Решение № 921 от 25.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 921 гр. Бургас, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Р.А В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20242120108673 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от К.

Т. Р. с ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***, чрез пълномощника си адв. Р. С., против Т. Н. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***.

Твърди се, че през 2021 г. ответникът заедно с неговата майка и брат се снабдили с нотариален акт за собственост №177, рег. №2681, дело №155 от 17.06.2021 г. на нотариус С. Я., на наследствения им недвижим имот в с. И., ***, останал в наследство от нейните родители. Имотът представлявал дворно място от 720 кв.м., урегулирано в УПИ II-100 в кв. 11 по плана на селото, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда, за който поземлен имот понастоящем бил отреден ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 821 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***.1, с площ от 45 кв.м., както и съответните подобрения и насаждения в дворното място.

Било образувано гр.д.№7220/2021 г. на БРС, с което описаният по – горе нотариален акт бил отменен, като с решение по в.гр.д.№1/2023 г. на ОС – Бургас било признато правото й на собственост върху 1/2 ид.част от описания имот. Решението на ОС – Бургас било потвърдено от ВКС.

Твърди, че както по време на делата, така и до настоящия момент, имотът се владеел от Т. К.. Твърди, че до влизане в сила на решението на РС Бургас по гр.д.№7220/2021 г., имотът бил владян от ответника в качеството му на собственик и не е имала правото да претендира обезщетение до признаване на правата й. Признаването на правото й на собственост на 1/2 ид. Части от имота било въз основа на влязлото в сила решение от 20.06.2024 г. съдебно решение, с което бил отменен издадения на ответника констативен нотариален 1 акт за собственост. Ответникът не оспорил, че от 01.01.2021 г. ползвал единствено той имота при това като собствено жилище.

Предвид изложеното, претендира обезщетение за лишаването й от правото на ползване на имота, считано от 01.01.2021 г. до 20.06.2024 г., когато окончателно й било признато правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота и с ответника са станали съсобственици при равни дялове. Обезщетението се дължало за общо 42 месеца, като месечния пазарен наем за същият бил в размер на 700 лв., като нейната част от тази сума в размер на 1/2 била 350 лв. месечно или за 42 месеца сумата от общо 14 700 лв.

Моли се да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 14 700 /четиринадесет хиляди и седемстотин/ лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на недвижим имот, представляващ дворно място от 720 кв.м., урегулирано в УПИ II-100 в квартал 11 по плана на с. И., ***, ведно с изградената в дворното място жилищна сграда, за който поземлен имот е отреден ПИ с идентификатор ***, с площ от 821 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***.1, с площ от 45 кв.м. на два етажа, за периода от 01.01.2021 г. до 20.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 19.12.2024 г. до окончателното плащане. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата молба се оспорва като неоснователна.

Твърди, че в патримониума на ищцата не се е породило правото на обезщетение, по смисъла и съдържанието на предвидените в разпоредбите на чл.31, ал.2 от ЗС и чл.59 от ЗЗД предпоставки. Това е така, защото ищцата не отправила покана до ответника в нито една от възможните й форми. Такава покана нямало отправена и с исковата молба по чл.108 от ЗС, по повод на която било образувано гр.д.№7220/2021 г. по описа на РС- Бургас.

Сочи, че разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС била специална хипотеза на института на неоснователното обогатяване, затова когато спорът е за ползването на съсобствена вещ между съсобственици, това било нормата, която урежда отношенията между страните. Позовава се на съдебна практика, съгласно която законодателят е ограничил възможността на съсобственика да се ползва от обезщетение за лишаване от ползването от момента на поканата, отправена от невладеещия съсобственик.

Отделно от това, счита, че посочената в исковата молба наемна цена за имота в периода от 01.01.2021 г. до 20.06.2024 г. не отговаря на действителните пазарни наемни цени за този вид имоти. Оспорва твърдението, че имотът се ползвал като жилище от 01.01.2021 г. от ответника. Твърди, че ползва имота от лятото на 2021 г., а е правил подобрения от 01.01.2021 г.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прави доказателствени искания. Представя доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна 2 следното:

По делото е представено Решение № 2443 от 04.11.2022 г. по гр.д.

№7220/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което e прието за установено по отношение на С. С. К., ЕГН **********, от гр. Б. ***, Т. Н. К., ЕГН **********, от гр. Б. ***, и П. Н. К., ЕГН **********, от гр. Б. ***, че К. Т. Р., ЕГН **********, от гр. Б. ***, и М. В. К.а, ЕГН **********, от гр. Б. ***, са собственици на общо 2/3 (две трети) ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** (три, две, три, шест, седем, точка, пет, нула, едно, точка, едно, нула, нула) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И., ***, с адрес на имота: с. И., ***, площ на имота: 821 кв.м., граници на имота: ***, ***, *** и ***, както и на общо 5/6 (пет шести) ид.ч. от построената в този имот жилищна сграда с идентификатор ***.1 (три, две, три, шест, седем, точка, пет, нула, едно, точка, едно, нула, нула, точка, едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И., ***, адрес на сградата: с. И., ***, застроена площ: 45 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда еднофамилна..

