Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 146 от 07.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 159/2023
Вид
Определение № 146
Подписан
07.03.2024
Състав
Евгения Христова Стамова

Цитирани разпоредби

  • чл.256, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.257, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2б, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.66, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. Кюстендил, 07.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Гражданско дело № 20231500100159 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от ика М. Д. Д. против Софийски градски съд, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 лично и като управител на "Нед Ойл Къмпъни" ООД, ЕИК 831723306 срещу Соэийски градски съд..

С определение № 764/17.03.2023 г., постановено от състав на САС по ч.гр.д. № 682/2023 г.,делото е изпратено за разглеждане от Окръжен съд – Кюстендил . Ищецът твърди, че през 2013г., след като М.М.Д., Д.Д.Д. и фирма „Голдберг груп“ закупили недвижимости, притежание на „Кремиковци“ АД ,след като това е станало в хода на висящ изпълнителен процес и след като цената е била заплатена по банков път, по изп.д.

№161/2007г. ЧСИ Мариала Гарибова, с рег.№862 КЧСИ, е допуснат до разглеждане иск предявен от „Кремиковци „ АД – в несъстоятелност. предявен срещу тези лица., за закупения от тях имот.Съдът според ищеца е процедирал в нарушение на процесуалните правила по разглеждане на спора.Била е допусната за разглеждане искова молба, без да е внесена дължимата държавна такса.След това разглеждането на делото продължило повече от 10 години, след като срокът в който вземането е могло да бъде предявено е бил изтекъл и вместо производството да бъде прекратено.Твърди се предубеденост на съдиите, участвали при разглеждане на спора и постановили решение, и се прави искане за постановяване на решение, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумите, както следва: 100 000.00 лв, частично от 300 000.00 лв, ведно със законната лихва, от датата на завеждане на исковата молба, сумата 100 000.00 лв от общ иск 33 000 000 .00 лвь ведно със законната лихва, от датата на завеждане на исковата молба, обезщетение за причинени неимуществени вреди – частичен иск от 30 000.00 лв, от общ иск 150 000.00 лв, ведно със законната лихва, от датата на завеждане на исковата молба.

С определение №287/12.04.2023г. производството по делото е прекратено.Посоченото определение е обжалвано пред САС. С определение №2913/31.08.2023г. обжалваното определение е отменено, като делото е 1 върнато със задължителни указания , свързани с отстраняване нередовности на исковата молба.

1

С разпореждане №388/21.09.2023г. на ищеца е указано да обоснове правен интерес за защита на права, притежавани от лицата М.М.Д., Д.Д.Д. и „Голдбург груп“ – ответници по т.д.№1685/2013г. по описа на СГС.( наследници, правоприемници на ответниците по делото) и за представяне на удостоверение за наследници , ,за точно и ясно изложение на обстоятелствата , на които се основават претенциите , вреди от нарушение на правото на разглеждане на решаване на делата в разумен срок , на основание чл.6, пар.1 от Конвенцията , в какво се изразяват претърпените имуществени и неимуществени вреди и как е формиран претендирания размер на имуществените вреди, да формулират ясно искане към съда, като петитумът на исковата молба трябва логически да следва от изложените фактически твърдения, накратко фактическото основание на всяка претенция, да заплати държавна такса за образуване на производството за всеки от исковете по 10.00 лв или общо 40.00 лв( чл.2а т.1 от Тарифа №1 за държавните такси, които се събират от съдилищагта по ГПК ) и представи по делото документ за това, в същия едноседмичен срок.Съдът е разяснил на ищците, че при неотстраняване на нередовностите производството подлежи на прекратяване.

С молба вх.№4137/13.10.2023г. ищецът посочва, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи и печалби от бездействието на СГС по т.д.

№1685/2013г.и неспазване и неприлагане на законови разпоредби на ГПК, продължително бездействие и към момента, непровеждане на нито едно съдебно заседание, Визира инвестиционен договор, кредитна линия „Голдмън Мениджмънт“ ООД с фирма „Нед Ейл Къмпани“ ООД и уточнява, че е наследник по закон на Добри Д., починал в хода на процеса.Отрича ответник с фирма СГИ“Голдберг груп“, вместо „Нед Ойл Къмпани“ ООД .Преповторени и допълнени са твърденията, че гражданското дело е образувано недопустио , в нарушение на закона , 5 години след ицвършената покупка и 4 години, след обявяване на ищеца в несъстоятелност . В отсъствие на право на иск, тъй като ищецът няма право да води това дело и при злоупотреба с права, за което съдът следи служебно.Искът бил недопустим поради изтичане на преклузивния погасителен срок, - 4 години след изтичане на преклузивния срок от 1 година след обявяване на ищеца в несъстоятелност т.е през м.май 2009г. Сочи се продължило 8 години, бездействия вместо прекратяване на производството по делото, в отсъствие на плащане на дължимата държавна такса, възлизаща на 69 000.00 лв.

