Решение № 501 от 17.12.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 1004/2025
- Вид
- Решение № 501
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 27.03.2026
- Състав
- Блага Бозова
Цитирани разпоредби
- чл.33 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.33 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179 ал.2 предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.343б ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ ***01 гр. С.З., 17.12.202*** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 202*********30201004 по описа за 202*** година
Производството е образувано по жалба от С. В. Ц. срещу Наказателно постановление /НП/ № ***/19.09.20*** г. на Началник група в ОД МВР – С.З., сектор „Пътна полиция“ С.З., с което на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона. Жалбоподателят моли с ъ д а да отмени атакуваното НП. Претендира направени по делото разноски за адвокат.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения си представител развива съображения за издаване на процесното наказателно постановление при наличие на висящо вече административно наказателно производство и при съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.***7 ал.1 т.*** и 6 от ЗАНН, както и при недоказаност на вина.
Наказващият орган е редовно призован. Представя писмено становище, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът след к а т о прецени събраните по делото доказателства, приема установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.
Жалбата е основателна.
На 12.08.20*** г. в 12:0*** по път *** км. ***+***, в посока север-юг, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка *** модел *** с регистрационен номер ***, гръцка регистрация, като на десен завой навлязъл в лентата за насрещно движение, отклонил се в ляво по посока на движението си и с предната си част автомобила му се 1 ударил в задна част на навлезлия в крайпътна отбивка в ляво от пътя лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от свидетеля П. Д. П.. Причиненото ПТП е посетено от свидетелите актосъставител Н. Н. и колегата му И. Г..
Свидетелят Н. в присъствието на свидетеля Г. на *** г. съставил и връчил на жалбоподателя акт серия GA № *** за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, за това, че на *** г. в 12:0*** по път *** км. ***+***, в посока север-юг, управлявал собствения си лек автомобил марка *** модел *** регистрационен номер ***, гръцка регистрация, като при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя на десен завой губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение, отклонява се в ляво по посока на движението си и с предната си част автомобила му удря в задна част навлезлия в крайпътна отбивка в ляво от пътя лек автомобил „***“ с рег. № ***. В АУАН е вписано, че с това жалбоподателят виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП – водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред всяко предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП.
Съставен е констативен протокол за ПТП с описани имуществени вреди.
Водачите на двата автомобила са тествани с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата на жалбоподателя отчела над 1,2 на хиляда.
Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, с което на основание чл.179 ал.2 предл.
1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за това, че *** г. в 12:0*** по път *** км. ***+***, в посока север-юг, управлявал собствения си лек автомобил марка *** модел *** регистрационен номер ***, гръцка регистрация, като при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя на десен завой губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение, отклонява се в ляво по посока на движението си и с предната си част автомобила му удря в задна част навлезлия в крайпътна отбивка в ляво от пътя лек автомобил „***“ с рег. № ***. Реализирал ПТП с материални щети по двата автомобила и пострадал водач на автомобила ***. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от приетите по делото с определение писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира с доверие.
Административно наказателното производство е образувано на *** г. На същата дата материалите са изпратени на РП - С.З. с оглед наличие на данни за извършено престъпление и е образувано бързо производство за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, преобразувано в досъдебно производство. Жалбоподателят е привлечен като обвиняем. По досъдебното производство е изпълнена съдебна автотехническа експертиза за изясняване механизма на настъпилото ПТП и експертизи за установяване съдържанието на алкохол в кръвта на жалбоподателя. С постановление от 1***.08.202*** г. прокурорът е прекратил наказателното производство по досъдебното производство, тъй като деянието е несъставомерно от обективна страна, а постановлението ведно с материалите от производството са изпратени на сектор „Пътна полиция“ за продължаване на административно производство образувано по акт за нарушение серия GA № *** от *** г. съставен против жалбоподателя.
Постановлението е потвърдено от Районен съд - С.З..
Съгласно чл.33 ал.1 от ЗАНН когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.
Съгласно чл.33 ал.2 от ЗАНН при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая такава констатация е била налице, материалите 2 са изпратени на компетентната прокуратура, образувано е наказателно производство, но воденото към този момент административнонаказателно производство не е било прекратено.
Това води до извод, че е налице едновременно водене на две производства за един и същ случай. Действително отговорността е лична, респективно наказателна такава може да се търси единствено на физическо лице, докато административна е възможно и на юридическо лице. Доколкото по настоящето дело е ангажирана отговорността на физическо лице, на същото може да му бъде търсена административна или наказателна такава, но не и двете едновременно.
Разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗАНН сочи, че още преди изпращане материалите на компетентната прокуратура, административнонаказателното производство се прекратява, т.е. ясно личи волята на законодателя да не се допусне паралелно водене на две производства като не се прави разграничение на база възможност на кое лице може да се ангажира отговорност. Горното се извежда и от разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗАНН, която уточнява, че при образувано наказателно производство, административно не може дори да бъде образувано, респективно още по – малко да бъде водено. /В този смисъл виж и Решение № 801/30.06.2020 г. по КАНД № ***/2020г. по описа на Административен съд – Варна където дори е наложена имуществена санкция, т. е. ангажирана отговорност на юридическо лице, при паралелно водене на наказателно производство/.
Посоченото е основание за отмяна на НП, доколкото в случая са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, без да се обсъжда по същество има ли извършено нарушение, вина и авторство.
На следващо място, причиняването на пътнотранспортно произшествие като съставомерен признак на нарушението наказуемо по чл.179 ал.2 предл.първо от ЗДвП следва да е фактически обосновано в съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП.
За прилагане на чл.179 ал.2 предл. първо от ЗДвП не е достатъчно водачът на МПС да е причинил ПТП, а е необходимо настъпилото пътнотранспортно произшествие да е поради движение с несъобразена скорост.
В случая и в АУАН и в НП е прието, че жалбоподателят губи контрол над управлявания автомобил, което навежда деяние чл.20 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба изисква водачите да контролират непрекъснато МПС, което управляват. Това формулиране на обвинението води до смесване на два отделни, различни състава на нарушения /такова по чл.20 ал.1 и по чл.20 ал.2 от ЗДвП/ и нарушава правото на защита на наказаното лице.
На следващо място, от фактическа страна по никакъв начин не е конкретно обосновано с кои от посочените в чл.20 ал.2 от ЗДвП като изисквания обстоятелства, които водачите на МПС следва съблюдават при избиране на скоростта на движение, се явява „несъобразена” скоростта на управление на автомобила към момента на причиняването на ПТП. За фактическото обосноваване на вмененото на санкционираното лице нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП не е достатъчно възпроизвеждането на съдържанието на приетата за нарушена законова разпоредба. Съответно при описанието на деянието, квалифицирано като административно нарушение по чл.179 ал.2 от ЗДвП не е достатъчна констатацията, че водачът е управлявал МПС като се е движил с несъобразена скорост, а следва посочване на конкретни обстоятелства, свързани с изискванията по чл.20 ал.2 от ЗДвП. В случая такива обстоятелства са противоречиво посочени, а същите са свързани с обективни признаци от състава на нарушението, които не само че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл.***7 ал.1 т.*** от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното обвинение от фактическа страна.
В НП бланкетно е посочено, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП – водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред 3 всяко предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП.
Непосочването ясно и конкретно на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за наличието на съставомерните елементи на деянието има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото административно наказателно обвинение. В случая при описание на нарушението е налице противоречивост като от една страна е вписано, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред всяко предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП, а от друга че скоростта не е съобразена с релефа на пътя. Това води до неясната и противоречивост с какво конкретно жалбоподателят не се е съобразил. Недопустимо е тези фактически обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика, а е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението. Недопустимо е и тези обстоятелства, доколкото не са посочени като такива за обосноваване на обвинението, да се установяват за първи път в съдебната фаза на процеса /при оспорването на наказателното постановление/, с оглед доказването на обвинението. Наличието на всички законово изискуеми реквизити по чл.***7 ал.1 от ЗАНН е въпрос на формална /процесуална/ законосъобразност на наказателното постановление, а представянето на доказателства, потвърждаващи извършването на нарушението по повдигнатото административно обвинение – на неговата материална законосъобразност (В този смисъл виж Решение № *** от 27.02.201*** г. по канд № *** по описа за 2014 г.;
Решение № *** от 09.10.2020 г. по канд № 2***4/2020 г. на Административен съд - С.З. и други).
По изложените мотиви, съдът приема, че обвинението за извършено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП е фактически, правно и доказателствено необосновано, поради което обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По делото липсват доказателства за направени от жалбоподателя разноски /заплатено възнаграждение за адвокатска защита и съдействие/. Следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ***, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди приключване на последното открито заседание по делото. Ако заплащането е уговорено в брой, доказването може да стане и чрез отбелязване на това обстоятелство в договора за адвокатска защита и съдействие, като в този случай той има характер на разписка. Ако е уговорено плащането да стане по банков път, доказването следва да е със съответните банкови документи (платежно нареждане и др.).
Разпечатката съдържа 35 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/901080d0-a639-4305-81af-ebe9ca33a463