Определение № 13693 от 25.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13693 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505811 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.279 вр.чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.262, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 25004048/27.04.2026 г. на М. П. И., чрез адв.В.Т., срещу разпореждане № 20151568/30.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 62603/2020 г. на СРС, 168 състав, с което е върната въззивната жалба вх.№ 25000598/21.01.2026 г. срещу постановеното по същото дело решение № 20148249/16.12.2025 г.

Обжалваното решение от 16.12.2025 г. е постановено в съдебно производство за делба във фазата на извършването й, като в дял и изключителна собственост на всеки от съделителите е предоставен по един жилищен имот, с прилежащо мазе към него (подробно индивидуализирани в решението), осъден е М. П. И. да заплати на съделителя си Г.М.М. сумата в размер на 120 000 лева за уравнение на дела й, ведно със законната лихва за забава, считано от влизане на решението в сила, осъден е М. П. И. да заплати на Г.М.М. на основание чл.31, ал.2 ЗС, сумата в размер на 31 143 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на делбените имоти, всеки от съделителите е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса върху стойността на дела си, а М. П. И. да заплати на Г.М.М. и разноски по делото.

Препис от съдебното решение е връчен на М. П. И., чрез процесуалиня му представител - адв.В.Т., на 08.01.2026 г.

По делото е постъпила въззивна жалба вх. № 25000598/21.01.2026 г. срещу решение № 20148249/16.12.2025 г. по гр.д.№ 62603/2020 г. на СРС, 168 състав, от името на М. П.

И., чрез адв.В.Т., без приложено доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на въззивната жалба.

С разпореждане от 22.01.2026 г. на въззивника са дадени указания за отстраняване на 1 нередовностите във въззивната жалба чрез представяне на доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 379.82 евро. Въззивникът е предупреден за последиците от неизпълнението. Това разпореждане е връчено на ответника чрез пълномощника му на 06.02.2026 г.

Със молба вх.№ 25001516/16.02.2026 г. (подадена чрез ССЕВ на 13.02.2026 г.) от пълномощникът на М. П. И. е поискал продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса, с мотива, че постоянното местоживеене на И. е в гр.Созопол, последният се намира извън страната, а таксата е в значителен размер.

С разпореждане от 17.02.2026 г. срока за изпълнение указанията, дадени с разпореждането от 22.01.2026 г. е продължен с още две седмици, считано от изтичане на първоначално дадения срок. Продълженият срок е изтекъл на 27.02.2026 г. (петък, присъствен ден), като в този срок, както и малко повече от месец след това, И. не е предприел процесуални действия за изпълнение на дадените указания с разпореждането от 22.01.2026 г. – не е представил доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 379.82 евро за разглеждане на въззивната му жалба, поради което и с оглед разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, с разпореждане № 20151568/30.03.2026 г. е върната въззивната жалба вх.№ 25000598/21.01.2026 г. срещу решение № 20148249/16.12.2025 г. по гр.д.№ 62603/2020 г. на СРС, 168 състав.

По първоинстанционното дело е постъпил документ, наречен частна жалба вх. № 25004048/27.04.2026 г. срещу разпореждане № 20151568/30.03.2026 г. от името на М. П. И., чрез адв.В.Т., без приложено доказателство за внесена държавна такса.

С разпореждане от 28.04.2026 г. на жалбоподателя са дадени указания за отстраняване на нередовностите в частната жалба вх. № 25004048/27.04.2026 г. чрез представяне на доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 7.67 евро. Това разпореждане е връчено на И. чрез адв.Т. на 08.05.2026 г. До 01.06.2026 г. жалбоподателят не е представил доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 7.67 евро за разглеждане на частната жалба вх. № 25004048/27.04.2026 г.

С разпореждане от 01.06.2026 г. първоинстанционният съд е изпратил на Софийски градски съд частна жалба вх. № 25004048/27.04.2026 г. за разглеждане по същество, макар отново да е констатирал нейната нередовност – липса на документ за внесена държавна такса от 7.67 евро. Процесуалното действие СРС е обосновал с цялостното устойчиво поведение на жалбоподателя и повтарящо се неизпълнение на указанията по администриране на жалбите, които сочат на създаване на пречка за продължаване на съдопроизводствените действия по основния исков спор.

Частната жалба с вх. № 25004048/27.04.2026 г. е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, посоченият жалбоподател М. И. разполага с правен интерес от обжалване на горецитираното разпореждане. Поради изложеното жалбата е допустима.

Частната жалба, въпреки предоставената на жалбоподателя възможност е останала нередовна, доколкото не отговаря на изискванията на чл.279 вр.чл.275, ал.2 вр. чл.261, т.4 2

ГПК.

Независимо от нередовностите в жалбата, същата следва да бъде разгледана (Определение № 47 от 16.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4467/2022 г., II г. о., ГК), доколкото проследеното по – горе в настоящото определение процесуално поведение на жалбоподателя налагат извод за недобросъвестно упражняване на процесуалните права от последния, с явното намерение да бъде блокирано развитието на пъвоинстанционното производство и препядстване евентуалното влизане в сила на решение №

20148249/16.12.2025 г. по гр.д.№ 62603/2020 г. на СРС, 168 състав. Последното води до нарушаване правата на другата страна за разглеждане на делото в разумен срок по (чл.13 ГПК). Подобно процесуално поведение на жалбоподателя не следва да се толерира, а въззивният съд е нужно да осигури възможност за развитие на правораздавателния процес.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Жалбоподателят сочи, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, като в тази връзка излага, чене е бил уведомен, а и е нямало как да се уведоми за продължаването на срока за представяне на доказателства за внесена държавна такса за въззивната жалба, предвид обстоятелството, че делото е било на доклад и последното не е обслужвано от ЕПЕП.

