Присъда № 25 от 31.10.2023, Окръжен съд - Ямбол

МОТИВИ на Присъда № 25/31.10.2023 година, постановена по НОХД № 334/2023г. по описа на ОС – Ямбол Съдебното производство е образувано по ОА, с който ЯОП е предявила обвинение против подсъдимия И. Д. Х. за престъпление по чл. 199, ал. 1 т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК.

В производството пред настоящата инстанция подсъдимият И. Д.

Х. се възползва от диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК.

В открито съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, като счита, че предвид събраните по делото доказателства, същото е доказано по несъмнен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен като му бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в размер под средния към минимално предвидения в закона, като след определянето му да бъде намалено с 1/3 съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК, което наказание да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Настоява на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК да бъде зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от **.**.**** г. до привеждане в изпълнение на присъдата. Пледира още веществените доказателства по делото да бъдат върнати на подсъдимия след влизане в сила на присъдата и подс. Х. да бъде осъден а заплати направените по делото разноски в размер на 70,20 лева.

Подсъдимият И. Д. Х., при съкратеното съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът - адв. М. пледира да се определи наказание към минимума, като така определеното наказание да бъде намалено с 1/3 съгласно чл. 58а от НК.

В личната си защита, подсъдимият И. Д. Х. се присъединява към казаното от защитника си и съжалява за извършеното. В последната си дума подс. Х. настоява за минимално наказание.

Съдът намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, съдът прие за установени фактите, изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт както следва:

Обвиняемият И. Х. е роден на **.**.**** г. в гр.*****. Същият е осъждан 12 пъти с влязла в сила присъда за извършени умишлени престъпления от общ характер. Последното му осъждане е с Присъда от **.**.**** г. по НОХД № ****/**** г. по описа на ОС-Ямбол в сила от 1

**.**.**** г. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл. 195, ал.1, т.З, вр.чл. 194, ал.1 от НК при условията на опасен рецидив на 2 години и 4 месеца „Лишаване от свобода", което да изтърпи при строг режим.

Въпросното наказание „Лишаване от свобода" обвиняемия] е изтърпял на **.**.**** г.

Св. М. Г. на ** години живеела в гр.*****, кв. "*****" на ул.

"*****" № **. На **.**.**** г. преди обяд, свидетелката излязла от дома си и посетила магазин „****", намиращ се в квартал „*****". Преди да влезе в магазина, св. Г. видяла отвън на бордюра да седи подс. Х., който пиел вода от пластмасова бутилка. Въпросната бутилка му била дадена от свидетелката Д.К., собственик на магазина. В магазина св.Г. си закупила от св.Л. продавачка в същия, една малка тарелка кебапчета, на стойност 6.90 лв. и една малка тарелка кюфтета на стойност 5.40 лв. Въпросните тарелки поставила в пазарска чанта, изработена от плат, на стойност 2 лв. В пазарската й чанта се намирал и дамския й кожен портфейл от естествена кожа на стойност 49 лв. В портфейла си свидетелката съхранявала личната си карта, карта за пътуване по БДЖ, адреси на лекари, сумата от 35 лв. във банкноти, от които 3 бр. с номинал от по 10 лв. всяка и 1 бр. банкнота с номинал 5 лв. и купони за храна на стойност 80 лв.

След като св.Г. напуснала магазина около 11:40 ч., тръгнала в посока бившето училище „*** *** *****". Подсъдимият виждайки, че свидетелката е сама и няма хора по улиците, решил да я ограби, като тръгнал след нея. Същият бил облечен с черен къс дънков панталон черен етикет с надпис “DENIM" и с черна текстилна тениска с щампа на гърдите с надпис „MARVEL" и етикет на гърба със същия надпис и размер, като бил обут с маратонки. Подсъдимият застигнал св.Г. в района на бившето училище „*** *** *****". При застигането й изблъскал с ръце в гърба свидетелката, като последната в резултат на блъскането паднала на земята на колене. След като свидетелката паднала на земята, подсъдимият взел пазарската й чанта, ведно с намиращите се в нея вещи, посочени по-горе, и побягнал. В процеса на бягството, взел от пазарската чанта дамския портфейл, а пазарската чанта с останалите вещи изхвърлил. До кошче за боклук, в близост до магазин „*****" в ж.к."***** ***", обвиняемият изхвърлил дамския портфейл, като от него взел сумата от 35 лв. и купоните за храна.

Тъй като св.Г. в резултат на падането си ударила леко коленете, не потърсила лекарска помощ. След това се върнала обратно в магазин „****" и казала на св.К. и св.Л., че някакво младо момче я блъснало по гърба и я съборило на земята, като си ударила коленете и въпросното момче е взело портфейла й с парите и личната й карта. Попитала свидетелките дали някой е донесъл портфейла й в магазина. Последните й обяснили, че никой не е дошъл в магазина, за да върне портфейла.

Купоните за храна обвиняемият похарчил в хранителен магазин, намиращ се в близост до дома му на улица „**** ****". Част от взетата от 2 него сума от 35 лв. обвиняемият похарчил за покупки, а с протокол за доброволно предаване от **.**.**** г. предал на органите на МВР останалата част от сумата в размер на 7.40 лв. С разписка от **.**.**** г., сумата от 7.40 лв. била върната на св.Г..

На **.**.**** г. в дома на св.Г. пристигнал млад мъж, който не си казал имената и й предал дамския й портфейл с намиращите се в него вещи, като й обяснил, че го е намерил до кошче за боклук в близост до магазин „*****" в ж.к."***** ***".

