Решение № 161 от 16.12.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Търговище, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500274 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“В..“ № ..против решение № 357 от 01.08.2024 г., постановено по гр. дело № 610/243 г. по описа на Районен съд – Търговище.

С атакуваното решение, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“В..“ № .. да заплати на П. С. Р. с ЕГН

********** от гр.Търговище, кв. З.., бл. .., вх. .., ет. .., ап. ..обезщетение в размер на 4 000 лв. за неимуществени вреди от воденото против него ДП 503ПП-/2022г. по описа на сектор ПП при ОД МВР Варна, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2023 год. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86, ал. 1 от ГПК.

Присъдени са и разноски в полза на ищеца.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърденията в тази насока са следните: Досъдебното производство е образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, като в уведомителното писмо 1 за образуване на ДП или в друг акт на органите на ДП не е посочено лице, срещу което е образувано производството. Към момента на образуване не са били налице и предпоставките на чл. 356, ал. 1 от НПК, за образуване на бързо производство срещу определено лице. Разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от НПК предвижда образуване на досъдебно производство, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. В ал.2 на посочената разпоредба законодателят е приел, че за образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които може да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението. Т.е досъдебното производство се образува за извършено престъпление, като не е необходимо въобще да има предположение или данни за неговия извършител. В този смисъл не е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По отношение на ищеца не са извършвани никакви действия по разследването. Не са извършвани такива и негово присъствие. Единствените действия, които са били извършени в негово присъствие са били извършени от органите на МВР, във връзка с правомощията им по ЗМВР, ЗДвП и Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. В хода на досъдебното производство ищецът е бил разпитван само в качеството на свидетел.

Образуването и воденето на наказателно производство /впоследствие прекратено/, в хода на което дадено лице не е привлечено като обвиняем за престъпление от общ характер, а е разпитано само в качеството на свидетел, която хипотеза не попада в предвидените в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ основания.

Алтернативно се оспорва размерът на присъденото обезщетение, с твърдението че е завишен и не в съответствие с чл. 52 ЗЗД. За да определи този размер, съдът се е позовал на показанията на свидетели на ищеца и ги е кредитирал изцяло, без да съобрази тяхната заинтересованост от изхода на спора, в полза на самия ищец. Моли се за отмяна на постановеното решение, като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил е отговор от насрещната страна със становище за неоснователност изложените възражения във въззивната жалба.

Твърденията са, че решението е обосновано. Постановено след подробен анализ на доказателствата. Моли постановеното съдебно решение да бъде 2 потвърдено. Претендират се разноски.

Страните нямат доказателствени искания.

Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от ГПК, констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящата въззивна инстанция приема следното:

Пред РС – Търговище е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. от ЗЗД. В хода на производството от събраните гласни и писмени доказателства, се установява следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ДП № 503-ПП/2022г. по описа на Сектор ПП при ОД МВР Варна, със Заповед за задържане за срок от 24 часа № 365ЗЗ655/07.10.2022г. по описа на Сектор ПП при ОДМВР Варна, ищецът е задържан за срок от 24 часа на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържан е за това, че е управлявал МПС след употреба на упойващи и наркотични вещества. Бил е освободен на 07.10.2022 г. Наложена му е ПАМ на осн. чл.

171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като на осн. чл. 172,ал.4 от ЗДвП са отнети СУМПС и двете регистрационни табели на автомобила. Съставен е АУАН серия GA № 754886/07.10.2022г. изд. от автоконтрольор при Сектор ПП при ОД МВР Варна за това, че ищецът е управлявал ППС на 07.10.2022г. в гр. Варна след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Drug test 5000 ARPK-0014, като уредът е отчел положителен резултат за употреба на бензодиазепини с проба № 48, издаден е талон за медицинско изследване № 121916. Със заповед за прилагане на ПАМ № 220919-001421/07.10.2020г., изд. от полицейски инспектор при СДВР Варна, на осн. чл. 22 от ЗАНН на ищеца е наложена ПАМ по чл. 171,т. 1, б.“б“ от ЗДвПвременно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Назначена е била съдебно-химическа експертиза, която е установила от биологични проби (кръв и урина) иззети на 07.10.2022г. в 10.20 ч. от лицето П. С. Р., че няма наличие на наркотични вещества или техни метаболити(в т.ч. отрицателен резултат за бензодиазепини), което е установено чрез имунохимичен и газ-хроматографски анализ.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 07.04.2023 г. на прокурор при РП – Варна е прекратено наказателното 3 производство по ДП № 503-ПП/2022г. по описа на Сектор ПП при ОД МВР гр.Варна водено за престъпление по чл. 343б,ал.3 от НК, връчено на ищеца на 07.04.2023 г. Преди това, обаче в хода на ДП с постановление от 25.10.2022 г. на прокурор при РП – Варна, са дадени указания за изготвяне в най-кратък срок на заключение по назначената СХЕ, с оглед правилното решаване на въпроса с наказателната отговорност на П. С. Р., а с две постановления- от 24.11.2022 г. и от 27.01.2023 г., двете на прокурор при РП – Варна, срокът на разследване по посоченото ДП е удължаван с по два месеца.

