Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261828 от 16.12.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7882/2020
Вид
Решение № 261828
Подписан
16.12.2020
В сила
09.02.2021
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА, ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16.12.2020 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия ЛОРА ДИМОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7882 по описа на 2020 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7882/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А.Л.Г. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №41108 от 14.02.2020 г на СРС , 52 състав по гр.дело №62938/2014 г на СРС , с което на основание чл.30 ал.1 ЗНасл по възражение на наследниците им Л.Б.Е. ЕГН ********** и К.И.Е. ЕГН ********** са възстановени запазените части на Л. Б.Е.ЕГН ********** починал на 19.12.2010 г и на Б.Л.Е. ЕГН ********** от наследството на П.А.Е.ЕГН ********** починала на 14.07.2008 г ; като е намалено завещателното разпореждане на П.А.Е.извършено в полза на А.Л.Г. със саморъчно завещание от 29.06.1992 г до размера от 4/18 идеални части от притежаваната част от П.А.Е.кэм деня на откриване на наследството ; както и е допусната съдебна делба между А.Л.Г.

ЕГН ********** от гр.София , Л.Б.Е. *** и К.И.Е. *** ******, с идентификатор №*** състоящ се от три стаи , вестибюл , кухня и баня ; с площ от 75 кв.м. ; както и на таванско помещение №6 от 9 кв.м. и зимнично помещение №10 от 8 кв.м. ; ведно с 320/5000 идеални части от общите части на сградата и от дворното място с площ от 417,20 кв.м. при квоти :

- 20/36 идеални части за А.Л.Г. ;

- 13/36 идеални части за Л.Б.Е. ;

- 3/36 идеални части за К.И.Е. .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не са накърнени запазените части на Л.Е. и Б.Е. с по 1/18 идеална част от процесния имот. Със завещанието си П.Е.не е накърнила запазени части на наследниците си . Незаконосъобразно са определени квотите в имота и въззивникът трябва да има квота от 12/18 идеални части .

Въззиваемите страни Л.Б.Е. и К.И.Е. са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба . В жалбата липсват относими доводи и същата е голословна и не са посочени никакви нарушения на процесуалния и материалния закон .

Въззиваемата страна В.С. не е подал отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на въззивника на 05.03.2020 г , поради което въззивната жалба от 19.03.2020 г /по пощата и по време на извънредното положение/ е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

СРС е приел следното . Процесният имот е придобит с нотариален акт №120 от 22.10.1959 г от Л. Б.Е., П.А.Е.и А.Н.С. , като 1/3 идеална част е била собственост на С. , а 2/3 идеални част след влизане на СК /1968 г/ са станали СИО на П.Е.и Л. Е..

А.С. е починал на 09.10.1964 г и след отказ на другия наследник Н.С. , П.Е.е придобила по наследство 1/3 идеална част от имота .

П.Е.е починала на 14.07.2008 г . Със саморъчно завещание от 29.06.1992 г П.Е.е завещала на дъщеря си А.Г. 1/3 идеална част от имота .

С отговора на исковата молба ответниците Л.Б.Е. и К.И.Е. са оспорили действителността на завещанието , както и са направили възражение за накърняване на запазените части от наследството на П.Е.. Това наследство се е състояло от 2/3 идеални части от имота – 1/3 от наследство и 1/3 от прекратената СИО .

След завещателното разпореждане наследниците са имали следните идеални части от имота :

А.Г. 1/3 по завещание + 1/9 наследяване по закон = 4/9 или 8/18 ;

Б.Л.Е. /вписледствие починал/ 1/9 или

2/18 само от наследяване по закон ;

Л. Б.Е./впоследствие починал/ 1/3 от

СИО и 1/9 от наследяване по закон = 8/18.

Б.Е. е починал на 02.12.2009 г , като наследници са му К.Е. и Л.Е. , които са придобили по 1/18 идеална част.

Л. Б.Е.е починал на 19.12.2010 г и идеалните му части са придобити по равно / по 4/18 /от дъщеря му А.Г. и внука му Л.Б.Е. .

Според СРС процесното завещание е универсално разпореждане и не е необходимо да се образува маса по чл.31 ЗНасл – по делото не е доказано П.Е.да е притежавала друго имущество . Разполагаемата част на П.Е.при две деца и съпруг е била ¼ - чл.29 ал.3 ЗНасл или ¼ х 2/3 = 1/6 или 3/18 от имота , а запазената част е ¾ х 2/3 = ½ от имота . Наследниците са получили като наследство по 1/9 от имота или общо 1/3 от имота т.е. запазената част на наследниците е накърнена с 1/2-1/3 = 1/6 идеална част . Б.Е. и Л. Б.Е. са имали по 1/3 от тази накърнена запазена част или по 1/18 идеална част от имота т.е. завещателното разнореждане трябва да се намали 6/18 – 2/18 = до 4/18 от имота .

Според СРС полагащата се на починалия Б.Е. идеална част трябва да се раздели между наследниците му К.

Е.и Л.Б.Е. . Идеалната част на Л. Б.Е.следва да се възстанови само на Л.Б. Е., тъй като той наследява по заместване баща си Б.Л.Е./чл.10 ал.1 ЗНасл./.

След намаляване на завещателното разпореждане А.Г. има 8/18 – 2/18 = 6/18 . След смъртта на Л. Б.Е., който е имал 8/18 от имота , Г. е придобила от него още 4/18 от имота ; или квотата на същата 6/18+4/18 = 10/18 от имота или 20/36

. На съделителите Л.Б.Е. и К.И.Е. СРС е определил квоти от 13/36 идеални части и 3/36 идеални части .

Решението на СРС е правилно . Същото е обжалвано с бланкетни доводи от А.Л.Г. , че не са накърнени запазени части на други наследници с процесното завещание .

При служебна проверка настоящият съд констатира , че това не е така и първоинстанционният съд правилно е извършил изчисления на накърняване на запазените части на другите наследници със завещанието от 29.06.1992 г. След възстановяване на запазените части правилно е определена и квотата на Г. в имота от 20/36 идеални части . Въззиваемите страни не са възразили по своите квоти и не следва да се извършва проверка в тази част на решението на СРС - решение №31 от 14.03.2014 г по гр.д. № 4339/2013 г, ГК , ІІ ГО на ВКС . Неотносими към спора пред въззивния съд са и останалите събрани пред СРС доказателства – същите касаят възражения на въззиваемите страни , които са изоставени , като въззиваемите страни са изразили съгласие с решението на първоинстанционният съд .

Налага се изводът , че въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено .

Водим от горното , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №41108 от 14.02.2020 г на СРС , 52 състав по гр.дело №62938/2014 г на СРС .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.