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава 27 от НПК. След съвкупен анализ на доказателствената съвкупност, съдът намери, че направеното самопризнание от подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – свидетелските показания; назначената стоково-оценителна експертиза и от приложените по делото писмени доказателства - справка за съдимост на подс. Х., 2 бр. протоколи за доброволно предаване, 2 бр. приемо-предавателни протоколи, 1 бр. фискален бон, протокол за оглед на веществени доказателства и разписка.

Всички събрани и кредитирани по делото доказателства – експертиза, гласни и писмени, са безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин авторството на извършване на престъплението. Тяхната съвкупност напълно подкрепя и осигурява доказателствена обезпеченост на направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, обхващащо всички факти, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се отнасят до времето, мястото и механизма на извършване на деянието.

Признанието е направено доброволно, отразява действителната воля на подсъдимия и кореспондира с доказателствени материали събрани по предвидения в НПК ред, които са в достатъчен обем, за да се приемат за безспорно установени всички правнорелевантни обстоятелства. В този смисъл направеното от подсъдимия при условията на чл. 371, т. 2 от НПК и приети от съда по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че подс. Х. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 199, ал. 1 т. 4, вр. чл.

198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК, тъй като на **.**.**** г. около 11:40 ч., в гр. *****, в кв. ***** в близост до бившето училище „*** *** *****", е 3 отнел различни чужди движими вещи на обща стойност 178.30 лева от владението на собственика им М. Г. Г. от гр. *****, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

Авторството се установява по безспорен начин от кредитираните по делото доказателства и направените по реда на чл. 371, т. 2 и приети от съда по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК признания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящи се изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

Обект на извършеното престъпление са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост.

Налице са всички обективни и субективни съставомерни елементи на процесното престъпление.

От обективна страна се касае се за осъществено от подс. Х. престъпление по глава V-та, раздел II-ри от НК-посегателство против обществените отношения свързани с правото на собственост. Несъмнено е осъществено съставомерно деяние по посочените текстове от НК като съдът счита за безспорно доказани както авторството на деянието, така и времето и мястото на осъществяване на престъпното посегателство, както и осъществяването му от страна на подсъдимия при условията на опасен рецидив в хипотезата на б. „а“ на чл. 29, ал. 1 от НК. За да се квалифицира едно престъпно деяние като грабеж е необходимо да бъде отнета вещ от владението на другиго, без негово съгласие, като за целта е употребена принуда в двете или в една от двете и форми - сила или заплаха.

Престъплението грабеж е довършено всякога, когато е причинена принудата като начин за постигане на целта и е присвоена чуждата движима вещ. В процесният случай, от обективна страна, деянието несъмнено е довършено – подс. Х., изблъсквайки с ръце в гърба св. Г., е използвал принуда под формата на сила. Именно в резултат на използваната сила по отношение на пострадалата Г., с помощта на която тя е поставена в невъзможност да защити себе си и имуществото си – пазарската чанта, ведно с намиращите се в нея вещи, посочени по-горе, подс. Х. реализира престъпната си цел - отнемането на чужди движими вещи на обща стойност 178,30 лв. в своя полза. Безспорно е, че подс. Х. е отнел от владението на пострадалата Г. чужди движими вещи без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Подс. Х. е предприел нападението с цел да се снабди с пари, които да изхарчи за свои нужди. На следващо място от обективна страна е безспорно, че подс. Х. установява трайна фактическа власт върху отнетите чужди движими вещи, собственост на св. Г. и започва да ги счита за свои, предприемайки действия по разпореждане с тях. Безспорно и несъмнено е, че престъпното деяние е осъществено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.

"а" от НК, предвид това, че подс. Х. го е извършил, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. З, 4 вр .чл. 194, ал. 1 от НК на наказание „Лишаване от свобода" в размер на 2 годни и 4 месеца, с влязла в сила на **.**.**** г. присъда № ******/**.**.**** г. по НОХД № ****/**** г. по описа на РС-Ямбол, като изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК.

Наказанието „Лишаване от свобода" в размер на 2 години и 4 месеца обвиняемия е изтърпял на **.**.**** г. и от изтърпяването му не са изтекли 5 години.

От субективна страна, съдът намира, че анализа на доказателствените източници сочи на безспорен и категоричен извод, че подсъдимият е действал с пряк умисъл, т. к. действията му са насочени пряко към използването на принуда под формата на сила по отношение по отношение на пострадалата свидетелка Г.. Несъмнено подс. Х. е искал и пряко е целял настъпването именно на този общественоопасен вредоносен резултат.

Подс. Х. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е всички елементи от престъпния състав, разбирал е че върши общественоопасно и противоправно деяние, но въпреки това е целял настъпването на престъпните последици.

ПО НАКАЗАНИЕТО

Разпоредбата на чл. 199, ал. 1 т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал.

1, б. "а" НК предвижда налагането на наказание „лишаване от свобода“ в размер от пет до петнадесет години и кумулативно „конфискация“ до една втора от имущество на виновния по преценка на съда. При определяне конкретния размер на наложеното наказание, съдът взе предвид наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: съдейства за установяване на обективната истина; млада възраст; възстановяване на част от отнетите вещи на пострадалата; доброто процесуално поведение, но и отчете отегчаващи отговорността на подс. Х. обстоятелства: висока степен на обществената опасност на деянието – престъпление против собствеността, засягащо нормалното упражняване правото на собственост и на личността на подсъдимия, както и предвид тежката обремененост на съдебното му минало.