Определение № 954 от 28.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 954 гр. Благоевград, 28.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500742 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 301/05.05.2026 г., постановено по гр. д. № 3069/2025 г. по описа на РС – Благоевград, съдът е отхвърлил молбата за защита от домашно насилие от пострадалото лице ***, ЕГН **********, депозирана чрез нейната майка и законен представител С. Н. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, срещу В. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, като неоснователна и е задължил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, В. И. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Н. К., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***.

Разпоредил е да се издаде заповед за защита.

В срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, В. И.а Т., ЕГН **********, чрез адв. М.

Д., е депозирал въззивна жалба срещу постановеното решение в частта, с която съдът е задължил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, В. И. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

***, както и в частта, с която е разпоредено издаване на заповед за защита.

Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалваните части. Сочи се, че въпреки посочено в мотивите на решението по същество молбата се явява неоснователна, същата е частично отхвърлена. Навеждат се доводи за недопустимост на молбата за защита, касаеща случка в отношенията между 1 страните на 30.12.2025 г. – надвечер, доколкото молбата е депозирана малко преди 17:00 часа. Поддържа се, че в молбата на С. К. не се съдържат данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота и здравето в резултат на поведението на ответника спрямо нея. По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията за отправени обидни думи към молителката, в резултат на което да е възникнал страх за нейния живот и здраве. Сочи се, че нито едно от ангажираните доказателства по делото не подкрепя твърденията на молителката за наличие на емоционално и вербално насилие. Твърди се, че са останали недоказани твърдените актове на домашно насилие с техните обективни признаци – време, място и извършване на деянията. Навежда се, че конфликтните отношения между страните не могат да се квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.

Сочи се, че при присъждане на разноските районният съд не е съобразил разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Твърди се, че атакуваното решение е неправилно и в частта за издаване на заповед за защита, тъй като е отменена заповедта за незабавна защита.

С оглед горното се иска отмяна на атакуваното решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което съдът да отхвърли изцяло молбата за защита и да обезсили издадената заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор от С. Н. К., в който оспорва твърденията на жалбоподателя. Сочи, че районният съд правилно е приел, че поведението на ответника на 29 и 30 декември 2025 г., изразяващо се в отнемане на мобилния телефон на ищцата, изтриване на лична кореспонденция, отправяне на обиди и заплахи, представлява психическо и емоционално насилие. Сочи, че тези действия попадат в легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Поддържа се, че съдът е изградил своите фактически констатации въз основа на цялостен анализ на събраните доказателства. Сочи, че възражението на жалбоподателя, че разноските не са присъдени съразмерно на уважената част от молбата, е в пряко противоречие със специалната норма на чл. 11,а л. 2 от ЗЗДН.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба с вх.

№ 12652/27.5.2026 г., подадена от С. Н. К., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***, действаща лично и като законен представител на малолетното дете ***, ЕГН **********, представлявана от адв. И. Х., против Решение № 301/05.05.2026 г., постановено по гр. д. № 3069/2025 г. по описа на РС – Благоевград, в частта, с която е отхвърлена молбата за защита на малолетното дете *** и в частта относно обхвата на наложените мерки за защита. В тази насока се сочи, че районният съд е достигнал до неправилен извод, че спрямо детето не е осъществен акт на домашно насилие. Установен е като безспорен 2 факта, че ***. Този извод е в пряко противоречие със законовата презумпцията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, според която „За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.“ Наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН с оглед установената фактическа обстановка, ескалиращото агресивно и контролиращо поведение, заплахи за физическа саморазправа, тази мярка е недостатъчна за да осигури ефективна защита.

С насрещната въззивна жалба е направено искане за допускане на съдебно-психологична и психиатрична експертиза. Изтъква се, че пред районния съд е било направено искане за допускане на такава експертиза, но съдът е пропуснал да се произнесе по същото.

С оглед изложеното се иска отмяна на атакуваното решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което съдът да уважи изцяло молбата за защита и по отношение на детето *** И.а ***, налагайки мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 8 от ЗЗДН, както и да измени решението в частта относно наложената мярка за защита на С. К., като наложи и мерките по чл. 5, ал. 1, 3, 4, 6 и 7 от ЗЗДН.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от В. И. Т., в който оспорва жалбата като недопустима, евентуално като неоснователна. В тази връзка сочи, че производството по Закона за защита от домашно насилие е бързо и се развива по специални правила, без в същото да е регламентирана възможност за депозиране на насрещна въззивна жалба в срока за отговор на въззивната жалба. Отделно от това сочи, че насрещната въззивна жалба е подадена извън срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, който е тридневен. Сочи и липса на правен интерес, тъй като всяка от страните можа да обжалва решението, ако е недоволна от него, без да чака отговор от другата страна или да подава по отношение на детето, тъй като не са доказани по несъмнен начин предпоставките на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН. Изтриването съдържанието на чатовете на ищцата от интернет по никакъв начин не би могло да отрази на детето и да се счита за психическо насилие спрямо него.

Твърди, че отправянето на обидни думи спрямо майката не е било в негово присъствие. Искането за налагане на по-широк кръг от мерки за защита е неоправдано, с оглед приетото за осъществен акт за насилие.

По искането във насрещната въззивна жалба за допускане на съдебнопсихологична и психиатрична експертиза се сочи, че има произнасяне по същото от районния съд на стр. 17 от протокол № 256/12.2.2026 г. от проведеното съдебно заседание на 9.2.2026 г., с оглед което не са налице твърдените процесуални нарушения.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна насрещната въззивна жалба.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо от ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 3

261 от ГПК.

Съдът намира поисканото в насрещната въззивна жалба допускане на съдебно-психологична и психиатрична експертиза за неоснователно.

Жалбоподателката по насрещната въззивна жалба твърди, че районният съд не се е произнесъл по направеното доказателствено искане от същата за допускане на съдебно-психологична и психиатрична експертиза. Но видно от материалите по делото районният съд се е произнесъл по искането за допускане на съдебно-психологична и психиатрична експертиза, като е оставил същото без уважение. Съдът намира, че с неуважаването на искането на молителката за допускане и назначаване на комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза в проведеното с.з. пред РС – Благоевград на 12.2.2026 г. /л. 69/ не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Районният съд е приел, че от събраните гласни и писмени доказателства са събрани данни за личностните характеристики на ответника В. Т., както и за поведенческите му прояви, за които не са необходими специални знания в тази насока. Въззивната инстанция счита, че законосъобразното решаване на спора не предполага събирането им.

С оглед изложеното доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на проект на доклад по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане, направено с насрещната въззивна жалба.

ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.

НАСРОЧВА делото за 07.07.2026 г. от 11:50 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния жалбоподател – и с препис от писмения отговор.

УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по 4 малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса– чл. 78, ал.

9 от ГПК.

НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да се подобрят отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат: да запазят имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно. За да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото, като медиация може да се проведе както на първа, така и на втора инстанция.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5