Решение № 564 от 16.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. Пловдив, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000544 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за същото е изходяща от „А.П.“ ООД, ЕИК *********, **** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 139/2020 г. по описа на П. окръжен съд решение № 37 от 23.05.2022 г., поправено с решение № 44 от 02.06.2022 г., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО предявения на основание чл. 694, ал.1, т.1 от ТЗ иск от „А.-*” ООД (несъстоятелност), ЕИК *********, **** против „А.П.“ ООД, ЕИК *********, ****, че „А. - *” ООД (несъстоятелност) не дължи на „А.П.“ ООД на основание чл.240 от ЗЗД сумата 51 600 лв., представляваща неизпълнено задължение за връщане на остатъка от предоставена заемна сума през 2011 г. и „А.П.“ ООД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на „А.-*” ООД (несъстоятелност), ЕИК *********, **** сумата от 150 лева, представляващи платено възнаграждение за вещо лице, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на П. окръжен съд сумата от 2 064 лв. държавна такса.

В жалбата са изложени подробни съображения за недопустимост, респ.

1 неправилност на решението, отправено искане за обезсилването му, евент. за отмяната му и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Синдикът И. К. не е изразил становище по същата.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

На 26.08.2020 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от „А.-*” ООД (несъстоятелност), ЕИК *********, гр.П. искова молба насочена против „А.П.“ ООД, ЕИК *********, гр. П.. Същата от името на дружеството е била подадена от лицето Д. М., която е посочила, че била упълномощена от Общото събрание на съдружниците.

В обстоятелствената част се сочи, че се оспорва приетото в производството по несъстоятелност на дружеството ищец под № 4 в изготвения от синдика и одобрен от съда списък вземане на „А.П.“ ООД.

Сочи се, че във връзка с предявяване на иска са изпълнени всички определени от законодателя предпоставки в ТЗ изразяващи се в подаване на писмено възражение по чл. 690, ал.1 от ТЗ, неуважаване на същото с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ и спазване на срока установен в разпоредбата на чл. 694, ал. 6 от ТЗ.

По отношение на самото вземане е посочено, че същото не е индивидуализирано в молбата за предявяване по чл. 685 от ТЗ, което налага извод за приемането му от синдика без основание.

На второ место се прави позозаване на заключение прието по т. дело № 192/2019 г. на Пз ОС, в което се правели изводи за липса на данни относно наличие на задължение на „А.-*” ООД към „А.П.“ ООД.

На трето место се говори за прието заключение по т. дело № 127/2018 г. по описа на Пз ОС с предмет иск по чл. 517, ал.3 от ГПК срещу „А.-*” ООД за задължения на съдружника в това дружество- П.У.. В същата по повод искане за съставяне от вещото лице на баланс към 30.11.2027 г. не било констатирано наличието на задължение на „А.-*” ООД към „А.П.“ ООД.

Оспорва се и направеното от синдика в списъка с приети вземания позоваване на разпоредбата на чл. 722, ал.1, т. 10 от ТЗ, като се твърди, че не ответника е съдружник в дружеството ищец, а обратното.

2

На последно место е направен анализ на представените с молбата за предявяване на вземането доказателства/баланси за 2015-2018 г./, като е посочено, че от нито едно не се установя наличието на предоставяне от ответника и приемане от страна на ищеца на сумата от 51 600 лв. на основание сключен между страните договор за заем.

Споменава се, че с молбата не бил представен конкретен писмен документ удостоверяващ сключването на такъв договор, както и че липсвало отразяване в счетоводството на ответника задължение в този размер.

С разпореждане от 24.09.2020 г.делото е било оставено без движение до посочване цена на иска, излагане на обстоятелства за допустимостта му с оглед изискванията на чл. 694 ТЗ, формулиране на ясен петитум, посочване на доказателствата и обстоятелствата, които ще се доказват с тях.

С молба от 14.10.2020 г. е посочено, че Д. М. е предявила иска от името на дружеството възоснова на решение на извънредно общо събрание на съдружниците.

Посочено е, че ако съдът не приеме същата за надлежно упълномощена следва да се уведоми вписания в ТРРЮЛНЦ по партидата на ищеца управител да преподпише същата, а ако той откаже извършването на това действие да се назначи особен представител на ищеца.

На тази база е отправено искане за удължаване на срока за отстраняване на нередовности.

На 21.10.2020 г. съдът е разпоредил съобщението за БД да се връчи на законния органен представител на ищеца - П.У..

Това е сторено на 02.11.2020 г.

С разпореждане от 18.11.2020 г. съдът е върнал исковата молба и прекратил производството по делото поради това, че законният представител на дружеството не е изпълнил в срок дадените указания във връзка с оставяне на ИМ без движение.

Това разпореждане е било обжалвано пред ПАС, който с определение по ч. т. дело № 79/20202 г. е отменил разпореждането и е върнал делото на Пз ОС за изпълнение на дадени в мотивната част на определението указания.

