Определение № 407 от 29.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. П., 29.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20245001000535 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. А. П.,М. А. В.,Л. А. С.,А. Р. Т.,Л. Р.

К. и П. Р. П.,действаща лично и със съгласието на родител-закон представител Н. П. К.,като ищци по т.д.№102/2022 г. по описа на ОС-П.,подадена чрез пълномощниците им адв. И.М. и адв. Р. З.,против определение №233/12.07.2024 г.,постановено по т.д.№102/2022 г. по описа на ОС-П.,с което е оставено без уважение искането на ищците за изменение на постановеното по делото определение №181/27.05.2024 г. в частта за присъдените съдебни разноски в полза на ответниците-адвокатски хонорар и юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се поддържа,че обжалваното определение е неправилно и частните жалбоподатели изразяват несъгласие с приетото от съда,че делото е с фактическа и правна сложност,което налага заплащане на адвокатски хонорар в общ размер на 18 275 лв. и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1300 лв.Същите считат,че присъдените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение на адв. П.-процесуален представител на ответника П. Л. Б. в размер на 18 275 лв.,както и за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ответника ЗД “Е.”АД в общ размер от 1300 лв.,са прекомерни и следва да бъдат намалени до едни съвсем минимални размери,с оглед извършването по делото на само едно процесуално действие-отговор на искова молба.Посочват в тази насока,че ищците са оттеглили предявените искове по реда на чл.232 от ГПК още преди откритото съдебно заседание,че осъщественото процесуално 1 представителство от адв. П. е безплатно по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.,че делото е с ниска фактическа и правна сложност-наличие на безспорни обстоятелства,без да са събирани доказателства,че ищците са в крайно тежкото материално положение и в образуваното гражданско производство са освободени от държавни такси и съдебни разноски по чл.83,ал.2 от ГПК.Описват в частната си жалба и обстоятелствата,на които се основават предявените от тях по първоинстанционното дело искове.Излагат и съображения,с които аргументират становището си,че поисканото по делото от адв. П. адвокатско възнаграждение и поисканото от ЗД “Е.”АД юрисконсултско възнаграждение се явяват екстремно прекомерни и граничат със злоупотреба с право.Излагат още и обстоятелства за това,че реализираните от ищците доходи изобщо не им позволяват да заплатят претендираните от процесуалните представители на ответниците разноски.Позовават се и на т.3 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,както и на решение на съда на ЕС от 25.01.2024 г. но дело С-438/22 по преюдициално запитване,като считат,че това решение е задължително за всички съдилища на основание чл.633 от ГПК.С оглед на това частните жалбоподатели поддържат,че в случая следва да се направи преценка от съда дали нормата на чл.38,ал.2 от ЗА,която препраща към Наредба №1/2004 г.,задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея,в случаите,когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице,е съответна на правото на ЕС.От своя страна изразяват становището,че посочената норма от Закона за адвокатурата противоречи на правото на ЕС,поради което не следва да се прилага.

И въз основа на изложените в частната жалба съображения е поискано да се отмени обжалваното определение на ОС-П. и вместо това на основание чл.248 от ГПК да бъде изменено определение №181 от 27.05.2024 г.,постановено по т.д.№102/2022 г. на ОС-П.,в частта за разноските,като се намали размера на разноските,които ищците са осъдени да заплатят в полза на адв. В. П. от ПАК,за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА,на ответника П. Л. Б.,като за ищците В. А. П.,М. А. В.,Л. А.

С.,от по 4325 лв. всеки на по 100 лв. всеки,както и за ищците А. Р. П.,А. Р.

Т.,Л. Р. К.,П. Р. П.,от по 1325 лв. всеки на по 100 лв. всеки,както и да бъде намален размера на разноските,които ищците В. А. П.,М. А. В. и Л. А. С. са осъдени да платят в полза на ответника ЗД “Е.”АД,за юрисконсултско възнаграждение по делото,от по 300 лв. всеки,на по 100 лв. всеки.

Препис от частната жалба е връчен на ЗД “Е.”АД с ЕИК ** и на П. Л. Б.ответници по т.д.№102/2022 г. по описа на ОС-П..

В законния срок писмен отговор на частната жалба е подаден от П. Л.

Б.,чрез пълномощника му адв. В. П.,в който е изложено становището,че същата жалба следва да се остави без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното с нея определение №233 от 12.07.2024 г.,постановено по т.д.№102/2022 г. по описа на ОС-П. като правилно и законосъобразно.Конкретни доводи за обосноваване на това становище са развити в отговора.

П.ският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на 2 обжалване,както и с изложените от страните аргументи и обстоятелствата по делото,относими към процесната частна жалба,приема за установено следното:

Частната жалба е допустима,тъй като е подадена в законния срок от лица,имащи правен интерес от обжалване на конкретното определение,а и самото то е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.Ето защо частната жалба подлежи на разглеждане по същество.

По съществото на частната жалба апелативният съд приема следното:

По т.д.№102/2022 г. по описа на ОС-П. са предявени от В. А. П. с ЕГН **********,М. А. В. с ЕГН **********,Л. А. С. с ЕГН **********,А. Р. П. с ЕГН **********,А. Р. Т. с ЕГН **********,Л. Р. К. с ЕГН ********** и П. Р.

П. с ЕГН **********-лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н. П. К.,против ЗД “Е.”АД с ЕИК ** и П. Л. Б. с ЕГН ********** евентуално съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ и евентуално с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.Главните искове по чл.432,ал.1 от КЗ са предявени срещу първия ответник-посоченото З.Д.,а исковете по чл.45,ал.1 от ЗЗД са предявени при условие на евентуалност срещу ответника П. Л. Б..Предявените от ищците В. П.,М. В. и Л. С. искове против ответниците /главен и евентуален/ са за присъждане на главници от по 100 000 лв.,а от ищците А. П.,А. Т.,Л. К. и П. П. са за главници от по 25 000 лв.,представляващи обезщетения за неимуществени вреди,описани подробно в петитума на исковата молба.

След извършена размяна на книжа между страните по предявените искове,спиране и възобновяване на производството по делото и след постановено от съда определение по чл.374 във вр. с чл.230 от ГПК,с което делото е насрочено за разглеждане в открито заседание,но преди провеждането на такова,ищците са подали молба с вх.№4733 от 17.05.2024 г.,с която на основание чл.232 от ГПК са направили изявление за оттегляне на предявените искове и са поискали поради това прекратяване на производството по делото.

С определение №181 от 27.05.2024 г.,постановено по т.д.№102/2022 г. по описа на ОС-П.,производството по делото е прекратено поради оттегляне на предявените искове и е осъден всеки един от ищците В. А. П.,М. А. В. и Л. А.

С. да заплатят на ЗД “Е.”АД сумата от по 300 лв.,представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение във връзка с претенциите на всеки от тези ищци.

Наред с това,със същото определение е осъден всеки един от ищците А.

Р. П.,А. Р. Т.,Л. Р. К. и П. Р. П. да заплатят на ЗД “Е.”АД сумата от по 100 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение във връзка с претенциите на всеки от тези ищци.

На следващо място,с определение №181 от 27.05.2024 г. са осъдени В.

А. П.,М. А. В. и Л. А. С. да заплатят на адвокат В. Г. П. от АК-П. сумата в размер по на 4325 лв. на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата за 3 предоставената безплатна правна помощ на ответника П. Л. Б. във връзка с претенциите на всеки от тези ищци.

И най-накрая,с горното определение всеки от ищците А. Р. П.,А. Р. Т.,Л.

Р. К. и П. Р. П. е осъден да заплати на адвокат В. Г. П. от АК-П. сумата в размер по на 1325 лв. на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. за предоставената от него безплатна правна помощ на ответника П. Л. Б. във връзка с претенциите на всеки от тези ищци.

След постановяване на определение №181 от 27.05.2024 г. са подадени молби по чл.248 от ГПК от ответника П. Б. и от ищците за изменение на същото определение в частта му за разноските.

С определение №233 от 12.07.2024 г.,постановено по т.д.№102/2022 г. по описа на ОС-П.,горните молби по чл.248 от ГПК са разгледани и крайният постановен от съда резултат е,че и двете молби са оставени без уважение като неоснователни.С процесната частна жалба същото определение е обжалвано в частта,с която е оставена без уважение молба с вх.№5888 от 19.06.2024 г.,подадена от ищците,чрез пълномощниците им адв. И.М. и адв. Р.З.,с искане по реда на чл.248 от ГПК за изменение на определение №181/27.05.2024 г. в частта за разноските.

В самата молба на ищците по чл.248 от ГПК е поискано да се измени определение №181 от 27.05.2024 г. В частта за разноските,присъдени в полза на адв. В. П. за предоставената безплатна правна помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА,на ответника П. Л. Б.,като се осъдят ищците В. А. П.,М. Ат. В. и Л. Ат.

С.,да заплатят сума в размер от по 100 лв. всеки,вместо сума в размер от по 4325 лв. всеки,както и ищците А. Р. П.,А. Р. Т.,Л. Р. К. и П. Р. П.,да заплатят сума в размер от по 100 лв. всеки,вместо сума в размер от по 1325 лв. всеки.Наред с това е поискано горното определение да се измени и в частта за разноските,присъдени в полза на ответника ЗД”Е.”АД за юрисконсултско възнаграждение,като се осъдят ищците В. Ат. П.,М. Ат. В. и Л. Ат. С.,да заплатят сума в размер от по 100 лв. всеки,вместо сума в размер от по 300 лв. всеки.

На практика с определение №181 от 27.05.2024 г. Присъдените в полза на адвокат В. П. адвокатски възнаграждения,които всеки от ищците е осъден да му заплати на основание чл.38,ал.2 от ЗА,са в намалени размери и под предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер на адвокатските възнаграждения,като в тази насока първоинстанционният съд е изложил своите съображения в мотивите на посоченото определение.А присъденото на ответника ЗД “Е.”АД юрисконсултско възнаграждение в размер от по 300 лв.,платимо от всеки от ищците В. П.,М. В. и Л. С. е определено в рамките на параметрите,предвидени в чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,а с подадената от ищците молба по чл.248 от ГПК е поискано размерите на адвокатското възнаграждение,дължимо от всеки ищец на адв. В.

П.,както и на дължимото от посочените трима ищци юрисконсултско възнаграждение на ответника ЗД “Е.”АД да бъдат още намалени,под присъдения с определението от 27.05.2024 г. размер до размера от по 100 лв. за всеки ищец.

4

С обжалваното определение №233 от 12.07.2024 г. ОС-П. е счел за неоснователни исканията на ищците,направени в молбата им по чл.248 от ГПК,за допълнително намаляване размера на присъдените в полза на адв. П. адвокатски възнаграждения по чл.38,ал.2 от ЗА и на присъденото в полза на ответника ЗД “Е.”АД юрисконсултско възнаграждение,дължимо от тримата посочени по-горе ищци /като относно дължимото от останалите четирима ищци юрисконсултско възнаграждение от по 100 лв. в полза на застрахователното дружество не е искано изменение на определението от 27.05.2024 г. с молбата на ищците по чл.248 от ГПК/.

Имайки предвид съображенията на ищците,изложени в молбата им по чл.248 от ГПК и в процесната частна жалба,настоящата инстанция дължи преценка не дали изначално ищците следва да заплащат адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника П. Б.,както и юрисконсултско възнаграждение на другия ответник-ЗД “Е.”АД,като не се оспорва,че такива възнаграждения се дължат от тях като разноски по делото,а следва да извърши преценка само относно размера на тези възнаграждения.Ищците,както е ясно от гореизложеното,считат присъдените в полза на адвоката възнаграждения за прекомерни по съображения,поддържани в частната жалба /респ. в молбата им по чл.248 от ГПК/,както считат за завишени и размерите на юрисконсултското възнаграждение,което е всеки от ищците В. П.,М. В. и Л. С. дължи на ответното З.Д. съгласно определението от 27.05.2024 г.

Разпечатката съдържа 41 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/900e2393-fee6-4b13-ba14-271b07cb13b8