Решение № 1445 от 16.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1445 гр. Пловдив, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330202954 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 700717F694262/25.04.2023г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, с което на „Д. АРТ 2020“ ЕООД, ЕИК 206071180, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Б.Д.М. с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.

Жалбоподателят „Д. АРТ 2020“ ЕООД, обжалва издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено, като излага съображения и за маловажност на случая. В съдебно заседание, редовно призован не се представлява.

Въззиваемата страна – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", чрез процесуалния си представител юрк.З., моли съда да потвърди атакуваното НП, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на 1 обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „Д. АРТ 2020“ ЕООД за това, че при извършена оперативна проверка на 11.01.2023 г. в 14:00 часа на търговски обект - студио "Д. Арт", находящ се в ** и стопанисван от дружество „Д. Арт 2020" ЕООД било констатирано, че търговецът в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, извършва продажба на услуги без функциониращо фискално устройство /ФУ/ към момента на проверката.

Извършена била контролна покупка на 1 бр. услуга - почистване на вежди на стойност 10,00 лв., платени в брой от Г. Р. Ж. – ** по приходите, на Й.П.П. - **, като не била издадена фискална касова бележка, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки отговарящ на изискванията на Наредба № Н18/13.12.2006 г.

Към момента на проверката в обекта било налично нефункциониращо ФУ модел „Eltrade В1 KL“, с ИН на ФУ: ED352802 и ИН на ФП: 44352802, което се е съхранявало в шкаф и не било включено в електрическата мрежа.

Нарушението е открито на 11.01.2023 г. в ** и е документирано с ПИП № 0121916/11.01.2023 г., и довело до неотразяване на приходи.

Горните констатации били подведени от св. Г. Р. Ж. на длъжност ** по приходите в ЦУ на НАП под състава на чл.7, ал.2 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за което бил състав АУАН с № 694262 от 30.01.2023г.

Наказателното постановление било издадено въз основа на така съставения акт, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в 2 съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя Ж., така и приложените по делото писмени доказателства. В тази връзка актосъставителя поддържа съставения от нея акт като в допълнение сочи, че обектът е бил напълно функциониращ фризьорски салон, тъй като тя си запазила час за почистваен на вежди на същия ден, в който извършила проверката, а при осъществяване на самата процедура служителката потвърдила, че в студиото се извършвали и процедури по микроблейдинг, за което заявила, че може да бъде запазен час. След като, обаче св. Ж. се представила и поискала да види фискалното устройство на обекта, служителката Петкова признала, че нямало функциониращо такова, а когато управителят на обекта се явила, изкарала от шкаф ФУ, което било опаковано в торбичка, било изключено, а след проверка било установено, че то било с изтекъл срок на обслужване и изобщо не предавало данни към НАП.

Съдът кредитира показанията на този свидетел като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на дружеството-жалбоподател „Д. АРТ 2020“ ЕООД е било извършено нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Съгласно чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.

В разглеждания случай безспорно се установява, че жалбоподателят е годен субект на нарушението като задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез 3 внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От показанията на св. Ж. се установява, че дружеството е развивало дейност към процесната дата, а видно от банковите извлечения такава е била осъществявана и преди проверката, за което свидетелства предлаганите ваучери в „ГРАБО“ именно за козметични услуги.

Доказано по делото се явява и обстоятелството, че за извършената по време на проверката от органите по приходите контролна покупка на 1 бр. услуга почистване на вежди на стойност 10 лв., заплатени в брой, не е бил издаден фискален бон, нито ръчна касова бележка от кочан, отговаряща на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ поради липсата на функциониращо фискално устройство в обекта, което се потвърждава както от показанията на актосъставителя, която сочи, че ФУ е било изключено и се е намирало в шкаф, така и от самия жалбоподател, който не отрича този факт, а видно от договор за гаранционно и абонаментно сервизно обслужване фискалното устройство на обекта е било с изтекъл срок на валидност още към 2021г. Доколкото тези факти са доказани по категоричен и безспорен начин, правилно и законосъобразно е квалифицирано нарушението, за което е съставен АУАН и издадено обжалваното НП.

Именно жалбоподателят „Д. АРТ 2020“ ЕООД като търговец, стопанисващ търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС, е задълженото лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ и като такъв същият се явява субект на нарушението. В стопанисвания от търговецът обект е била извършена продажба, за която не е бил издаден касов бон, нито ръчна касова бележка от кочан, поради липса на функциониращо фискално устройство, което именно жалбоподателят е бил длъжен да въведе в експлоатация и използва при дейността на обекта.

Правилно наказващият орган е наложил имуществена санкция в минимално предвидения от закона размер от 3 000 лв., на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, доколкото в случая нарушението е довело до неотразяване на приходи. Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на 4 нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Правилно наказанието е определено в предвидения от закона минимален размер, който е съобразен с доказателствата в административното производство и с предпоставките по чл.27 от ЗАНН и според съда ще способства за реализиране целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

Не следва случаят да се приеме като „маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се установяват основания за това, доколкото нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази насока се взема предвид самият характер на нарушените обществени отношения, както и фактът, че нарушението засяга финансовата дисциплина на търговците.

Неиздаването на касова бележка води до неотчитане на приходи, възпрепятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установи действителният реализиран оборот от извършваната търговска дейност, поради което обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като изключително висока и именно поради това и нормативно определените санкции за тях са във висок размер.

Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, вредните последици, каквато е стойността на неотчетената контролна покупка, не са елемент от състава на нарушението, съответно не са налице такива смекчаващи обстоятелства, които да го характеризират като нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи. Стойността на покупката е без правно значение както за преценката за съставомерността на нарушението, така и за наличието на маловажност, защото във всички случаи на нарушение от този вид в еднаква степен се засягат обществените отношения, свързани с отчитането на приходи и внасянето на дължимите преки и косвени данъци. /В горния смисъл е Решение № 1456/06.08.2020г. по к. а. н. д. № 1437/2020г. по описа на Административен съд - Пловдив, XXII с. с./ Следва да се посочи, че в случая става въпрос за контролна покупка, извършена от данъчните органи за нуждите на проверката и е логично същата да е на ниска стойност, поради което не може това обстоятелство да обоснове маловажност на случая.

Изложеното се отнася и за размера на установения към момента на 5 проверката оборот. Не без значение в случая е периодът от време преди проверката, в рамките на който търговецът е осъществявал дейността си без функциониращо фискално устройство и какъв оборот е реализирал през този период.

При служебна проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени са от компетентни органи и в законоустановените срокове.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление /НП/ № 700717-F694262/25.04.2023г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, с което на „Д. АРТ 2020“ ЕООД, ЕИК 206071180, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Б.Д.М. с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.

С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира, че в полза на НАП-Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.