Решение № 265 от 07.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Стара Загора, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20235501000187 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №12/11.01.23 г. по гр.д. № 975/22 г. по описа на РСС.З. , с което се осъжда ”Н.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *** (***), **, да заплати на П. К. П., с ЕГН **********, с адрес гр. С.З., ул. ***, по банкова сметка с IBAN: ***, сумата от 50 лева за главница от съдебно предявена част от сума, която без основание е получило от него при предсрочното погасяване на 03.08.2021 г. на задълженията му по договор за потребителски кредит № 202104190413170070/19.04.2021 г., и законна лихва върху главницата от 14.03.2022 г. до изплащането й, както и сумата от 830 лева за разноски по делото.

Въззивникът ”Н.” ООД, с ЕИК чрез процесуалния си представител обжалва постановеното решение като излага подробни мотиви относно неговата незаконосъобразност.Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора ,с което да се отхвърли предявеният иск .Претендира се присъждане на направените по делото разноски Въззиваемият П. К. П. чрез пълномощника си изразява становище,че въззивната жалба трябва да се остави без уважение ,а първоинстанционното 1 решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.Претендира се присъждане на разноски.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Ищецът П. К. П. твърди в исковата си и уточняващата я молба, че на 19.04.21 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № 202104190413170070, по който ответникът се задължил да му предостави потребителски кредит под формата на заем в размер на 3000 лева, а ищецът се задължил да го върне в срок до 20.04.2023 г., на 24 месечни вноски, при годишна лихва 40,88 % и ГПР 49,49 %, като общата дължима сума, която следвало да върне, била 4440 лева, от която 3000 лева главница и 1440 лева лихва при условие, че представел в срок до края на следващия ден от сключване на договора -20.04.21 г. банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да била в размер на 4440 лева, със срок на валидност до 21.04.2023 г., съгласно чл. 4, ал. 3 от договора. В случай, че не представел такава гаранция, то съгласно чл. 6, ал. 1 от договора дължал на ответника неустойка в размер на 5136 лева. Съгласно погасителният план, посочен в чл. 11, ал. 2 от договора, всяка погасителна вноска била в размер на 185 лева и включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска била с падеж 20.05.2021 г., а последната, под номер 24, била с падеж 20.04.2023 г. В посочения в чл. 11, ал. 2 от договора погасителен план, не била включена неустойката за непредставяне на гаранция по чл. 4, ал. 3 от договора. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, същата се начислявала на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. В чл. 6, ал. 5 било посочено, че начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Доколкото договор за потребителски кредит № 202104190413170070 от 19.04.2021 г. бил договор на свободно договаряне, съгласно чл. 9 ЗЗД, то неговото съдържание следвало да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване с тях била посочена в чл. 26, ал. 1 ЗЗД, според който, били нищожни договорите, които накърнявали добрите нрави.

В чл.6, ал. 1 от договора било посочено, че при непредставяне на гаранция по чл. 4, ал. 3 кредитополучателя дължал на кредитора неустойка в размер на 5 136 лева. В ал. 2 се посочвало, че същата се начислявала на месец, като в ал.

2

3 се уточнявало, че ако срокът, за който се начислявала, бил по-кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислявала на ден и била в размер на 1/30 от месечната неустойка. В ал. 4 било предвидено, че неустойката се дължала само за периоди, в които кредитът бил без осигурена гаранция, като тя се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита.

Твърди се ,че клаузата, съдържаща се в чл.6 от Договора, според която се дължала неустойка при непредставяне на обезпечение в срок до края на следващия ден от сключването на договора чрез банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция в полза на кредитора, се намирала в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя. Неустойката в размер на 5136 лева предвиждала задължение за ищеца за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на гаранция по кредита. Такава уговорка се явявала нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото излизала извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получавал имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без обаче да престирал, респективно извършвал допълнителни разходи по заема, което водело до неоснователно обогатяване и нарушавало принципа на справедливост. На практика тази клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл. 16 ЗПК оценката на платежоспособността се извършвала преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключвал договора за кредит. Чрез тази клауза на длъжника се вменявало задължение да осигури гаранция, която да обезпечала кредита, след като той вече бил отпуснат, като ако не го направел, дългът му нараствал.

Същевременно задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, водело до извода, че целта на регламентираната неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тоест същата противоречила на добрите нрави, което правело уговорката за дължимостта й нищожна. Така се стигало до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което било 3 недопустимо.

Ищецът моли съда да се постанови съдебно решение,с което да се осъди ответника да върне на ищеца сумата от 50 лева за главница от съдебно предявена част от платена без основание, поради нищожност, сума от 702.43 лева за уговорена в чл. 6, ал. 1 от договора за потребителски кредит от 19.04.2021 г. - неустойка за неосигуряване на гаранция, и законна лихва върху тази сума от 14.03.2022г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Ответникът „Н.” ООД оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски.

Настоящата инстанция намира за безспорно следното:На 19.04.2021 г. страните са сключили, по реда на ЗПФУР, при общи условия, представения с исковата молба договор за потребителски кредит № 202104190413170070. По силата му ответникът се задължил да предостави на ищеца обещания кредит от 3000 лева по системата еРау. bg, а ищецът се задължил да му го върне с уговорените възнаградителни лихви от 1440 лева, или общо сумата от 4440 лева, разсрочено, на 24 месечни анюитетни погасителни вноски, всяка от които в размер на 185 лева, с падежи, посочени в погасителен план в чл. 11, ал. 1 от договора, първата от които платима на 20.05.2021 г., а последната - на 20.04.2023 г. В чл. 4, ал. 3 от договора е уговорено и следното задължение на ищеца - до края на следващият ден от сключването на договора да предостави на ответника гаранция по кредита, по реда и при условията, предвидени в ОУ на договора (банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция, и двама поръчители, отговарящи на посочените в чл. 3.2 от ОУ на договора изисквания ). В чл. 6, ал. 1 от договора е уговорено още, че в случай, че ищецът не представи на ответника гаранцията по чл. 4, ал. 3 от договора в уговорения срок, ред и условия в ОУ, дължи на ищеца неустойка в размер на 5136 лева, която според ал. 2 на чл. 6 от договора се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от договора, а в ал. 3 на чл. 6 от договора е уговорено още, че ако срокът, за който се начислява същата неустойка, е по-кратък от този между две погасителни вноски, същата се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка.

Съдът намира, че клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл.6, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 4

202104190413170070 от 19.04.2021 г., е нищожна на основание чл.26, ал. 1, т.

1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, на принципа на добросъвестност при договарянето и води до заобикаляне на ЗПК, поради което заплатените от П. К. П. суми по неустойчната клауза, подлежат на възстановяване. В този смисъл е и съдебната практика (Р 234-2016-111 г.о., Р 74-2011-IV г.о., Р 88-2010-1 т.о., Р 702-2008-11 т.о., Р 776-2011-IV г.о. и Р 42009-1 т.о.) Възраженията на въззивника са неоснователни. Не може да се приеме тезата, че поради непредставяне на обезпечение на заема кредиторът търпи вреди, които неустойката ще компенсира. Процесната клауза вменява задължение на длъжника да осигури гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства.

Съгласно разпоредбата на чл.92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като с нея законодателят е уредил две от функциите на неустойката- обезпечителна и обезщетителна.

Като форма на договорна отговорност неустойката има и санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници. Тази наказателна функция несъмнено намира приложение тогава, когато размерът на същата е по- голям от размера на претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави . В настоящия случай, процесната неустойка е за неизпълнение на акцесорно задължение /непредставено обезпечение/, което не е свързано пряко с претърпени вреди.

Вреди за кредитора биха настъпили, ако заемната сума не се върне, но в този случай той ще има право на мораторна лихва, но не й на неустойка, каквато в случая е предвидена в Договора.

Несъстоятелно е твърдението, че неустойка не е плащана и не е претендирана от кредитора. Видно от приетото като писмено доказателство по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза със сумата от 400 лв., платена на 31.05.2021 г. е погасена вноска №1 и вноска №2, със сумата от 400 лв., платена на 12.07.2021 г. е погасена вноска №3 и вноска №4, а със сумата от 3280,30 лв. е погасена остатъчната главница от 2651,49 лв. и 628,81 лв. лихви, за които обаче не е отразено за кой период са начислени.

5

Неосчетоводяването на суми в повече от дължимите, не освобождава въззивника от задължението му да ги възстанови като получени без основание.

Договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден по аргумент от чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК. Възмездността му се изразява в това, че за предоставената парична сума кредитополучателят дължи на финансовата институция възнаграждение под формата на лихва, за периода на ползване на отпусната сума. Възнаградителната лихва служи за „възнаграждение”, тоест за насрещна престация срещу получените средства и се дължи при обичайно развитие на правоотношението, за което е уговорена, с други думи възнаграждението следва да се изчислява съобразно срока за който се е ползвал предоставения кредит.

В настоящия случай видно и от представената експертиза, кредитът е предсрочно погасен, но възнаграждението /под формата на договорена лихва/е изчислено в повече, спрямо срока на ползване на заемната сума.