В нея е прието от ПАС, че към датата на предявяване на иска ищецът и ответника са се представлявали от едно също лице-П.У..

3

В тази връзка е посочено, че преди да върне исковата молба Пз ОС е следвало да установи дали в производството по чл.690 и чл.692 от ТЗ дружеството длъжник е било надлежно представлявано и охранени ли са били интересите му с оглед противоречието между неговите такива и тези на ответника. По този повод е посочено, че съдът е следвало да прецени и дали в производството по чл.694 от ТЗ е било нужно назначаване на особен представител на ищеца.

Именно неизвършване на действия в тази насока са мотивирали ПАС да отмени разпореждането за връщане на ИМ и прекратяване на делото и да даде указания за извършване на посочените по горе действия. Указал е, че при същите Пз ОС следва да се съобрази и с настъпилите към момента промени досежно лицата представляващи дружеството ищец съобразно вписванията по партидата му в ТРРЮЛНЦ.

По повод на дадените указания Пз ОС след връщане на делото е разпоредил съобщението за БД да се връчи на Д. М. вече в качеството й на законен органен представител на дружеството ищец.

По повод на същото от нейна страна вече в това й качество е подадена молба за отсраняване на посочените от Пз ОС нередовности.

В нея малко по-подробно от първоначалната уточнителна молба са преповторени доводите за наличие на всички процесуални предпоставки обуславящи допустимостта на предявения пред Пз ОС иск.

Преповторени са и доводите по същество на спора, които дават основание да се твърди, че приетото вземане не съществува. Към уточнението са представени обсъжданите в него писмени доказателства, вкл. копие от списъка, в който процесното вземане е посочено за прието, молбата за предявяването му и доказателствата към нея.

След постъпване на уточнението е разпредено изпращане на същото ведно с първоначалната ИМ и доказателствата на ответника и синдика.

Отговор е подаден само от ответното дружество, като в него доводи по същество на спора досежно съществуването на вземането не се излагат, а се оспорва единствено допустимостта на исковата претенция с оглед на това, че към момента на предявяване на иска М. не е била законен управител на дружеството ищец. Излагат се и подробни съображения, че решението взето на извънредното общо събрание, с което била упълномощена да предяви иска 4 било незаконосъобразно. В тази връзка се правят подробни доводи за аргументиране на това твърдение.

Доказателсвени искания не са направени.

В ДИМ ищецът излага доводи за недопустимост и неоснователност на възраженията против решенията на това извънредно общо събрание.

Посочено е и че въпросът с допустимостта на исковата молба вече бил разрешен с оглед определението на ПАС.

В отговора на ДИМ като цяло са преповторени направените защитни възражения.

В периода до първото по делото заседание от страна на ответника е направено искане за изискване от „Б.Д.“ на извлечение от сметките на ищеца в периода 01.02.2011- 31.07.2011 г.

Съдът е уважил същото, като е допуснал събирането на всички поискани от страните и относими по спора доказателства и е постановил решението предмет на обжалване.

В него е прието, че искът е допустим , но неоснователен.

В подкрепа на последното се сочи, че не се установява да е налице валидно възникнало заемно правоотношение по смисъла на чл.240 от ЗЗД между дружествата страни в настоящето производство, което да е индивидуализирано с предмет (парична сума в конкретен размер), срок на договора, вкл. срок и начина за предаване на заемната сума от заемодателя на заемополучателя и такъв за изпълнение на задължението за връщането й от последния.

Посочено е, че по делото действително е установено извършването на четири превода в общ размер на 65 000 лева по две банкови сметки на ответника в „Б.Д.“ на 28.02.2011 г., 01.04.2022 г., 01.06.2011 г., 01.07.2011 г. с основание „договор за заем“, но липсвали доказателства за това, че този договор за заем е идентичен с процесния

Недоволен от решението е останал ответникът и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В същата се преповтарят възражения за недопустимост на иска, като на тази база се твърди недопустимост на обжалваното решение.

5

Изложени са и съображения за неправилност на същото, като в подкрепа на това се сочи, че от всички събрани по делото доказателства се установява наличието на вземане породено от договор за заем сумата, по който била предадена на ищеца на четири вноски през 2011 г. в общ размер от 65 000 лв.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно при условие, че по делото липсват данни актът предмет на обжалване да е постановен от ненадлежен орган или от ненадлежен състав. Решението от своя страна е подписано от съдията и е в предвидената от закона писмена форма. Не може да говори за неразбираемост на същото или, че е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

Допустимостта на същото е обусловена от това дали е налице спор между правоспособни лица, дали е налице интерес да се иска той да бъде разрешен със СПН, дали е подсъден на съответния съд и дали съдът се е произнесъл по предявения пред него иск.

Предявеният и разгледан от съда иск е такъв по чл. 694, ал.1, т.1 от ТЗ, с който длъжникът е поискал да се признае за несъществуващо вземане включено в одобрения с определението по чл. 692, ал.4 от ТЗ списък на приетите вземания.