Решение № 564 от 10.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Тонева

Членове:

Биляна Чочева

Петя Шишкова при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Даниела Машева като разгледа докладваното от Биляна Чочева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200252 по описа за 2024 година

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Пловдив и по жалба на защитника на подсъдимия А. С. Т. против въззивна присъда № 1/15.01.2024 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, 3-ти състав, постановена по ВНОХД № 410/2023 г., с което е била частично отменена и потвърдена присъда № 12/06.04.2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд по НОХД № 542/2022 г.

След като с решение № 144/25.10.2022 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, 1-ви състав, постановено по ВНОХД № 268/2022 г., е била отменена първата осъдителна присъда № 13/14.04.2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд по НОХД № 549/2021 г., при второто разглеждане пред първоинстанционния съд с присъда № 12/06.04.2023 г. подсъдимите А. С.

Т. и М. И. Д. са били признати за виновни в извършването на престъпления, както следва:

- по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 01.10.2020 г. в землището на с. П., област Пазарджик, в местността „Ч.“, в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително съгласно чл. 7 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държали с цел разпространение високорисково наркотично вещество в особено големи размери - марихуана с общо нетно тегло след изсушаване на листната маса 17 730 грама, със съдържание на активен компонент 1 тетрахидроканабинол 10,1 тегловни процента, на обща стойност 106 380 лева (съгласно Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството), поради което и във връзка с чл. 54 от НК всеки от подсъдимите е осъден на по 5 години лишаване от свобода;

- по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че през периода от първата деседневка на м. юни 2020 г. до 01.10.2020 г., в землището на с. П., област Пазарджик, в местността „Ч.“, в съучастие като съизвършители засяли и отглеждали в нарушение на установените правила в ЗКНВП 547 броя растения от рода на конопа (марихуана) с нетно тегло след изсушаване на листната маса 19 760 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7.2 тегловни %, на обща стойност 118 560 лева (съгласно Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г)., поради което и във вр. с чл. 54 от НК всеки от подсъдимите е осъден на по 2 години лишаване от свобода;

На основание чл. 23, ал. 1 от НК първостепенният съд е определил на всеки от подсъдимите едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, което да изтърпят при първоначален общ режим.

Разпоредил се е с веществените доказателства и е присъдил в тежест на подсъдимите заплащането на разноските по делото.

Сeзиран с жалби от защитниците на подсъдимите Т. и И., с атакувания пред настоящата инстанция въззивен съдебен акт, Пловдивският апелативен съд е отменил присъдата в частта относно осъждането на подсъдимия М. И. и относно осъждането на подсъдимия А. Т. за извършване на престъпленията в съучастие с подсъдимия И. и вместо това е признал:

- подсъдимия М. Д. И. за невинен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвиненията за извършени престъпления по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;

-подсъдимия А. С. Т. за невинен в това да е извършил престъпленията по чл. 354а, ал.

2, изр. 2, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК в съучастие с подсъдимия М. И. като съизвършители, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението във връзка с чл. 20, ал. 2 НК.

С въззивния съдебен акт Пловдивският апелативен съд е отменил присъдата в частта, с която подс. М. И. е осъден да заплати разноски по делото.

Със същия съдебен акт съдът е изменил присъдата, като е увеличил размера на разноските на подс. А. Т. както следва: разноските, дължими по сметка на ОД на МВР - гр.

Пазарджик – от 160,63 лева на 321,26 лева, а разноските, дължими по сметка на ОС-Пловдив – от 226,09 лева на 452,18 лева.

В останалата част Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда.

