Решение № 16951 от 17.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16951 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20231110149644 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 247239/05.09.2023г. на ищцата А. И. И., с която е предявила осъдителен иск срещу ******* с искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 5017.30 лева, представляваща платена сума за извършени разходи за възстановяване функционалността и обезопасяването на общо дворно място - незастроена част от УПИ с идентификатор *******, с административен адрес: *********, съответстваща на припадащите се на ответника 19,56 % идеални части от поземления имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 05.09.2023г., до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че тя и ответникът (заедно с трети лица) са собственици на недвижими имоти в триетажна жилищна сграда с идентификатор *******.1, находяща се на адрес: **********, като ищцата притежавала 12.30 % идеални части от общите части, а ответникът - 19,56 % идеални части от поземления имот. Твърди, че сградата е построена преди повече от сто години, като с течение на времето дворната настилка в незастроената част от УПИ с идентификатор ******* ерозирала, оградата се разрушила, а входните дворни врати се изкривили и изгнили и поради това били негодни за ползване и създавали затруднения на живущите в сградата да имат нормален достъп да жилищата си. През месец ноември 2020 г. било взето решение от „по-голямата част от живеещите и притежаващи вещни права с УПИ“ да бъдат извършени СМР и доставки, чрез които да се изчистят натрупаните отпадъци и да се отпуши каналната шахта, да се промени наклона в двора и да се укрепи основата му със стоманобетон, да се демонтират и подменят износените и счупени бордюри, да се положи хидроизолация и асфалт, да се възстановят/изградят пешеходни пътеки за осигуряване безопасен и нормален достъп до входните врати на сградите, както и да се възстановят/изградят места за паркиране и зелени площи, да се изгради навес за оформяне на защитено от дъждове и снеговалежи място, което да се използва за битовите нужди на живеещите, с което да се възстанови функционалността на двора. На ищцата било възложено да извършва действия във връзка с осигуряване на изпълнител и приемане на възложената работа по необходимите СМР, както и да събира суми от съответните съсобственици на дворното място. В изпълнение на решението през периода декември 2020 г. - август 2022 г. били извършени СМР и доставки за възстановяване функционалността на 1 двора и неговото обезопасяване на обща стойност от 25650,82 лева, като въпреки проведените многократни разговори с управителя на ответното дружеството, същият не изпълнил задължението си да заплати сумата от 5017.30лева, съответстваща на припадащата се на ответника 19,56 % идеални части от УПИ с идентификатор ******* сума от общия разход за ремонт по Договор за изпълнение на СМР от 16.12.2020 г., сключен с ********, ЕИК ****** и Протокол за действително изпълнени СМР от 04.03.2021г.; по Протокол/акт (Образец 19) от 29.05.2021г. за извършени СМР от изпълнителя *********; по договор № 001/210221 от 21.02.2021г., сключен с ********* и приемо-предавателен протокол от 04.08.2022г.; по фактура № 1158/24.03.2021г., издадена от ********; по разписка от 09.04.2021г., издадена от Н.Г.П. за бояджийски дейности и по фискален бон от 06.09.2021г., издаден от ******, поради което претендира платената сума за извършени разходи за възстановяване функционалността и обезопасяването на общо дворно място. Претендира разноски.

В първото открито по делото съдебно заседание ищцата е уточнила по реда на чл.143 ГПК, че строителни работи, които са били извършени, техният вид и стойност, са тези, които са описани в представените договори и протоколи с трети лица. Уточнила е, че ремонтът е започнал зимата, тъй като е бил наложителен. Първо започнала направата на изкоп вътре в двора, който е за паркинга. Бил сложен кофраж, излял се цимент и се направила рамка. След това трябвало да се махне старата оградата, която имала проблеми със замръзване, с изкривяване, няколко пъти дори ударила хора, като не можело да се излиза. Поради това старата ограда била демонтирана. Оградата, която е изградена към настоящия момент, се отваряла с дистанционно, като под нея бил направен изкоп, в който се излял цимент и върху него се монтирала лайсна, която е поела оградата. Върху тази лайсна се движела гаражна врата, като освен това имало и друга по-малка врата. Дворът бил преасфалтиран, за да не буксуват гуми и да не потъват автомобили, били подменени бордюрите към пътеката в двора, водеща към двете къщи близнаци. Допълва, че в двора е бил изграден и наклон, тъй като при дъжд хората газели във водата.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковата претенция по основание и размер. Поддържа, че не е налице основание за заплащане на претендираните разходи, тъй като част от претендираните подобрения не са били необходими и полезни – направа на навес, подмяна на съществуваща ограда, гаражна врата, малка врата и боядисване, така и част от разходите за СМР не са извършени и съответно заплатени от ищцата – за преработката на дворното пространство – пътеки, паркинг, бордюр. През 2021 г. управителят на ответното дружество бил уведомен от ищцата, че има намерение да извърши ремонт в двора и последната отправила искане ответникът да заплати парична сума в размер на 9500-10000лева, за която управителят на ответното дружество поискал количествена и стойностна сметка за претендираната сума, след което по отношение на него било извършено вербално и физическо насилие от Р.Р., който бил бивш съпруг на ищцата, и в присъствието на ищцата. От месец ноември 2021 г. и понастоящем управителят на ответника бил лишен от достъп до притежаваните от последния и от дружеството общо два имота в сградата, като описва, че имал право и претендирал обезщетение за ползата, от която е лишен, което ще предяви в отделен иск и в случай, че не постигнат разумно споразумение и достъп до имотите, като с получаване на отговора отправя покана и за лихвите върху сумите на обезщетението.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.32, ал.1 ЗС вр. чл.30, ал.3 ЗС, като съдът е указал на страните, че ако се докаже, че разходите не са необходими, ще бъде разгледан иска по чл.61, ал.2 ЗЗД, съответно по чл.59 ЗЗД, доколкото е налице спор по 2 отношение на качеството на претендираните разходи – дали са сторени за необходими разноски или и за подобрения, което рефлектира и върху правната квалификация на иска.

