Решение № 27 от 01.03.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. К., 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20235100500363 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 487/05.11.2023 г., постановено по гр. д. № 360/2023 г., Районен съд - К. е признал за установено по предявения иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК от В. Н.

К., действащ лично за себе си и като наследник на Е. Т. А., срещу А. Ю. Ш., действащ лично за себе си и като наследник на А. Щ. Ю., че ищеца не дължи сумите по: 1) Изпълнителен лист от 12.08.2011 г., издаден по ГД №907/2011 г. по описа на КРС, издаден в полза на А.

Ю. Ш. против В. Н. К. и Е. Т. А. - като солидарни длъжници, за сумата от 1710 лв., представляващи разноски по гражданско дело и 2) Изпълнителен лист от 12.08.2011 г., издаден в полза на А. Щ. Ю. /наследодател А. Ю. Ш. / против В. Н. К. и Е. Т. А. - като солидарни длъжници, за сумата от 1690 лв., представляващи разноски по делото, издадени въз основа на Определение № 979/22.03.2011 г. по гр.д. 907/2011 г. по описа на PC - К., поради това, че вземането по тях е погасено по давност.

С решението А. Ю. Ш., действащ лично за себе си и като наследник на А. Щ. Ю., е осъден да заплати на В. Н. К., действащ лично за себе си и като наследник на Е. Т. А., направените по делото разноски в общ размер на 1081 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал А. Ю. Ш., действащ лично за себе си и като наследник на А. Щ. Ю., който чрез процесуалния си представител го обжалва изцяло. В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт. Сочи се, че в мотивите си първоинстанционният съд неправилно приел, че последното изпълнително действие по изп.д. № 619/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Б., било извършено на 30.03.2017 г., 1 когато от ЧСИ бил наложен запор на сметката на длъжника В. Н. К. с вх. № 3544/30.03.2017 г. в „Б.“ АД и с изх. № 2495/14.02.2017 г. на ЧСИ Г. Б.. Твърди се, че съдът неправилно приел, че общата пет годишна погасителна давност започнала да тече от 30.03.2017 г. е изтекла на 08.06.2022 г., игнорирайки молба с вх. № 16733/17.12.2018 г. на взискателя А. Ю.

Ш. за прехвърлянето на изп. д. № 619/2016 г. от ЧСИ Г. Б. към ЧСИ Х. П., с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд - К., приета като писмено доказателство по делото и от чието съдържание се установявало, че изпълнителното дело било прехвърлено при ЧСИ Х.

П. на 28.01.2019 г. и съответно било образувано на 28.01.2019 г. изп.д. № 10/2019 г. по описа на ЧСИ Х. П. с взискател А. Ю. Ш. и длъжници по изпълнението - В. Н. К. и Е. Т. А..

Твърди се в жалбата, че с образуването на изп.д. № 10/2019 г. била прекъсната започналата да тече на 30.03.2017 г. нова пет годишна погасителна давност. Същото било абсолютно действие по смисъла на чл. 426 и сл. от ГПК, извършено от съдия-изпълнител, което прекратявало изтичането на давност и с предприемането на което давността се прекъсвала по смисъла на чл.116, б “в“ от ЗЗД. Изтъква се, че за целият период от 2011 г. до подаването ИМ липсвало писмено доказателство, установяващо по несъмнен начин, че петгодишната давност е изтекла, така както първоинстанционният съд посочил в мотивите си.

В дадения надлежен по смисъла на чл. 263, ал. 1 от ГПК срок, е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство В. Н.

К., с който същата се оспорва като неоснователна.

В съдебно заседание, въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивника.

В съдебно заседание, въззиваемият, чрез писмено становище, депозирано от процесуален представител, оспорва въззивната жалба. Претендира заплащане на разноски за въззивната инстанция, за които представя и списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивника за размера над минимално определения в Наредба № 1/2004 г., съобразно спорния материален интерес

Окръжният съд, след преценка на обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок, от лице, имащо интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване акт, се явява допустима. Като такава, същата следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, за да бъде установено, че ищецът-длъжник не дължи суми на ответника –взискател, поради това, че вземането на взискателя е било погасено по давност преди 30.11.2022 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на основание влязло в законна сила Определение № 979/22.03.2011 г. по гр.д.№ 907/2011 г. по описа на PC - К., компетентният 2 съд е издал два броя изпълнителни листове, както следва: изпълнителен лист от 12.08.2011 г., издаден по гр.д.№ 907/2011 г. по описа на КРС, издаден в полза на А. Ю., за сумата от 1710 лв. против В. Н. К. и Е. Т. А. - като солидарни длъжници, представляващи разноски по гражданското дело и изпълнителен лист от 12.08.2011 г., издаден в полза на А. Щ. Ю.

/наследодател на А. Ю./, за сумата от 1690 лв., против В. Н. К. и Е. Т. А.. Сочи се, че на 14.09.2011 г. е образувано изп.д. №719/2011 г. по описа на ЧСИ Р. С.. На 18.10.2011 г. е предприет принудителен изпълнителен способ - налагане на възбрана спрямо недвижим имот, представляващ имот № 023055, с площ 2,33 дка., находящ се в землището на с. К., общ. К., представляващ парцел 55 от масив 23, начин на трайно ползване - нива. На 25.02.2016 г. изп.д.№ 719/2011 г. по описа на ЧСИ Р. С. е прекратено на осн. чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК.

Ищецът сочи, че на 06.12.2016 г., на основание двата изпълнителни листове е образувано изп.д. №619/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Б.. В молбата за образуване на изпълнителното дело не е бил поискан/респективно проведен принудителен изпълнителен способ. Принудителен изпълнителен способ не е поискан/респективно не е бил предприет и в хода на образуваното изпълнително производство.