За установяване размера на вредите са били изслушани показанията на свидетелите М. Д. и В. Б.. Това, което са установили те с показанията си е следното: свидетелят Д.. в деня, на проверката пътувал в автомобила на ищеца към работното им място. При проверката с техническо средства, се установило наличие на бензодиазепини. Задържали ищеца, свалили номерата на автомобила, като последният останал на пътя. С ищеца учили в един университет и след като се разчула новината за задържането му, други техни състуденти започнали да го разпитват за П. и да се интересуват дали той употребява наркотици. Отношението им към него се променило, като приели, че той е наркоман. Всичко това се отразило много негативно на ищеца.

Последният отказвал да излиза и да се среща с приятели, твърдял, че не се чувства добре от това което се е случило. Станал емоционален, притеснявал се, притеснявал се и от това, че е останал без свидетелство за управление, както и, че няма да може да си намери работа. Родителите му също били силно притеснени. Свидетелката Б., която живее на фактически начала с ищеца, твърди, че последният бил силно разтревожен от случилото се, притеснявал се да не бъде осъден, затворил се в себе си. Освен колегите от университета и съседите на ищеца в гр. Търговище променили отношението си към него.

Станали подозрителни и приели за истина новината, че той употребява наркотични вещества.

Ответната страна твърди, че свидетелите са заинтересовани и са изложили фактите, така както биха се отразили положително на неговата теза.

Показанията на свидетелите не са в противоречие нито помежду си, нито със събраните писмени доказателства. Последователни и логични са. Освен това, те са лицата, които са били до ищеца по време на случилото се и непосредствено след това и имат преки впечатления, относно изложените факти. Преценявайки ги съгласно по чл. 172 от ГПК, съдът намира, че не са 4 налице основания да бъдат изключени от доказателствата, поради липсата на достоверност.

От правна гледна точка съдът съобрази следното: Претенцията на ищеца е за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат воденото Досъдебно производство, образувано за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК за това, че на 07.10.2022г. около 08.50ч., в гр. Варна 14.12.2021 г. ищецът е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Досъдебното производство е било прекратено, с постановление от 07.04.2023 г. на прокурор при РП – Варна, поради това, че не е налице престъпление. Фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца неимуществени вреди е осъществен. Действително наказателно производство е образувано в условията на чл. 212, ал. 2 от НПК- със съставяне на протокола за първото действие по разследване и без необходимост да се посочи лицето, извършило престъплението, а в досъдебното производство ищецът не е бил привлечен като обвиняем, липсват каквито и да е действия по разследване срещу него или в негово присъствие. Но в хода на проверката по образуваното ДП е било отнето свидетелството за правоуправление на ищеца, бил е задържан за 24 часа и е узнал за воденото досъдебно производство. С постановление от 25.10.2022 г. на прокурор при РП – Варна, са дадени указания за изготвяне на заключение по назначената СХЕ, с оглед правилното решаване на въпроса с наказателната отговорност на П. С. Р., в последствие с две с две прокурорски постановления, срокът на разследването по ДП е бил удължаван с по два месеца. Трайна е съдебната практика в насока, че за да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за водено досъдебно производство, по което не е повдигнато обвинение в престъпление, макар да са извършвани процесуални действия (разпит на свидетели, приемане на писмени доказателства и на заключение на медицинска експертиза) и ищецът да не е имал качеството обвиняем и дори да не е участвал в друго качество в това наказателно производство, когато то е прекратено поради липса на престъпление. Когато досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно Д.ие, уличеният търпи вреди от наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното Д.ие. В тези случаи ищецът търпи вредите от 5 наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство. В този смисъл са Решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 341 от 5.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 187 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2011 г., III г. о., ГК. Още повече отговорността на ПРБ следва да бъде реализирана именно по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, когато против уличеното лице е било постановено задържане за 24 часа, съставен е акт за установяване на административно нарушение и е наложена принудителна административна мярка - "временно отнемане на свидетелството за управление", същото е иззето до разрешаване на въпроса за отговорността, изготвена е химическа експертиза, която е установила, че в кръвта на ищеца няма данни за употреба на наркотични вещества. И това е така, защото образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни - причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение- Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК.