Определение № 2136 от 02.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2136 гр. София, 26.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502247 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 36558/29.03.2024 г. на ищеца А. О.

М. чрез процесуалния му представител адв. Б. срещу Определение № 2557 от 21.02.2024 г. по гр. дело № 5108/2023 г. на Софийски градски съд, с което производството е прекратено в ЧАСТТА по исковете са обявяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот от 05.10.2023 г. по отношение на разпореждането с 2/3 идеални части от дарения имот, а В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийския районен съд.

В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, както и за неговата необоснованост, тъй като от една страна противоречи на всякаква логика сделката, нищожна поради порок, който я засяга в нейната цялост, да е правно невалидна за идеална част от дарения имот, но правно валидна за останалата част, нито е житейски възможно прехвърлителят, за когото се твърди, че е бил починал към датата на атакуваното дарение, в един и същ момент да е бил едновременно мъртъв (дарявайки 1/3 идеална част), но и жив (досежно останалите 2/3 части от 1 имота). Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение в неговата цялост и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на А. О. М., първоначално депозирана пред СРС, с която против И. О.

М. са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД за прогласяване на договора за дарение, обективиран в нотариален акт № 57, том I, дело № 44/2020 г., за нищожен поради противоречие на закона, на добрите нрави, като сключен при заобикаляне на закона, при липса на съгласие и липса на основание. Предявен за съвместно разглеждане е и инцидентен установителен иск за установяване на грешно вписване на датата на настъпване на смъртта в акта за смърт на дарителя. Със същата искова молба е предявен и иск за заплащане на обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на имота, съизмеримо със средномесечния наем, в размер на по 332.50 лв. месечно, считано от 03.10.2020 г. до окончателното изплащане.

С разпореждане от 18.01.2024 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал на ищеца възможност и срок за отстраняване на констатирани нередовности.

В изпълнение с молба от 16.02.2024 г. ищецът е уточнил исковете за нищожност, прибавил е още два иска към тях – за установяване, че между страните по договора за дарение липсва правоотношение, както и за нищожност поради липса на представителна власт на пълномощника, уточнил е размера и периода на осъдителния иск за лишаването му от ползване на имота, но е заявил, че претендира и обезщетение за бъдещо време. Обърнато е специално внимание, че ищецът и ответникът са родени от един и същ баща (дарителят), но от различни майки, като упълномощената е майка на ответника, но не и на ищеца.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който производството е прекратено в частта по исковете за нищожност на договора за дарение по отношение на разпореждането с 2/3 идеални части от дарения имот и изпратено по подсъдност на СРС в останалата му част, Софийският градски 2 съд е приел, че в случай, че правният ефект на атакуваната сделка не се е проявил, ищецът би бил собственик на 1/3 идеална част от дарения имот.

Следователно, той има интерес да предяви иск за установяване, че е собственик на тази 1/3 идеална част. Съдът е отчел, че ищецът може да предяви и иск за нищожност на дарението, но е преценил, че интересът му по иска за нищожност не може да надхвърли интереса по иска за собственост. От тук е заключил, че ищецът не разполага с правен интерес от установяване нищожността на дарението за останалите 2/3 идеални части и е прекратил производството в тази част. За останалата 1/3 идеална част от имота съдът, базирайки се на данъчната оценка, е констатирал, че исковете за нищожност се явяват подсъдни на районния съд, поради което и е изпратил делото на СРС, комуто се явяват подсъдни и исковете за изплащане на обезщетение, в размер на 11 989 лв. за периода от 03.10.2020 г. до 27.10.2022 г., както и за неопределения период от датата на исковата молба до неопределен бъдещ момент.

Определението е неправилно.

По въпроса, налице ли е правен интерес за съсобственик, който не е участвал в разпоредителна сделка със съсобствен имот, да предяви иск за нищожност на целия договор, или правният му интерес е само за прогласяване недействителността за неговата идеална част, е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Така, с Определение № 109 от 06.03.2019 г. по ч. гр. д. № 617/2019 г. на ВКС, III г.о. е прието, че с оглед правната характеристика на съсобствеността, при която правата на съсобственика се разпростират върху цялата вещ, а не върху реално обособена част от нея, за него е налице правен интерес да предяви иск за недействителност на целия договор, с който се извършва разпореждане с целия имот, включително и на идеалните части, които не му п р и н а д л е ж а т . Наличието на правен интерес не предопределя основателността на този иск, а само задължението на съда да се произнесе по съществото на спора. Настоящият съдебен състав споделя изцяло посочената съдебна практика. Когато според твърденията в исковата молба дадена разпоредителна правна сделка е засегната от порок, който влече по необходимост недействителност в нейната цялост, ищецът, макар и само съсобственик, респ. макар и собственик само на идеална част от прехвърлената вещ или имот, разполага с правен интерес да се 3 прогласи нищожността на цялата сделка. Такива са случаите, когато цялата сделка противоречи на закона, или го заобикаля, или накърнява добрите нрави, при абсолютна симулация и пр. Такива договори не могат да останат частично нищожни и частично действителни. Поради това, ищецът предявява нередовна искова молба, когато иска прогласяване на нищожност само до размер на определена идеална част от предмета на нищожната сделка, и редовна такава, когато иска прогласяване на нищожността на целия договор.

Ето защо, като неправилно е намерил исковата молба за нередовна в тази част, първоинстанционният съд е дал и неправилни указания. Най-ясно резултатът от уважаването на иска за нищожност на цялата сделка проличава във възможността имотът, който е бил предмет на разпореждането, да стане предмет на делба между съсобствениците. В тези случаи не е налице предявяване на чужди права, а на собствени – тези на съсобственика, който по този процесуален път може да иска прогласяване на нищожността на цялата сделка, за да може целият имот да бъде допуснат до делбата. При извършване на делбата всеки съсобственик ще получи своята част. Неправилно съдът е отъждествил иска за нищожност на сделката на разпореждане с недвижим имот с иска за установяване на собствеността върху него. Касае се до различни и самостоятелни възможности за защита. С оглед на това, правният интерес за ищеца по единия от тях не е обусловен от правния интерес за водене на процес по другия. Всеки от тези искове може да бъде предявен самостоятелно: Ищецът може да твърди, че е съсобственик и извличайки интереса си от това да предяви иск за нищожност на сделката досежно целия имот; но той може, също така, като твърди, че сделката е нищожна изцяло, да предяви иск за собственост на идеалната част, която притежава. Исковете могат да бъдат съединени и обективно за разглеждане в общ съдебен процес.

Поради изложеното производството не е следвало да бъде прекратявано за 2/3 идеални части от имота, предмет на дарението, чиято нищожност се претендира. Цената на имота според данъчната му оценка предопределя Софийски градски съд като компетентен да разгледа спора като първа инстанция. Същият съд може да се произнесе и по осъдителните искове, независимо, че цената им не надхвърля прага от 25 000 лв. по т.4 на чл. 104 от ГПК. Ето защо, определението е неправилно и в частта, в която производството в останалата му част е било прекратено и изпратено по подсъдност на СРС. Поради това, същото следва да бъде отменено и делото 4 върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Същите следва да започнат от нова проверка на редовността на исковата молба, при която следва да се отчете, че съединяването на исковете не може да бъде едновременно и евентуално, и кумулативно, и алтернативно, а начинът на съединяване се определя от ищеца; че липсата на воля не обосновава противоречие на закона; заобикалянето на закона става с позволени, а не с непозволени средства (непозволена е целта от постигането им); че искът за накърняване на добрите нрави съдържа противоречиви твърдения – от една страна, че наследодателят не е бил жив и поради това не е формирал воля, а от друга, че е бил в изключително тежко здравословно състояние и не е имал нито физическа възможност, нито психическа воля да дарява; че искът за нищожност поради липса на съгласие в частта, в която същият се основава на неспособност да се разбират и ръководят действията, сочи на иск за унищожаемост на сделката; че искът за липса на основание изцяло е останал неуточнен (липсват достатъчно фактически твърдения, въз основа на които да се извлече); че новопредявените искове също се нуждаят от уточняване, както и че претенция за евентуално обезщетение за евентуално лишаване от ползване за бъдещо време, след предявяване на иска, е вероятно недопустима.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2557 от 21.02.2024 г. по гр. дело № 5108/2023 г. на Софийски градски съд и

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6