Твърди, че поради прекратяване на дейност и прехвърляне на деловодния архив от ЧСИ Г. Б. на ЧСИ Х. П., в началото на 2019 г. делото е преобразувано и преномерирано, съгласно деловодния регистър на приемащия съдебен изпълнител, като е продължило да съществува под № 10/2019 г. по описа на ЧСИ Х. П.. Поради настъпили предпоставки и по молба на взискателя на 30.11.2022 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.

433, ал.1 т.8 от ГПК.

Твърди също, че след предприетото на 18.10.2011 г. от ЧСИ Р. С. принудително изпълнително действие - възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, в условията на изп.д.№719/2011 г. по описа на същия съдебен изпълнител, други принудителни изпълнителни действия не са предприемани, както в условията на това изпълнително дело, така и на последвалите други изпълнителни дела, а именно: изп.д. № 619/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Б., преномерирано по- късно под № 10/2019 г. по описа на ЧСИ Х. П., както и по изп.д. №361/2022 г. по описа на ЧСИ Х. П..

Ищецът изтъква, че от 26.05.2015 г., предвид възприетата нова тълкувателна практика е започнала да тече нова давност – 5- годишна по чл. 110 от ЗЗД. С оглед разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. погасителната давност е спряла да тече, но на 03.08.2020 г. същата окончателно е изтекла и е погасила възможността за принудително удовлетворяване на вземането.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който иска е оспорен като неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно 3 следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон. В така установените рамки на въззивна проверка, настоящата инстанция намери обжалваното решение за валидно и допустимо.

Относно преценката за правилност на обжалваното решение, въззивният съд съобрази, че приетата в първоинстанционното решение фактическа обстановка не се оспорва. Въззивният контрол, с оглед изрично релевираните във въззивната жалба съображения, следва да се ограничи до това, с образуваното на 28.01.2019 г. изп.д. № 10/2019 г. по описа на ЧСИ Х. П. с взискател А. Ю. Ш. /разбирай и в качеството му на наследник/ и длъжници по изпълнението - В. Н. К. и Е. Т. А., била ли е прекъсната по смисъла на чл.116, б “в“ от ЗЗД започналата да тече на 30.03.2017 г. нова петгодишна погасителна давност.

От фактическа страна, както беше посочено, не е спорно между страните, че ищецът В. Н. К. е наследник на Е. Т. А., а ответникът А. Ю. Ш. е наследник на А. Щ. Ю..

Не е спорно и, че въз основа на Определение № 979/22.03.2011 г., постановено по гр.д. № 907/2010 г. по описа на Pайонен съд - К., съдът издал два броя изпълнителни листове, както следва: 1. изпълнителен лист от 12.08.2011 г., издаден по гр.д. № 907/2011 г. по описа на КРС, издаден в полза на А. Ю. Ш. против В. Н. К. и Е. Т. А. - като солидарни длъжници, за сумата от 1710 лв., представляващи разноски по гражданско дело и 2. изпълнителен лист от 12.08.2011 г., издаден в полза на А. Щ. Ю. /наследодател на А. Ю. Ш.

/ против В. Н. К. и Е. Т. А. - като солидарни длъжници, за сумата от 1690 лв., представляващи разноски по делото. В този аспект, след изискана справка и представен препис от Определение № 979/22.03.2011 г. по гр.д. № 907/2010 г. по описа на Pайонен съд – К., в производството е установено, че в процесните изпълнителни листове е допусната ЯФГ при изписване годината на делото-гр.д. № 907/2011г., вместо правилното гр.дело № 907/2010 г., като предвид обстоятелството, че същата може да бъде отстранена неограничено във времето и не е от естество да рефлектира върху валидността на изпълнителното основание, първоинстанционният съд е приел, че е налице валидно изпълнително основание –влязло в сила определение на съда, материализиращо вземане за разноски, въз основа на което са издадени двата изпълнителни листове. Изложеното се споделя и от настоящата инстанция.

Въз основа на издадените два изпълнителни листове били образувани следните изпълнителни дела: 1. Изп. дело № 719/2011 г. по описа на ЧСИ Р. С. с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд-К.; 2. Изп. дело № 731/2011 г. по описа на ЧСИ Р. С. с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд-К.; 3. Изп. дело № 619/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Б. с рег.

№ ***, с район на действие Окръжен съд-К., преобразувано в ИД № 10/2019 г. по описа на ЧСИ Х. П. с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд-К. и 4. Изп. дело № 361/2022 г. по описа на ЧСИ Х. П. с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд-К..

От приетото по делото Удостоверение с изх. № 79911/21.12.2022 г., се установява, че 4 изп. д.№ 719/2011 г. по описа на ЧСИ Р. С., е образувано на 14.09.2011 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на по гр.д. № 907/2011 г./разбирай 2010г./ по описа на Районен съд - К., с взискател А. Ю. Ш. и длъжници -В. Н. К. и Е. Т. А., и е прекратено с констатиращо Постановление за прекратяване изх. № 8851/25.02.2016 г. на ЧСИ, на основание чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК, като изпълнителният лист е върнат на А. Ю. Ш. на 14.03.2016 година.

От Удостоверение с изх. № 79912/21.12.2022 г., се установява, че изп. дело № 731/2011 г. по описа на ЧСИ Р. С., е образувано на 28.09.2011 г. въз основа на изпълнителен лист издаден по гр.д. № 907/2011 г./разбирай 2010г./ по описа на Районен съд – К., с взискател А. Щ. Ю. и длъжници В. Н. К. и Е. Т. А., и е прекратено с констатиращо Постановление за прекратяване с изх. № 8845/25.02.2016 г., на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като изпълнителният лист е върнат на взискателя А. Щ. Ю. на 14.03.2016 година.