Представено е и Решение № 743 от 21.06.2023 г. по в.гр.д. №8673/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е потвърдено Решение № 2443 от 04.11.2022 г. по гр.д. №7220/2021 г. по описа на РС-Бургас. Срещу посоченото решение е депозирана касационна жалба, която не е допусната до разглеждане, видно от приложеното по делото Определение №3153/20.06.2024 г. по к.гр.д.

№4751/2023 г. по описа на I – во ГО на ВКС.

По делото е прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, съгласно което размерът на пазарния наем за отдаване на целия имот земя и сграда за процесния период от 01.01.2021 г. до 20.06.2024 г. е 23 261, 13 лв., като вещото лице прилага таблица за разпределението му по месеци и години за целия период. Вещото лице посочва, че с оглед и отговора по първия, поставен от страните въпрос, дължимата към ищцата сума за нейната 1/2 идеална част от целия имот за процесния период е в размер на 11 630, 57 лв., като вещото лице прилага таблица за разпределението му по месеци и години за целия период.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС. Ищецът по така предявения иск следва да докаже, че имотът е съсобствен с ответника, че е отправил писмена покана, ползването на имота от ответника или ползването на площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността и ползата, която е пропуснал след поканата.

Вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забрана (чл. 59 ЗЗД) едно лице да се облагодетелства за сметка на друго. Източник на вземането е едно фактическо положение – реалното ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем /Така Решение № 516/11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г., ВКС, II г.о., Решение № 445 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2008 г., I г. о., ГК, и др/.

3

С определението, с което е изготвен и одобрения като окончателен проекто – доклад по делото, съдът е квалифицирал предявеният иск като такъв по чл.59 ЗЗД. Въпреки това и когато съдът намери, че правната квалификация, която е направена, е неточна, същият може да преквалифицира предявеният иск с решението по делото. Съдебната практика също приема, че във всички случаи, когато се установи, че спорът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването се развива между съсобственици, то правната квалификация е по чл. 31, ал. 2 ЗС, доколкото и фактическите твърдения, които обуславят исковата претенция, така и петитума, остават непроменени.

Следва да се посочи, че правното основание на иска се определя от съда въз основа на фактическите обстоятелства и петитума на исковата молба, т. е. от твърдяното спорно материално право /Решение № 696/26.09.2009 г. по гр. д. № 1685/2008 г. на ВКС, I г. о., Решение № 466/21.05.2010 г. по гр. д. № 4249/2008 г. на ВКС, I г. о. и др./. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само, когато с последното съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При липса на такова нарушение дадената от съда правна квалификация на исковата претенция във всички случаи обуславя правилността на решението /Така Решение № 81 от 4.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3382/2019 г., II г. о., ГК/.

В случая съдът намира, че коректната правна квалификация на предявения иск е тази по чл.31, ал.2 от ЗС, доколкото и в исковата молба се твърди наличие на съсобственост между страните по делото. Следва да се посочи, вече и като въпрос по същество на спора, че съсобствеността между страните е възникнала не вследствие на постановеното и влязло в сила по делото с предмет иск по чл.108 от ЗС решение, а предвид настъпилото преди това наследствено правоприемство. Впрочем това се твърди и в рамките на производството по гр.д.№7220/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, което е видно и от приложените към исковата молба съдебни актове. Също така, следва да се посочи, че решенията по искове с правно основание чл.108 от ЗС нямат конститутивно действие. За да се приеме, че правото на собственост се поражда от влизане в сила на едно съдебно решение, то това следва да е по предявен конститутивен иск – напр. чл.19, ал.3 от ЗЗД, чл.33, ал.2 от ЗС, чл.34 от ЗС и др./.

Исковете по чл.108 от ЗС се ползват за защита на правомощието владение, като съобразно вече установената съдебна практика същите могат да се предявяват от един съсобственик срещу друг съсобственик /Така и Тълкувателно решение №3 от 05.01.2022 г. по тълк. д. №3/2020 г. на ОСГК на ВКС/. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че тъй като съвместното упражняване на правото на собственост изисква съобразяване на интересите на всички съсобственици, с разпоредбите на чл. 30 – чл. 32 ЗС законодателят е уредил правила за съупражняването на съпритежаваното право върху общата вещ. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС урежда правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение, както и задължението му да не пречи на другите 4 съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване (чл. 31, ал. 2 ЗС). С чл. 31, ал. 2 ЗС е защитено правото на лично служене с вещта, като е предвидена заместваща престация на това право.

От посоченото следва, че с ревандикационния иск се защитава правомощието владение, с което средство за защита разполага и съсобственика на вещта, а с иска по чл.31, ал.2 от ЗС /както и впрочем останалите, посочени в разпоредбите на чл.30 – 34 от ЗС/ се упражнява защита на други правомощия на собственика, а не на правомощието владение /пак от мотивите на същото тълкувателно решение/. От това следва, че исковете по чл.108 от ЗС и тези по чл. 30 – чл. 32 ЗС са алтернативни възможности на съсобственика, които обаче могат да се упражняват паралелно. Като цяло предявяването и на обективно съединени искове с правно основание чл.108 и чл.31, ал.2 от ЗС не се отрича от практиката на съдилищата, вкл. от тази на ВКС /напр. Определение № 1253 от 17.03.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 489/2025 г., I г. о., ГК/.