Определение № 5367 от 06.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 495/2026
- Вид
- Определение № 5367
- Подписан
- 06.02.2026
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111 · Кодекс на труда
- чл.67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5367 гр. София, 06.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110100495 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.83-84 ГПК (Освобождаване от държавна такса)
Постъпила е молба от ищеца, с която моли да бъде освободен от държавна такса и разноски по делото.
Представена е декларация за гражданско, семейно положение и имотно състояние.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в молбите, както и материалите по делото, установи следното от правна и фактическа страна:
Съгласно чл.2, ал.1 ЗДБ за 2025 г. са заложени 137 000 хил. лева приход в бюджета на ВСС от държавни такси. Общият размер на приходи в бюджета на ВСС за 2025 г. е с 52 млн. лева сравнение с ЗДБ за 2024 г.
(https://news.lex.bg/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8 %D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-2025%D0%B3.%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0
%D1%81-%D0%92%D0%A1%D0%A1-%D0%B5-%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-330%D0%BC%D0%BB%D0%BD.%D0%BB%D0%B2./#:~:text=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1% При това положение съдебната власт следва да изпълни заложеното в Закона.
1
Ето защо всяко освобождаване по чл.83 ГПК следва да бъде основано на неопровержими доказателства за липса на доходи и невъзможност на страната да поема разхода по държавни такси. По аналогичен път следва да се отчете и освобождаването от депозит. Това е така, при вероятно неоснователен иск, какъв е настоящият, разходите за депозит, направени по искане на ищеца следва да се понесат от бюджета на ВСС, който няма да бъде възстановен от спечелилата страна. Следователно, един неоснователен разход, който не е предвиден в ЗДБ за 2025 г. би поставило съдебната власт в обективна невъзможност да изпълни закона и предвидените разходи и приходи. Това е така, защото разходите, направени по доказателствено искане на ищеца, който е освободен по чл.83 ГПК, без достатъчно доказателства, ще останат за сметка на бюджета на ВСС.
Производството е образувано по предявен ОУИ – чл.439 ГПК. В процесния случай цената на исковете е 389.07 евро, поради което държавната такса е в размер на 25.56 евро или 50 лева. В тези производства други разноски – депозити за експертизи няма.
Видно от справка от НАП, ищецът няма подадена декларация по чл.50 ЗДДФЛ. Видно от справката за осигурителен доход до 12.2025 ищецът е бил осигурен при трима работодатели – по два трудови договора по основно правоотношение и един по допълнително правоотношение. Осигурителният доход при всеки един от тримата работодатели е 269.25 евро, независимо, че е при различно работно време – 8, 2 и 4 часа. Това създава обосновано предположение за прикрит основен трудов договор Следва да се сезира инспекция по труда и НАП. Общият осигурителен доход за края на 2025 година е 807.75 евро.
Видно от писмо от АСП от 2020 година ищецът получава социална помощ в размер на 95.70 лева.
Видно от писмо от СО, ищецът притежава жилище с квадратура 93.68 кв. м. Собственик е на 0.16667 ид. ч. от второ жилище с квадратура 81.31 кв.м.
Видно от писмо от НОИ ищецът не получава плащания по КСО.
Видно от АВ се установи, че ищецът е управител и едноличен собственик на капитала на „*“ ЕООД, ЕИК *, „*“ ЕООД, ЕИК *. Внесеният от нея капитал е съответно 20 и 10 лева.
2
Видно от справка от АВ през 2021 г. е изплатена и заличена договорна ипотека като длъжник ищецът за имот с размер 622.200 кв.м. на ул. Първа българска армия № 135, ет.1. Договорната ипотека е учредена през 2007 за стойност 463 000 евро.
Видно от служебно направена справка ищецът има два основни трудови договори по чл.67, ал.1, т.1 КТ и един допълнителен по чл.111 КТ.
Видно от справка от Уникредит Булбанк банковата сметка, която е закрита през 2023 г. сумата, която ищецът е притежавал е 816.06 евро.
При така събраните данни, съдът приема, че ищецът не е затруднен да поеме таксата от 25.56 евро за настоящото дело. Ищецът има достатъчно средства – няколко имота, осигурителен доход, помощи от АСП, които определят, че таксата от 25.56 евро не е непосилна за ищеца.
Съдът приема, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.. Видно от доказателствената по делото, ищецът не е материално затруднен. Липсата на средства не е основание да се ощетява бюджета на съдебната власт, при положение, че доходът, който получава ищецът може да служи за експертиза или такса, ако ищецът е събирал и спестявал пари преди завеждане на делото.
Ищецът живее в собствено жилище, работи по трудов договор, има две МПС. Следва да се отбележи, че само задължителните застраховки по Гражданска отговорност на последните далеч надхвърлят възможността да се заплатят 25.56 евро държавна такса.
От друга страна с оглед диспозитивното начало съдът намира за необходимо да напомни, че страните се обръщат за съдействие към съда и имат право на платената услуга правосъдие когато те преценят, че са готови, в какъвто обем те преценят, че искат да заявят претенциите си и т.н. В тази връзка след като ищцата преценява, че няма достатъчно средства, би могла да предяви иска като частичен и така да дължи по-малък размер държавна такса.
От съществено значение е също, че Тарифата по ГПК на практика не е изменяна повече от 10 години и така държавните такси пред съда остават към момента едни от най-ниските такива в сравнение с останалите административни дори услуги, текущата инфлация и увеличената няколко пъти за този период минимална работна заплата Така дължимите такси 3 изглеждат в незначителен размер в сравнение с ресурса, който действително се разходва и в сравнение с цените на всички останали стоки и услуги Съдът приема, че имущественото състояние на ищеца позволява плащането такси по делото, предвид декларираните обстоятелства. Месечният доход на ищцата е над средния за страната. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК визира случаите, в които страната не разполага с никакви доходи или минимални такива, които не биха и позволили да плаща държавни такси и разноски. Посоченото от своя страна би било пречка за достъпа на страната до правосъдие, какъвто обаче не е процесният случай, тъй като ищцата разполага с парични средства, с които същата има възможност да заплаща такси по делото.
При тези данни обективно се налага извод, че сумата от 25.56 евро не би била непосилна да бъде платена от ищцата за разглеждането на иска.
Разходването на обществените средства следва да се разрешава само в изключителни случаи с оглед ниското равнище на доходите на българите и големия дял социални плащания. Това дава основание на съда да счете, че ищцата може да поеме сама или с помощта на близките си (лицата, от които има право на издръжка по СК) таксата по делото и така искането за освобождаване от внасянето на държавна такса е неоснователно.
Видно от представената декларация ищецът е декларирал, че не притежава недвижими имущество. Противното се установи от АВ, доколкото е купил недвижим имот, заличена е договорната ипотека. Декларирала е, че не притежава МПС, а видно от писмото от СО притежава такова. Декларирала е, че получава заплата от 310 евро, а се установи, че осигурителният доход е 807.75 евро.
Декларирала е че получава пенсия, а видно от писмо от НОИ – тя не получава.
Посочила е, че не участва в търговски дружества, а се установи, че е участва.
Налице е обосновано предположение, че подадената декларация е неистинска.
Налице е обосновано предположение за прикрити трудови договори.
При тези съображения, СЪДЪТ
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за освобождаване от такси и разноски по делото, на основание чл.83 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК (т.1 от ТР № № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС).
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез неговия процесуален представител.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на СРП, НАП, Главна инспекция по труда ведно с препис от декларацията, находяща се на л.10 от делото.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срок и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5