Решение № 6293 от 18.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6293 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100509254 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20085563/29.03.2023г., постановено по гр.д. № 16788/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 140 състав, са уважени частично предявените искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД като Б. В. Г., ЕГН **********, и В. П. П., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на всяка от ищците М. Х. М., ЕГН **********, М. Г. П., ЕГН ********** и Н.Т.Я.-К., ЕГН ********** при условията на разделност по равно, сума в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от невъзможността да ползват студена вода с нормално налягане за периода от 12.01.2020 г. до 22.03.2021 г. в собствените си апартаменти, намиращи се в сграда в режим на етажна собственост в гр. София, бул. ****, вследствие на извършен по възлагане от страна на ответниците ремонт на водопроводната инсталация на сградата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2020 г. до окончателното изплащане. С постановеното решение са отхвърлени предявените от ищците М. Х. М., М. Г. П. и Н.Т.Я.-К. претенции по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от всяка от тях.

Съдът е отхвърлил изцяло предявените от Т.И.Д., ЕГН ********** и М.И.Л., ЕГН ********** срещу Б. В. Г., ЕГН **********, и В. П. П., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответниците да им заплатят при условията на разделност по равно следните суми: по 500 лева на всяка от тях за претърпени неимуществени вреди, причинени от невъзможността да ползват студена вода 1 с нормално налягане за периода от 12.01.2020 г. до 22.03.2021 г. в собствения им апартамент партер, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост в гр. София, бул. ****, вследствие на извършен по възлагане от страна на ответниците ремонт на водопроводната инсталация на сградата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2020 г. до окончателното изплащане и по 250 лева на всяка от ищците – обезщетение за причинени неимуществени вреди от осъществени без тяхно разрешение по възлагане от страна на ответника ремонтни дейности в собствения им апартамент – партер, намиращ се в гр. София, бул. ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2020г. до окончателното изплащане. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е разпределена и отговорността за разноските в исковото производство.

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба с вх. № 25020430/15.05.2023г. от Б. В. Г. и В. П. П., чрез адв. Д. Ц., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд в частта му, с която са уважени частично предявените искове и ответниците са осъдени да заплатят на ищците гореописаните суми. В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт в обжалваната му част.

Твърди се, че по делото не е била установена по безспорен начин причинноследствената връзка между действията на въззивниците като възложители на процесните ремонтни дейности и влошеното водоснабдяване в сградата.

Оспорва се изводът на първоинстанционния съд в тази връзка като считат, че същият е направен в противоречие с изложеното от вещото лице становище в приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както и в противоречие с показанията на свидетеля П.А. – ръководител на ремонтните работи. В допълнение се отбелязва, че независимо от отправените към ищците препоръки от общинската администрация, касаещи необходимостта от подмяна на хоризонателен участък от сградното водопроводно отклонение за студена вода до подменената част на вертикалния водопроводен клон за вх. А, за последваща дезинфекция и обезвъздушаване на мрежата, не са предприети действия по изпълнението им, поради което и предявените искове се явяват неоснователни. Посочва се също така и че претендираните неимуществени вреди не са конкретизирани, нито доказани в рамките на първоинстанционното производство. С оглед на изложеното молят решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – изцяло отхвърлени. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 25031256/08.08.2023 г. от М. Х. М., М. Г. П. и Н. Т.

Я.К., чрез адв. И. С., в който се излагат доводи за неоснователност на депозираната жалба. Молят същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с активно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

За да постанови решението си съдът е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на съдебно предявените претенции от ищците М. Х. М., М. Г. П. и Н. Т. Я.К., а именно – вреди, причинени им от лице, на което отговорните ответници са възложили работа, като вредите са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от тях. Изложени са съображения за наличието на причинно-следствена връзка между деянието и претърпените вреди от посочените по-горе ищци. В тази връзка е направен подробен анализ на събраните по делото свидетелски показания, както и заключението на съдебно-техническата експертиза, като при съвкупната преценка на същите е направен извод, че справедливият размер на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди възлиза на сумата от по 500 лева за М. Х. М., М. Г. П. и Н. Т. Я.К.. При определяне на конкретния размер на обезщетението съдът е съобразил видът, обемът и интензивността на причинените неимуществени вреди, общовъзприетото понятие за справедливост, както и общото икономическо състояние на обществото.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на 3 прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

С оглед горепосочените предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците по предявените искове следва да се посочи, че съобразно твърденията на страните първоинстанционният съд с доклада по делото е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 12.01.2020 г. ответниците са били собственици на ап. 3, намиращ се в сграда с адрес: гр. София, бул. ****, както и че на 12.01.2020 г. по тяхно възлагане е извършен ремонт на водопроводната инсталация в сградата, захранваща ап. № партер, 3, 6, 9 и 12. В хода на първоинстанционното производство е било спорно обстоятелството дали ищците са притежавали правото на собственост по отношение на ап. № партер, 6, 9 и 12. Настоящият въззивен съдебен състав счита, че това обстоятелство не се явява спорно във въззивното производство предвид липсата на наведени възражения с въззивната жалба.

Спорни между страните остават обстоятелствата за претърпени от ищците неимуществени вреди, както и за наличието на причинно-следствена връзка между действията на въззивниците като възложители на процесните ремонтни дейности и влошеното водоснабдяване в сградата. По отношение на тях, настоящият въззивен съдебен състав намира следното:

Съгласно трайната съдебна практика, за да е редовна исковата молба по такъв иск ищците трябва да опишат правопораждащите факти за възникване на отговорността на ответника и да посочат правото, от чието засягане претендират обезщетение за неимуществени вреди. Последните се изразяват в психични преживявания на увреденото лице, поради което имат абстрактен характер и нямат материален израз. Същите представляват неблагоприятни емоционални, психически и психологически преживявания на личността, като целта на обезщетението е да компенсира лицето за тях, като размерът на същото се определя от съда по реда на чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид указанията по т. 11 от ППВС №4/23.12.1968 година. Затова не може да бъде задължено това лице да изложи в обстоятелствената част на исковата си молба, конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се преценява наличието на неимуществени вреди и да се определи техния размер. Когато в исковата молба са изложени факти за противоправните действия или бездействия на ответника, за настъпилия вредоносен резултат и за причинната връзка между тях, както и е посочен размера на претендираното обезщетение исковата молба не страда от нередовности по смисъла на чл. 129 във връзка с чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Съответно, когато посочените факти са установени в исковото производство искът е доказан по основание и съдът не може да отхвърли същия само затова че липсват твърдения за конкретни неблагоприятни преживявания, а ще трябва да определи размера на дължимото се за неимуществените вреди обезщетение по реда на чл. 52 от ЗЗД /така Определение № 119/ 01.03.2017 г. на I V Г.О. на ВКС/. В конкретния случай в депозираната пред СРС искова молба са описани факти за противоправните действия на ответниците като възложители на процесния ремонт, за настъпилия вредоносен резултат (невъзможност ищците да ползват студена вода с нормално налягане), както и причинната връзка между деянието и резултата; посочен е и размерът на всяка една от исковите 4 претенции за обезщетение за неимуществени вреди. По смисъла на горецитираната съдебна практика не е налице нередовност на исковата молба и първоинстанционният съд правилно е разгледал предявените искове, като е определил дължимото на всеки обезщетение съобразно чл. 52 ЗЗД. С оглед на това неоснователни се явяват изложените доводи във въззивната жалба досежно липсата на конкретизация на неимуществените вреди.