Решение № 261293 от 16.11.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 261293 16.11.2020 година град

Пловдив

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2796 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от ******Д. Б., чрез пълномощник юрк. В.Т., е предявил против А.М.М., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 20508/ 2019 г. на ПРС, IV гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11450/ 23.12.2019 г., суми, както следва: 1 550, 05 лева, представляваща дължима главница за периода 20.08.2017 г.- 20.04.2021 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост от 26.11.2019 г. по договор за потребителски паричен кредит CREX- ****от 19.04.2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени първо с договор за цесия от 14.09.2018 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК:

*********, а с последствие и на ищеца, с нов договор за цесия от 03.05.2019 г., договорна лихва в размер на 691, 85 лева за периода 20.08.2017 г.- 20.04.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 406, 33 лева за периода 21.08.2017 г.- 13.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 13.12.2019 г. до окончателното й погасяване, както и направените в заповедното производство разноски.

В исковата молба е посочено, че на 14.09.2018 г. се подписал договор за цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, а в последствие и нов договор за цесия от 03.05.2019 г. с ищеца, с който вземането на кредитора по договор за потребителски паричен кредит CREX- ****от 19.04.2017 г., сключен с ответника, се прехвърлило на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения. До адреса на ответника било изпратено уведомление по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с писма от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и от ищеца, които се получили лично от длъжника. Съгласно сключения по договор за потребителски паричен кредит CREX- ****от 19.04.2017 г., на ответника била предоставена в заем сумата от 1 616 лева, която следвало да бъде върната с договорна лихва в размер на 775, 36 лева на 48 равни месечни погасителни вноски, всяка от по 49, 82 лева или общо 2 391, 36 лева. Крайният срок на договора бил 20.02.2021 г., но предвид неплащане в сроковете по погасителния план, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 26.11.2019 г. На длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 406, 33 лева за периода 21.08.2017 г.- 13.12.2019 г. Лицето погасило само частично задължението си, като платило сумата от 149, 46 лева, с която се погасили, както следва: договорна лихва- 83, 51 лева и главница- 65, 95 лева. За събирането на дължимите по кредита суми било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 20508/ 2019 г. на ПРС, IV гр. с-в, се издала заповед за изпълнение. Срещу нея длъжникът подал в срок възражение, поради което се предявявал и настоящият иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Прави се искане и за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца.

Претендират се и разноските в настоящия процес. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си подава отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на няколко основания от специалния ЗПК. На първо място, размерът на текстовата част-договор, погасителен план и ОУ, бил изготвен в шрифт, по- малък от 12, което било нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗПК. На второ място, не били посочени условията за прилагане на договорния лихвен процент и не бил ясен размерът на възнаградителната лихва- нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК. На трето място, в нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и не било ясно как е формиран същият, което не давало възможност на потребителя да разбере какво точно дължи. На последно място, договорът бил недействителен и на основание чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК- в погасителния план не се посочвало с изплащане на всяка вноска каква част от лихвата и от главницата се погасявали. Претенцията била предявена на договорно основание, като предвид недействителността на договора, тя не можела да се уважи. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски, които да бъдат определени по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 11450/ 23.12.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 20508/ 2019 г. на ПРС, IV гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 550, 05 лева, представляваща дължима главница за периода 20.08.2017 г.- 20.04.2021 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост от 26.11.2019 г. по договор за потребителски паричен кредит CREX- ****от 19.04.2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени първо с договор за цесия от 14.09.2018 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, а с последствие и на ищеца, с нов договор за цесия от 03.05.2019 г., договорна лихва в размер на 691, 85 лева за периода 20.08.2017 г.- 20.04.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 406, 33 лева за периода 21.08.2017 г.- 13.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 13.12.2019 г. до окончателното й погасяване, както и направените в заповедното производство разноски, както и направените разноски в заповедното производство в общ размер на 102, 96 лева.

Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът чрез пълномощника си е подал възражение в срок, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства са приети договор за потребителски паричен кредит CREX- ****от 19.04.2017 г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно с погасителен план и общите условия към него, както и стандартен европейски формуляр за преддоговорна информация.

С договора за кредит на лицето е предоставена сумата от 1 616 лева, платима на 48 броя месечни вноски, всяка от по 49, 82 лева, при ГПР- 22, 80 % и лихвен процент- 20, 71 %. Със средствата от договора се финансира закупуването на стоки от търговски обект, в която връзка е представен и касов бон за закупена със средствата от заема техника (два телевизора, аудио система и микровълнова печка) на обща стойност 1 616 лева.

С договор за цесия от 14.19.2018 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е прехвърлил вземането по процесния кредит на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК: *********, като са приложени потвърждение за цесията, пълномощно на цесионера, с което той да уведоми длъжниците за прехвърлените кредити, както и извадка от приложение към цесията с включен процесния договор.

С последващ договор за цесия от 03.05.2019 г. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, на свой ред е прехвърлил вземането по процесния кредит на ищеца като и тук са приложени потвърждение за цесията, пълномощно на цесионера, с което той да уведоми длъжниците за прехвърлените кредити, както и извадка от приложение към цесията с включен процесния договор.

Представено и е уведомително писмо до длъжника, получено лично от него на адреса му, видно от обратната разписка.

Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е посочило размера на дължимия остатък от главницата по кредита- 1 550, 05 лева, както и дължимите лихва за забава- 691, 85 лева за периода 20.08.2017 г.- 20.04.2021 г. и мораторна лихва- 406, 33 лева за периода 21.08.2017 г.- 13.12.2019 г.

Прието е заключение на съдебно- техническа експертиза, като вещото лице при проверка на шрифта на текста на договора за кредит е установило, че същият е с големина между 10, 5 и 12 пункта, като различни пасажи от текста били написани с различна големина.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, вземането по който е прехвърлено с две последователни цесии, които са валидни, като уведомяването на длъжника е редовно. Лицето е усвоило заетата сума, чрез закупуване на стоки (техника), а кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл.

22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В настоящия случай в отговора се въвеждат няколко основания за нищожност на договора, по които съдът следва да дължи произнасяне, за да прецени дали съглашението за кредита е действително. Дори и обаче такива аргументи да не бяха въведени, трайната и задължителна практика на ВКС изисква съдът винаги да извършва проверка на действителността на договора, дори и при ненаведени от страните основания, ако се касае за нарушение на добрите нрави, за неравноправни клаузи във вреда на потребителя и за нарушение на императивни правни норми. Нормите в защита на правата на потребителя като по- слабата икономически страна в едно облигационно отношение са императивни правни норми.

Първото възражение е относно шрифта, с който е изписан текстът на договора за кредит. По делото е прието заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните. След подробен анализ на съдържанието вещото лице е посочило, че текстът на договора е изписан с шрифт между 10, 5 и 12 пункта, като различни пасажи от текста били написани с различна големина. При това положение следва, че разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК е нарушена. Без значение е обстоятелството дали договорът е читаем или не, защото законът въвежда изрични изисквания за формата и съдържанието на конкретния вид договор и обвързва нарушаването им с недвусмислени правни последици, които не подлежат на тълкуване.

Второто възражение е относно спазването на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- за посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е непроменен, в самия договор липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната лихва. Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията (начините) за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 20, 71 %, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.