като се излагат подробни съображения. Претендира се заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателно въздействие върху личността и накърняване на репутацията на ищеца, ограничаване на правото на свободно придвижване с наложената мярка за неотклонение „под .......................“, създаден страх и стрес у непълнолетния към този момент К. от възможността за осъждане.

Претендират се и имуществени вреди във връзка с ангажиране на адвокат, за да вземе участие в производството. Моли се да бъде осъден ответника да заплати претендираните обезщетения. Ангажирани са доказателства. Моли се за присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника - Прокуратурата на Република България, представлявана по право от прокурор при Бургаска районна прокуратура, съгласно т. 5 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/ 2004 г. на ВКС, ОСГК, с който предявените искове се оспорват по основание и по размер.

Твърди се, че от действията на прокуратурата не са произлезли вреди за ищеца, не се установява причинно-следствена връзка и се иска отхвърляне на претенцията като 1 неоснователна, при съобразяване с доказателствената тежест. В случай, че бъде счетена за основателна претенцията се оспорва по размер и се изтъква, че производството е прекратено в неговата досъдебна фаза, както и че исканото обезщетение не съответства на икономическия стандарт на Република България и на съдебната практика в аналогични случаи. По иска за заплащане на имуществени вреди се иска неговото отхвърляне като неоснователен и недоказан. Направено е възражение за погасяване на претенцията за лихви по давност.

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото и видно от материалите по изисканото и приложеното ДП № ЗМ-237/2019 г. по описа на 01 РУ при ОД МВР – гр. Бургас, с вх. № 2832/2019 г. и пор. № 795/2019 г. по описа на Бургаска районна прокуратура, срещу ищеца, който е бил непълнолетен към този момент, е било образувано досъдебно производство за това, че на ............... г. в гр. Б., ул. „Б.“, около .............. ч. противозаконно отнел чужди движими вещи: мъжка чанта и сумата от 350 лв. от владението на В.И.Е., ЕГН **********, от гр. Б., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила за отнемането на предмета на престъплението – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Лицето е привлечено като обвиняем на 02.09.2019 г., разпитан е като обвиняем в хода на досъдебното производство, явил се е за привличане като обвиняем, за предявяване на разследването на 11.10.2019 г. и впоследствие – отново на 29.11.2019 г. Същият е бил първоначално задържан за срок до 24 ч. по реда на ЗМВР, като след привличането му спрямо него е взета мярка за неотклонение „.......................“. В хода на досъдебното производство с участието на ищеца са проведени множество действия по разследването като разпознаване и очни ставки.

В досъдебната фаза на производството е било прието, че не са събрани категорични и безспорни доказателства, водещи до единствено възможния извод, че именно обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 198, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Затова наказателното производство е било частично прекратено с Постановление от 17.01.2020 г. на прокурор от РП – Бургас по отношение на ищеца, като е отменена и наложената му мярка за неотклонение „.......................“.

В хода на процеса е разпитана като свидетел К.К.К. - ................ на ищеца. Същата заявява, че вследствие на задържането на сина й за 24 ч. след случилото се и последващото му привличане като обвиняем през м. септември 2019 г., същият е бил притеснен да не го задържат отново и осъдят за престъпление, което не е извършил. Бягал е от училище и не е искал да се задържа за дълго време вкъщи поради същите причини. От нейните показания се установява също и че информацията за привличането му е стигнала до съучениците на ищеца, които са започнали да странят от него. Видно от представените в кориците на наказателното производство доказателства ищецът е заплатил по Договор за правна защита и съдействие № 0000092930 от 24.09.2019 г. (находящ се на л. 8 от делото) сумата от 300 лв.

– адвокатско възнаграждение, както и сумата от 500 лв. – доплащане, съгласно представена разписка от 08.10.2019 г., по Договор за правна защита и съдействие № 0000092930 от 24.09.2019 г. (находяща се на л. 9 от делото).

С оглед посочената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

2

Според чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. С оглед изложеното и предвид ангажираните доказателства за образуване на досъдебно производство срещу лицето на 25.06.2019 г. и неговото частично прекратяване с постановление от 17.01.2020 г., то по делото е формално установено наличието на незаконно обвинение против лицето, осъществено с действията на прокуратурата. Това е така, доколкото наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, с което е осъществен съставът на чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ. Лицето търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване дори и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. (В този смисъл Решение № 425 от 01.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV ГО).

Следователно е налице незаконно повдигнато и поддържано обвинение против лицето, осъществено с действията на прокуратурата, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на държавата за поправяне на претърпените от ищеца вреди, в следствие от незаконното обвинение.

Прекратяването на наказателното производство на основание, че не е осъществен престъпния състав на чл. 198, ал. 1 от НК е достатъчна предпоставка, за да се приеме, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е било незаконно, поради което той има право на обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица. В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427/16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., III ГО, ГК на ВКС, Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО, ГК на ВКС). Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице, срещу което е прекратено наказателното преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него наказателно-репресивни мерки. По въпроса дали Прокуратурата на Република България следва да отговаря за претърпените от ищеца вреди от задържането му по реда на ЗМВР, настоящият съдебен състав счита, че при претърпени вреди от действия по задържане на лице за срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР пасивно материалноправно легитимиран ответник не е Прокуратурата на Република България, а съответният орган на МВР, чиято отговорност може да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ пред съответния административен съд. Това е така, тъй като задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР има характера на принудителна административна мярка, при налагането и контрола на която прокуратурата не разполага с правомощия, и при която полицейският орган действа в условията на оперативна самостоятелност. /в този см. и Определение № 436 от 16.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 741/2019 г., IV г. о., ГК/

Що се отнася до размера на претендираното от ищеца обезщетение, съдът намира следното: с исковата молба ищецът твърди и претендира обезщетяване на претърпените вследствие на незаконното обвинение срещу него неимуществени вреди, изразяващи се в преживян обичаен страх от наказателна отговорност и отражение в мнението на приятелския му кръг.

С оглед спецификата на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ при преценката за определяне на обезщетението следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства по чл.

52 ЗЗД по справедливост, като се съобразяват установените по делото факти. Съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за 3 няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него, вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или в съдебно производство, продължителността на наказателното преследване, вида и срока на наложената мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.

В настоящия случай спрямо ищеца е повдигнато обвинение за извършване на тежко престъпление, наказателното производство по което е прекратено на досъдебната фаза.

Срещу ищеца първоначално е налице задържане за срок до 24 часа по реда на ЗМВР – видно от постъпилата по делото Заповед за полицейско задържане от 05.04.2019 г. – находяща се на л. 34 от делото, а след това е взета мярка за неотклонение „.......................“. В хода на досъдебното производство с участието на ищеца са извършени множество действия по разследването – разпознаване, очни ставки, привличане като обвиняем и разпит като такъв.