2

В касационния протест се излагат доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди се, че присъдата, с която подсъдимия М. И. е изцяло оправдан, а подсъдимия А. Т. частично по обвиненията във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и по-конкретно на разпоредбата на чл. 14 от НПК. Инвокиран е довод, че въззивният съд е проявил избирателен и едностранчив подход при анализа на доказателствата, като не е обсъдил и не е придал полагащата им се доказателствена тежест на тези, подкрепящи обвинителната теза или неоправдано ги е отхвърлил, а безкритично е приел други, внасящи съмнение в същата. Отбелязва се, че макар и ограничени по обем по делото са налице достатъчно доказателства и за участието на втория подсъдим М. И. в извършването на двете престъпления. В тази връзка са изложени съображения, че показанията на св. Н. И. (разузнавач към Гранично ПУ – Петрич), се явяват доказателство относно съпричастността и на двамата подсъдими в извършването на инкриминираните деяния, а не само на подсъдимия Т., както неправилно въззивният съд е приел. Намерението на подсъдимите да преместят част от престъпната си дейност в област Пазарджик, което и сторили, сочи, че двамата са действали с общ умисъл. Посочва се, че от свидетелските показания на полицейските служители С. и Т. е установено, че двамата подсъдими са били заловени заедно в кола, спряна в отбивка от главния път, в близост до инкриминираната нива, а при претърсването били открити силно вмирисани на марихуана дрехи и обувки. В тази връзка се твърди, че въззивният съд не е дал отговор на въпроса какво е търсил там подсъдимия И.. Според държавното обвинение неправилно въззивният съд е отхвърлил като притежаващи обвинителна стойност и е интерпретирал неправилно обясненията на подсъдимия Т. – че те не представляват „оговор“ и дори няма конкретика в общи линии, но пък са използвани за осъждането на подсъдимия Т.. Изразява се несъгласие и с изложената теза за липса на информативност в претендираната от прокуратурата насока на ВДС, изготвени при използването на СРС по отношение на подсъдимия Т., относно инкриминираното участие на подсъдимия И. - съдържанието на разговора, проведен на 15.09.2020 г., в 07:30 ч. между подсъдимия Т. и св. Г. Б., от който се установявало, че нямало да чакат И., за да свършат работата, което опровергавало и заявеното от св. Б., че не познава подсъдимия И.). На последно място прокурорът обяснява и причината подсъдимия И. да не присъства при огледа на нивата, а именно, че вечерта му е прилошало. Претендира се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия Т. са изложени доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Основните оплаквания на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения са свързани с неизпълнение на изискванията на чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 от НПК, и поконкретно с кредитиране на процесуално негодни протоколи за извършени в нарушение на процесуалния ред действия по оглед, претърсване и изземване, позоваване на недопустими свидетелски показания на служители на МВР, представляващи по съществото си преразказ на „данни“, за които се твърди да са получени от подсъдимия Т. след задържането му в 3 условията на „полицейско събеседване“, проведено в условията на документално установени тежки посегателства срещу телесната неприкосновеност на задържан под стража „заподозрян“. Твърди се, че е извършена превратна и произволна интерпретация на данни от приложени СРС. Изложени са подробни съображения относно твърдението за допуснати нарушения на чл. 127, чл. 130, чл. 131 и чл. 137 от НПК. По повод претърсването на автомобила, проведен на 01.10.2020 г. е посочено, че от показанията на свидетелите Л. и П. се установявало, че когато са пристигнали на мястото следственото действие вече е било извършено, а по повод огледа на нивата на 02.10.2020 г., че тези поемни лица не са възприели непосредствено измерването на тревистата маса. Отбелязва се, че показанията на всички свидетели са кредитирани избирателно и единствено в частта, обслужваща обвинителната теза, без да бъдат подлагани на внимателен анализ и без да са изложени конкретни мотиви. Твърди се, че от доказателствата по делото липсва несъмнен извод за наличие на връзка между установените насаждения, тяхното засаждане, отглеждане и държане именно от подсъдимия Т., както и съставомерната по чл. 354а от НК специална цел, но за да обоснове тази връзка съдът се позовал единствено на показанията на свидетелите, служители на МВР, взели участие в оперативни мероприятия, като същите не били подложени на прецизен анализ и съпоставка с останалите доказателства по делото, вкл. и с обясненията на подсъдимите. Наведен е довод, че съдът неправилно е игнорирал и не е обсъдил възраженията на защитата относно допуснати нарушения на основни принципи на наказателния процес, гарантиращи неговата справедливост съгласно чл. 6 от ЕКПЧ. В тази връзка са цитирани множество решения на ЕСъдПЧ. По този повод, защитата твърди, че в показанията си от 02.03.2023 г. св. М. е потвърдил, че при снемане на обяснения от задържания Т. нито му е разяснил правото, нито му е предоставил възможност да се посъветва с адвокат. Инвокирани са съображения за наличие на данни за тежки посегателства срещу личността на обвиняемия Т. и извършване на процесуално-следствени действия при нарушаване принципите на справедливостта и правото на защита, останали извън вниманието на съда. Посочва се, че в основата на въззивната присъда са обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебна фаза, непотвърдени от него в съдебна фаза и от други доказателства, с което е пренебрегната забраната на чл. 279 и чл. 177, ал. 1 от НПК.

Отделно от това се навеждат твърдения за липсата на посочени конкретни, установени със средствата и по реда на НПК факти и описание на релевантната за престъпната съставомерност по чл. 354а и чл. 354в от НК неправомерна дейност, както и позоваване от съда единствено на косвени доказателства, повечето негодни или недопустими, които не са достатъчни за формирането на единствен възможен несъмнен извод за участието на подсъдимия Т. в деянията, за които е обвинен.

Доводът за нарушение на материалния закон е аргументиран с липсата на доказателства, които да установят държане по смисъла на чл. 354а от НК и действия по засаждане и отглеждане по чл. 354в от НК.

Претендира се явна несправедливост на наложеното наказание, като следва да се отчете невисоката степен на обществена опасност на личността на подсъдимия Т., чистото 4 му съдебно минало и възможността целите на наказанието да бъдат постигнати и с по-леко такова, вкл. с приложение на чл. 66 от НК. В условията на алтернативност се иска отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия Т. или връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В с. з. пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения и предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Подсъдимият Т. и защитника му - адв. С., поддържат направените в жалбата доводи и искания и излагат аргументи в тази насока.

Подсъдимият И. и защитника му – адв. Х., молят протеста да бъде оставен без уважение и посочват съображенията си за това. Представена е и писмена защита.