Решение № 48 от 30.01.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Шумен, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630202354 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №008374/13.10.2025 год. на Началника на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от А.В.Д. и М.М. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.208 от ЗЗП за нарушение на чл.62, ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представител.

За Началника на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

1

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„А1 България“ ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обекти за продажба на мобилни апарати и услуги. По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-1733 от 05.08.2025 год. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при КЗП, при която било установено, че потребителката С. през 2008 год. сключила договор с Близу, сега „А1 България“ ЕАД за услугите домашен интернет и телевизия. При детайлно разглеждане на фактура №0706493344 същата установила, че са й начислени суми за допълнителна услуга „А1 Xplore TV“ в размер на 1.82 лева без ДДС. С. декларирала, че не е заявявала никакви допълнителни услуги.

В тази връзка до дружеството-жалбоподател било изпратено писмо с изх.№В-031733/05.08.2025 год. с искане за предоставяне на становище по жалбата. От страна на „А1 България“ ЕАД било изпратено становище, в което излагат, че дискутираните допълнителни услуги са били активирани на 22.06.2023 год. по грешка на служител, както и че към момента на предоставяне на становището същите са били деактивирани, като на потребителката за компенсация е била активирана отстъпка от три месечни такси за фиксиран интернет и телевизия. Становището е било прието с Протокол за проверка на документи №К-0151291/01.09.2025 год.

На 27.08.2025 год. до дружеството-жалбоподател било изпратено второ писмо с изх.

№В-03-1733, с което им било указано в срок до 03.09.2025 год. да представят допълнително становище по жалбата, в което да посочат дали в издадените фактури има начислени суми за допълнителни платени услуги, кога е направено изричното писмено заявление за получаването им от потребителката, доколкото последната изрично заявява, че не е заявявала никакви допълнителни услуги и не желае такива.

На същата дата – 27.08.2025 год. било представено допълнително становище, в което дружеството излага, че на 30.05.2023 год. до потребителката е било изпратено съобщение по мобилен номер, в което са я уведомили, че от посочената дата се променят условията по пакетната й услуга. Същото било прието с Протокол за проверка на документи №К0151283/27.08.2025 год.

С писмо изх. №В-03-1733/02.09.2025 год. представител на дружеството е бил поканен да се яви на 10.09.2025 год. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №008374/11.09.2025 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП. Поради неявяване на упълномощен представител на дружеството, акта е бил съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като впоследствие е бил връчен на представител на дружеството, за което е бил съставен и Констативен протокол №К- 2

2776114/30.09.2025 год. При връчване на акта за установяване на административно нарушение не са били изложени възражения. Впоследствие жалбоподателят се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които излагат, че оспорват описаното нарушение, доколкото считат, че е било налице едностранно изменение на условията по договора с потребителката, считано от 30.05.2023 год. В същото време отново излагат, че допълнителните услуги са били активирани на 22.06.2023 год. поради грешка на служител и че към момента на депозиране на възражението са били деактивирани. Молят да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да не им бъде издавано наказателно постановление. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №008374/13.10.2025 год. на Началника на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от А.В.Д. и М.М. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.208 от ЗЗП за нарушение на чл.62, ал.1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н. И. Й., на свидетеля В. К. Г., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Н. И. Й. и В. К. Г., доколкото и двамата са участвали лично в извършената проверка и лично са възприели представените от страна на дружеството писмени доказателства. Обясненията им са последователни, еднопосочни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

Безспорно установено по делото е, че “А1 България” ЕАД, гр.София се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, поради което е имал задължението да предлага услуги и стоки, съобразявайки разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

Разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП Забранява доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.

Процесният договор попада в приложението на разпоредбите на чл.62–62д от ЗЗП, които съгласно нормата на чл.61а от ЗЗП имат за цел защита на потребителите и се прилагат при договори за продажба, договори от разстояние, договори извън търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител, като се имат 3 предвид и договорите за услуги. Безспорно установено по делото е че между дружеството – жалбоподател и потребителя Д.С. С. е бил сключен писмен договор при цени и условия за ползване на пакет – фиксиран интернет и телевизия, поради което всички изменения на посочените в договора условия е следвало да се извършва с допълнителни писмени споразумения.

Съдът не кредитира твърденията на дружеството-жалбоподател, че не са извършили описаното нарушение, доколкото чрез изпратените до потребителя текстови съобщения са изпълнили задължението си да го уведомят за предстоящите промени, каквото право им дават разпоредбите на ЗЕС. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно чл.3 §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори за продажба и услуги, разпоредба даваща право на продавача или доставчика да изменя едностранно и без основателна причина характеристиките на доставяния продукт или услуга, представлява "неравноправна клауза".

Действително дружеството-жалбоподател съгласно Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения на КРС към ЗЕС е изпълнило задължението си 30 дни преди изменението на договора да уведоми предприятието чрез предизвестие за предстоящата промяна, но не е изпълнило допълнителното изискване, посочено в разпоредбата на чл.62б от ЗЗП да бъде постигнато допълнително писмено споразумение към договора за услуга относно изменението на цената.

Доказано е по делото и не се оспорва от санкционираното дружество, че в пакета на потребителката са били включени допълнителни услуги, които не са били поискани от нейна страна, а активирането им е станало поради грешка на служител на дружеството. Не са налице данни опровергаващи потребителския характер на договора, поради което освен приложимите правила на Закона за електронните съобщения и Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения на Комисията за регулиране на съобщенията, които се прилагат към всички договори за същите услуги, намират приложение и правилата на ЗЗП. Основанието за приложението на ЗЗП се съдържа и в §1 от ДР на ЗЗП, съгласно която При противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Безспорно Законът за защита на потребителите защитава в по-висока степен техните права, за разлика от Закона за електронните съобщения, в който тези права са ограничени до степен доставчикът на услугата да може едностранно и без изричното съгласие на потребителя, да изменя условията на договора.

Следователно, доколкото потребителят не е избрал посочената допълнителна услуга „А1 Xplore TV“, а същата е била включена в издадените му фактури срещу заплащане настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател в качеството си на търговец е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП.

В същото време съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на дружеството и до невъзможност същото да разбере кога 4 точно се твърди, че е извършило описаното административно нарушение. Същото се изразява в неправилно посочване на датата на извършване на нарушението. Както актосъставителят, така също и административно-наказващият орган са посочили като дата на нарушението 12.07.2025 год., на която дата се твърди, че е била издадена фактура №0706493344. В същото време обаче видно от представената по делото справка за издадени фактури /намираща се на л.52 от делото/ се установява, че фактура №0706493344 е издадена на 01.07.2025 год., а не на 12.07.2025 год. Независимо от изложеното в текста на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление се сочи, че дружеството-жалбоподател е предоставяло посочената услуга срещу заплащане в периода 23.06.2023 год. – 01.09.2025 год. Посоченото несъответствие води до невъзможност дружеството-жалбоподател да разбере на коя конкретна дата се сочи, че е извършило нарушението и защо се счита, че го е извършило на посочената дата. Посочването на неясна дата, която не е свързана по никакъв начин с останалите, посочени в наказателното постановление дати е довело до нарушаване правото на защита на дружеството, като това процесуално нарушение е съществено и същото не може да бъде санирано в рамките на съдебното производство.