Ищецът допълва, че в продължилото 10 години разглеждане на делого, на основание чл.6, пар-.1 от ЕКПЧ, висящността на спора под №1685/2013г. повече от 10 години, обусловило невъзможност за разпореждане с имота, за получаване на плодове от имота, причинило и имуществени вреди, извън посочените по горе пропуснати ползи и печаллби от невъзможността за разпореждане с имота.Тъй като през 2013 и 2014г. фирмата осигурила самостоятелен кредит в размер на 33 милиона щатски долара.Нарушаването на Европейското право се изразява във висящността на съдебен процес, повече от 10 години без проведено нито едно съдебно заседание, срок, който следва да бъде определен, като неразумен на основание чл.6 от ЕКПЧ.Доколкото производството не е приключило, искът според ищеца е допустим, различавайки се от иска по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, който се предявява при приключило производство. Формулирано е искане за заплащане на сума 300 2

000.00 лв, ведно със 2 законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, следствие на претърпени вреди от бездействие, непрекратяване на недопустим съдебен процес, пропуснати доходи от инвестиция, поради прекратени инвестиционни договори и продължителност на процеса, несигурност, защото фирмата „Нед Ойл „ не е реализирала доходи , по договор за управление на ивестиционна дейност на фирма „Нейд Ойл“ с инвеститора „Голдмън Мениджмънт“, по Договор за управление на кредит . Претендирано е и обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи и печалби в размер на частичен иск от 100 000.00 лв, от общ иск 33 000 000 лева ведно със законната лихва, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на задължениетои.Разяснява, че фирма „Нед Ойл“ имала проект за изграждане на селища в единия от имотите, който е закупила съгласно съдебно решение и придобила, но заради наложени запори, ни какви разпоредителни действия не били възможни.Нереализиран останал проект за изграждане на десетки къщи в Панчарево, не било възможно предоставянето им под наем, ремонт на имотите, за да бъдат предоставени под наем.Проектът бил сключен, през 2014г. за изграждане на селище. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди – частичен иск в размер на 30 000.00 лв, от 150 000.00 лв, ведно със законната липва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, поради претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, несигурност за изхода от спора, преживяване на стрес, станало повод за развитие на онкологично заборляване, . Обезщетение за причинени неимуществени вреди – частичен иск в размер на 30 000.00 лв- от общ иск 150 000.00 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, следствие на бездействие, непрекратяване на делото от ответника, въпреки изтичане на преклузивния срок, неплащане на ДТ, преживени негативни емоции – притеснения, несигурност относно имотите и изхода на делото, чувство на несигурнсост от съдебната система. В молбата се съдържа искане за представяне по делото на т.д. №1685/2013г. по описа на СГС.

С определение №762/01.12.2023г. на Д. е указано в 1- седмичен срок да посочи на съда, сезиран ли е Инспектората на ВСС за заплащане на обезщетение, във връзка с твърденията за за нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

На 22.12.2023г. на Д. е връчен препис от разпореждането.Изчислен по реда на чл.66, ал.5 ГПК - срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден, срокът през който е било възможно отстраняването на нередовностите е изтекъл на 29.12.2023г.

По пощата е подадена молба за отстраняване на нередовностите, регистрирана с вх.

№18/03.01.2024г.В подадената молба не са изложени обстоятелства, по предмета на делото извън твърдението, за бавно разглеждане на дело, касаещо наследствен, фирмен имот..Във връзка с твърдяното нарушение на правото на ЕС се сочат множество отправени сигнали до ВСС и Инспектората – без резултат, като се прави искане за изискването им.Ищецът декларира страх от отправени по отношение на същия заплахи за убийството му.

На основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ - Държавата отговаря за вредите, причинени на 3 граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от 3 Конвенцията. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. (3) Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.

На основание чл.8 ЗОДОВ - обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по общия ред., сдпоред ал.2 гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по к,оято няма постигнато споразумение.Според ал.3 когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.

Поизводството по делото е недопустимо и следва да бъде прекратено. На основание член 13 (Доп. - ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 1.11.1998 г.) от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи - Право на ефективни правни средства за защита Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.

Производството във връзка със защита и съдействия на лични и имуществени права в Република България е регламентирано с Граждански процесуален кодекс, обнародван ДВ, бр.59 от 20.07.2007г.

В чл.255, ал.1 от същия нормативен акт е предвидено, че когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действия, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му.На основание чл.255, ал.2 молбата се подава чрез същия съд до горестоящия.Съдът който разглежда делото изпраща незабавно молбата, заедно със своето становище до горестоящия съд.На основание чл;256, ал.1 ГПК когато съдът извърши нвзабавно всички действия, посочени в молбата и съобщи за това на страната, молбата се смята за оттеглена.На основание чл.256, ал.2 ГПК молбата се изпраща за разглеждане на горестоящия съд, ако в 1 – седмичен срок от получаване на съобщението по ал.1 страната заяви, че продължава да я поддържа.

На основание чл.257, ал.1 ГПК молбата за определяне на срок се разглежда от съдия на горестоящия съд в едноседмичен срок от постъпването й.Ако съдът установи необосновано забавяне, определя срок за извършване на действието.В противен случай съдът отхвърля молбата.Определението не подлежи на обжалване.