Решение № 41 от 05.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Кюстендил, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело № 20261500500041 по описа за 2026 година

Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие ( ЗЗДН ), вр. с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба вх. № 835/21.01.2026 г. на М. И. Б., с която се отправя искане за отмяна на Решение № 16 от 14.01.2026 г., постановено по гр. д. № 3264/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Излага подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Желае отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие, като отрича да е извършен подобен акт. Твърди, че не живее в едно жилище с молителката, нито е осъществявал с нея лично или по телефон какъвто и да било контакт. Твърди, че през процесния период е бил в тежко здравословно състояние, породено от проблем с аортата, което е наложило неговата хоспитализация в болнично заведение за продължителен период от време. Сочи, че поради това си състояние не е имал физическа и психическа възможност да осъществи действия спрямо молителката, които могат да бъдат тълкувани като насилие, както и че последната е упражнявала върху него психологически натиск. Изброяват се лични вещи и документи, за които жалбоподателят твърди, че не са му били върнати от молителката. В жалбата са развити оплаквания за нарушено право на защита и за необоснованост на съдебното решение, в което ДнРС погрешно е преценил доказателствата по делото.

1

Молителката С. В. С. и въззиваема страна в настоящото производство в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН депозира писмен отговор по подадената от ответника въззивна жалба. Оспорва същата изцяло като недопустима и неоснователна, и моли да се потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

В съдебното заседание на въззивната инстанция страните са се явили и поддържат исканията си.

Кюстендилският окръжен съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 258 ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН.

Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗДН решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от постановяването му в открито заседание или от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено. В настоящия случай, първоинстанционното решение не е било постановено в откритото заседание по разглеждане на делото, проведено на 13.01.2026 г. и в това заседание съдът не е посочил датата, на която ще постанови същото. По тази причина на страните е бил изпратен препис от постановеното на 14.01.2026 г. съдебно решение, с получаването на който се свързва и началния момент на срока за подаване на жалба. В частност препис от решението е връчен на ответника на 20.01.2026 г., поради което и към датата на подаване на настоящата въззивна жалба - 21.01.2026 г., срокът по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН за обжалване на решението не е бил изтекъл. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба, подадена от С. В. С. за защита от домашно насилие, респективно за издаване на заповед за защита по ЗЗДН, в нейна полза, срещу М. И. Б., за осъществено от страна на последния системно психическо насилие, подробно описано в молбата.

Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие.

С Решение № 16 от 14.01.2026 г., постановено по гр.д. № 3264/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, I състав, издал на основание чл. 15 от ЗЗДН, заповед за защита, срещу М. И. Б., ЕГН **********. Задължил е М. И.

Б., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. В. С., ЕГН **********. Забранил е на М. И. Б., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, да приближава на по-малко от 50 метра С. В. С., нейното жилище, находящо се в гр. Дупница, ул. ***, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих, за срок от осемнадесет месеца. Забранил е на М. И. Б., на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от 2

ЗЗДН, да осъществява контакт със С. В. С., под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от осемнадесет месеца. Предупредил е М. И. Б. за последиците по чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН и го е осъдил да заплати по сметка на ДнРС държавна такса в размер на 12.78 евро.

Доводите във въззивната жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо място - осъществен от съответното лице - ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице - молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място - наличие между лицата на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН. Сочените в молбата актове на домашно насилие следва да бъдат доказани изцяло (пълно и главно) - по време, място, начин на извършване и авторство. В процесния случай, между страните не е спорна единствено процесуалната легитимация, очертана от чл. 3 ЗЗДН -бивши фактически съжители.

Основателни са оплакванията, изложени във въззивната жалба, че изводите на първата инстанция за осъществени от ответника спрямо молителката актове на домашно насилие, не намират опора в доказателствения материал по делото.

На първо място, следва да се отбележи, че в производствата по ЗЗДН законодателят е създал изключителното улеснение на лицата, които твърдят да са пострадали от домашно насилие, като съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН единствено приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН би могла да бъде основание за издаване на заповед за защита. За да бъде годно доказателство обаче декларацията трябва да индивидуализира твърдените актове на насилие по извършителя му, пострадало лице, време, място, начин и други обстоятелства за извършеното домашно насилие. Следователно, декларацията следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие /по време, начин, място на извършване, пострадало лице, извършител и пр./, като процесната декларация следва да бъде подадена с молбата за защита по ЗЗДН.

В конкретния случай, представената от въззиваемата - молителка в първата инстанция декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, не може да предизвика ефекта, предвиден с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като не съдържа индивидуализиращи белези на твърдените актове на домашно 3 насилие - не са посочени нито времето и мястото, нито конкретно в какво точно се е изразило домашното насилие (начинът и средствата).

Следователно, тази декларация не е годно доказателствено средство, върху което съдът да гради доказателствените си изводи.

Ангажираните гласни доказателства в първоинстанционното производство също не могат да се приемат като доказателства за основателност на молбата за защита. Показанията на свидетелката Е.Г. за наличие на подавани сигнали и причакване от ответника по отношение на молителката, за осъществено от последния поругаване гроба на бившия й съпруг, както и за отправена от него заплаха по телефона, не са достатъчни за доказването на процесните актове, тъй като от една страна това са преразказани от молителката факти, а от друга - са неконкретизирани относно дата и място на твърдените като извършени от въззивника действия, съставляващи актове на домашно насилие спрямо въззиваемата. Същото се отнася и за представената от молителката снимка от мобилния й телефон, от която се установява единствено наличието на входящо обаждане от мобилен телефон *** и неговата продължителност, но не и съдържанието на проведения разговор. Отделно от това, подаването на сигнали от молителката, с твърдения за системно преследване от ответника, приключили с постановление на КнРП за отказ да се образува досъдебно производство, също не обосновават извод за осъществено пълно доказване на тяхната достоверност.

При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение.

Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита - да се остави без уважение, поради което и жалбата на ответника по първоинстанционното дело се явява основателна.

Съгласно нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

По разноските

Предвид изхода на въззивното дело, въззиваемата - молителка С. В. С. дължи на Кюстендилският окръжен съд държавна такса за молбата й за защита по ЗЗДН - в размер на 12.78 евро, и за въззивната жалба - в размер на 6,39 евро.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна - молителка С. В. С. не се следват разноски за въззивната инстанция.

Въззивникът не е претендирал присъждане на разноски по делото, а и доказателства за такива не са ангажирани.

Така мотивиран, Кюстендилският окръжен съд

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 16 от 14.01.2026 г., постановено по гр. дело № 3264 по описа за 2025 г. на Районен съд-Дупница, включително относно държавната такса и разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 14840 от 04.12.2025 г., подадена от С. В. С., ЕГН **********, за издаване на заповед за защита срещу М. И. Б., ЕГН ********** и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на М. И. Б., ЕГН ********** да бъдат наложени мерки по чл. 5 ЗЗДН.

ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Кюстендилският окръжен съд държавна такса в общ размер на сумата от 19.17 евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5