С оглед служебното задължение на съда да следи за спазването на процесуалните норми, обуславящи валидността и допустимостта на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира, че разпореждане № 20151568/30.03.2026 г. по гр.д.№ 62603/2020 г. на СРС, 168 състав, е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната власт на съда, съставено е в писмена форма, носи подпис на постановилия го съдебния състав и е разбираемо. При постановяване на разпореждането, касаещо администрирането на въззивна жалба, не са допуснати нарушения на процесуалния закон. Процесуалният закон регламентира, че на връщане подлежи въззивна жалба, която е просрочена или нередовна и нередовностите не бъдат отстранени в дадения срок, когато съдът е дал ясни, точни и конкретни указания до жалбоподателя (арг. чл. 262, ал. 2 ГПК).

Подадената въззивната жалба вх.№ 25000598/21.01.2026 г., е нередовна, доколкото не е придружена от документ за внесена държавна такса, дължима за нейното разглеждане.

Съдът е предоставил ясни, точни и конкретни указания за отстраняване на нередовностите във въззивната жалба, предоставил е възможност на жалбоподателя за отстраняване на нередовностите, посочил е срок за това и е предупредил същия за последиците от неизпълнението. Разпореждането е редовно връчено. В дадения от съда срок при съобразяване на разпоредбата на чл.63, ал.1 ГПК жалбоподателят е поискал срока за представяне на документ за внесена държавна такса да бъде продължен.

Първоинстанционният съд е продължил този срок с още две седмици, считано от изтичане на първоначално дадения срок. За продължения срок съдът не дължи връчване на жалбоподателя на нарочен акт (арг. чл.7, ал.3 ГПК). В продължения срок нередовности не са били отстранени – жалбоподателят не е представил доказателства за платена по сметка 3 на СГС държавна такса за въззивната жалба, такива не са представени и до момента, поради което и правилно първостепенният съд е върнал въззивната жалба.

В допълнение и с оглед доводите в жалбата, следва да се посочи, че в българското право се прилага принципът на личната процесуална грижа и неограничения достъп на страна до делото. Приема, че електронното правосъдие е улеснение, но неговата липса или техническа неизправност не освобождава страните от задължението за процесуална грижа.

Ако делото не е в ЕПЕП, за жалбоподателя, както и за неговия процесуален представител са били налице алтернативни и законово регламентирани начини да разберете съдържанието на акта, с който съдът се е произнесъл по молбата му от 16.02.2026 г. с правно основание чл.63, ал.1 ГПК – чрез справка на место в деловодството на съда и/или по телефона, тъй като съдебния акт се въвежда в деловодната програма на съда, до която деловодителят на състава има достъп и е длъжен да предостави исканата информация, а при поискване – да изиска делото от кабинета на съдията (в случай, че последното се намира там), за да направи препис на страната.

С оглед на изложеното настоящата частна жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли, а обжалваното разпореждане - да се потвърди.

Доколкото за разглеждане на частната жалба не е внесена дължимата държавна такса от 7.67 евро и липсва акт на съда за освобождаване на жалбоподателя от задължението за нейното внасяне, а и искане в тази насока, то на основание чл. 77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати същата по сметка на Софийски градски съд.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 20151568/30.03.2026 г., с което е върната въззивната жалба с вх.№ 25000598/21.01.2026 г. срещу решение № 20148249/16.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 62603/2020 г. на СРС, 168 състав.

ОСЪЖДА М. П. И., ЕГН **********, да заплати на основание чл.77 ГПК държавна такса в размер на 7.67 евро по сметка на Софийския градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от уведомяването пред Върховен касационен съд.

УКАЗВА на частния жалбоподател, че в случай на депозиране на частна касационна жалба срещу настоящото определение същата следва да съдържа името и адреса на подателя, означение на обжалвания акт, в какво се състои искането, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване (в самата жалба или като приложение към нея), подпис на жалбоподателя, а към жалбата следва да бъде приложен документ за внесена по сметка на Върховен касационен съд БНБ ЦУ - BIC:BN********, IBAN:BG 78 4

BNBG ******** държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 7.67 евро. В случай, че жалбата изхожда от пълномощник, то същата следва да съдържа подпис на сочения пълномощник и доказателства за надлежно учредена представител власт на този пълномощник за извършване на конкретното процесуално действие, което пълномощникът предприема.

При подаване на частна жалба, която не е в цялост, не е подписана или е без приложено доказателство за внесена държавна такса по сметка на Върховен касационен съд или не отговаря на останалите изброени в предходен абзац на настоящото изисквания, съдът ще приеме за налична злоупотреба с право и процесуалното действие няма да бъде администрирано, без да бъдат давани допълнителни указания.

УКАЗВА на частния жалбоподател, че искане по чл.63 ГПК следва да описва процесуалното действие, за което се отнася и изчерпателно посочени причини, настъпили в рамките на срока и възприети от страната като уважителни. При несъобразяване с това указание съдът ще приеме действието за злоупотреба с право и няма да бъде зачетено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5