Решение № 13867 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13867 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110145855 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от З. Р. П. против „Стик-Кредит“ АД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружеството сумата в размер на 1011,05 евро ( 1977,44 лева), представляваща извънсъдебно претендирана от ответника сума по недействителен Договор за кредит № ***. Направено е искане сторените в производството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора бил сключен Договор за кредит № ***, по силата на който ответникът отпуснал в заем на ищеца сумата в размер на 1500 лева, която следвало да бъде върната в шестмесечен срок. Страната поддържа, че на 30.08.2025 г. отправила искане към кредитора за предоставяне на извлечение за извършени и бъдещи плащания по договора, като съгласно получената информация ответникът претендира по договора сумата в размер на 3477,44 лева. Ищецът сочи, че при съобразяване на сумата, която претендира ответника по процесния договор може да бъде направен извод, че действителният годишен процент на разходите по сделката многократно надвишава законоустановения максимум. Страната поддържа, че вероятно в договора за кредит се съдържат клаузи за неустойки за непредставяне на обезпечение с цел оскъпяване на кредита. В исковата молба са изложени твърдения, че сумата в размер на 1977,44 лева, явяваща се разлика между чистата стойност на кредита и претендираната от ответника сума, е недължима.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат М. от САК оспорва исковата претенция. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за недействителност на договора за кредит, като представителят на дружеството поддържа, че преди сключване на договора за кредит на кредитополучателя е предоставена подробна информация относно условията на сделката. Представителят на страната сочи, че при формирането на годишния процент на разходите по кредита са спазени всички законоустановени изисквания, като същият възлиза на 28,32 %. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че уговорената по договора неустойка се дължи единствено при условие, че кредитополучателя не представи уговореното обезпечение по кредита и за срока, за който не е представено обезпечение, поради което и задължението не следва да 1 бъде включвано в годишния процент на разходите. По изложените доводи е направено искане предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

С определение от 03.02.2026 г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от „Стик-Кредит“ АД насрещен осъдителен иск за сумата в размер на 766,94 евро ( 1500 лева), представляваща непогасена главница по Договор за кредит № ***/26.04.2025г., ведно със законна лихва за забава от подаване на насрещната исковата молба до окончателно погасяване на вземането, а при условията на евентуалност в случай, че съдът приеме договорът за недействителен, сумата да бъде присъдена на основание чл. 23 ЗПК. Направено е искане сторените от дружеството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на насрещната страна. Направено е искане, в случай че бъде уважен първоначалния иск, да бъде извършено съдебно прихващане на насрещните вземания за съдебно-деловодни разноски до размера на по-малкото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск не изразява становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по Договор за кредит № ***/26.04.2025 г., по силата което ищецът дължи заплащане на сумата в размер на 1977,44 лева, представляваща разлика между чистата стойност по договора и извънсъдебно претендираната от дружеството сума. В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск е да установи, че сделката е недействителна на соченото от страната правно основание.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за заплащане на главница по Договор за кредит № ***/26.04.2025 г., респ. по чл. 23 ЗПК за заплащане на чистата стойност по договор за кредит, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение с описан в насрещната искова молба предмет, по силата на което процесуално легитимирания ответник се е задължил да върне отпуснатата му в заем сума, предаване на отпуснатата в заем сума, размера и настъпване на изискуемостта на вземането, респ. в случай, че сделката се явява недействителна, в тежест на ищеца е да установи, че е предал чистата стойност на кредита.

В доказателствена тежест на ответника по насрещния иск е да установи, че е погасил вземането за главница.

При съобразяване на становището на страните с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между З. Р. П. и „Стик-Кредит“ АД е сключен Договор за кредит № ***/26.04.2025 г., по силата на който дружеството предоставило на ищеца по първоначалния иск в заем сумата в размер на 1500 лева, че кредитополучателят е следвало да предостави обезпечение по кредита – банкова гаранция или трето лице-поръчител, което да отговаря на разписани от дружеството условия, като при неизпълнение на задължението в тежест на кредитополучателя е начислена неустойка, която не е включена в годишния процент на разходите по сделката.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано 2 сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Уговорката по чл. 29 от договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 19 е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.

С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено изискването по чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в съглашението да е посочен ГПР в същия като разход не е включено допълнителното задължение в тежест на потребителя. Липсата на разход в договора за кредит или стандартния европейски формуляр при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Следователно на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи чистата стойност по кредита, а именно сумата в размер на 1500 лева, като разликата между чистата стойност на кредита и претендираната от дружеството по сделката сума съгласно представено по делото удостоверение за активен кредит от 30.08.2025 г. в размер на 3477,44 лева, а именно сумата в размер на 1977,44 лева е недължима. Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.

Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи по кредита - така Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г., I т. о. на ВКС, Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело№ 3620/2021 г., III г. о. на ВКС, Определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г., II т. о. на ВКС, Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г., I т. о. на ВКС и др. По делото не е спорно, че отпусната в заем сума е предадена на кредитополучателя, както и, че същият не е извършвал плащания в погашение на задължения, произтичащи от кредита, от което следва, че З. П. дължи на „Стик-Кредит“ АД чистата стойност на заема, а именно сумата в размер на 766,94 евро ( 1500 лева). Предвид изложеното предявеният насрещен осъдителен иск следва да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК.

С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се следват, както на 3 ищеца по първоначалния иск, така и на ищеца по насрещната искова претенция. Сторените от ищеца З. П. съдебни разноски възлизат на сумата в размер на 40,44 евро внесена държавна такса за разглеждане на спора. Направените от „Стик-Кредит“ АД съдебни разноски възлизат на сумата в размер общо на 184,06 евро, от които 30,67 евро внесена държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 153,39 евро заплатено по банков път адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната. Изрично от страна на дружеството в депозираната насрещна искова молба е заявено искане за извършване на компенсация на съдебните разноски, присъдени в полза на страните до размера на по-малкото задължение. Съгласно съдебната практика на касационната инстанция не са налице пречки за присъждане на съдебни разноски по компенсация при своевременно заявено искане за това – така Определение № 101/26.02.2018 г. по ч. гр.д. № 4011/2017 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 14/15.02.2021 г. по гр. д. № 5165/2016 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 798/24.11.2011г. по ч. т. д. № 756/2011 г. на ВКС, І ТО, Определение № 2877/05.10.2023г. по ч. гр .д. № 3120/2023 г. на ВКС, IV ГО. Предвид изложеното съдът намира, че следващите се на ищеца по първоначалния иск разноски следва да се прихванат с насрещното задължение за разноски на ответника по насрещния иск разноски, като в полза на „Стик-Кредит“ АД бъде присъден остатъкът от 143,62 евро.