Описано е в исковата молба, че ищцата е собственик на самостоятелен недвижим имот (апартамент) в триетажна жилищна сграда (вкл. в отговора ответникът описва, че в имота има три сгради), като притежава 12.30% ид.ч. от УПИ (*******.1), в което има незастроена част (прилежащ двор). Описано е, че с решение на „по-голямата част от живущите и притежаващи вещни права в УПИ (*******.1)“ било взето решение да се извършат СМР, като на ищцата било възложено да търси изпълнители, в изпълнение на което решение били извършени различни СМР на обща стойност 25650.82лв., като искането спрямо ответника е да се осъди да заплати съответно на притежаваните от него 19.56% ид.ч. от УПИ направени разходи за възстановяване на общото дворно място. Доколкото съдът приема за безспорно между страните, че същите са съсобственици на общо дворно място – то по принцип всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските по поддържането й.

Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на направените разноски. В този случай следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност. Вземанията имат облигационен характер и могат да се упражняват само спрямо съсобствениците, участвали в съпритежанието на общия имот по времето, когато са извършени необходимите разходи.

Достатъчно е разходите за необходими поправки да са били действително необходими и да са употребени за неговото запазване и то с грижата на добър стопанин. При спор се преценява необходимостта им.

Подобрение е налице, ако фактически е била увеличена и стойността на имота, т.е. направени са полезни разноски /макар да не са били необходими/. Извършването на подобрения е извън границите на понятието „използване и управление”, поради което нито мнозинството, нито съдът може да задължи несъгласния съсобственик да участва със средства за предстоящо извършване на подобрения.

Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните условия, при които са извършени подобренията и от условията при които съсобственикътподобрител е упражнявал фактическата власт – като държател или владелец на правата на останалите съсобственици – ТР 85/68 г. ОСГК.

Подобренията, извършени със съгласието на останалите съсобственици – в този случай квалификацията на иска е по чл.30, ал.3 ЗС и се присъждат действително направените разходи, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици. Когато съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, ако липсва такова съгласие – по правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл.60 и сл. ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили – по правилото на чл.59 ЗЗД. Когато съсобственикът е владелец само на своята идеална част от имота и е държател на частите на останалите съсобственици, той не може да претендира за увеличената стойност на имота при извършване на подобрения, а отношенията във връзка с тях следва да се уредят по начина, указан в т..5 на ППВС № 6/1974 г. и посочената практика на тричленни състави на ВС и ВКС. Единствено в хипотезата на чл.60, вр.чл.61, ал.2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от вложените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването. Идеята е, че ако разходите са по-големи от увеличената стойност на имота, останалите съсобственици се обогатяват само до размера, с който се е увеличила стойността на дела им от съсобствената вещ, а ако разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера на разходите, които биха направили за подобряването на имота. В този случай подобрителят 3 действа при условията на чл.60, ал.2 ЗЗД - при воденето на чужда работа без пълномощие , т.е. не само в чужд, а и в собствен интерес, тъй като подобряването на съсобствения имот увеличава не само стойността на неговия дял от него, а и този на останалите съсобственици.

Поради това последните съгласно чл.30, ал.3 ЗС дължат това, с което са се обогатили, но не увеличената стойност на имота, ако тя е по-голяма от направените разноски за подобренията в съсобствения имот. Подобренията, извършени при наличието на противопоставяне от страна на останалите съсобственици - правоотношенията се уреждат съобразно правилата на чл.60, ал.3 във връзка с неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, като се дължи помалката сума между обедняването /направените от подобрителя разноски/ и обогатяването /увеличената стойност на имота/.

Установява се от представените нотариални актове № 6, том VI, дело № 758/1984г.; № 116, том VIII, дело № 1318/1988г.; № 179, том I, рег. № 3008, дело № 131/2016г., че ищцата А.

И. И. притежава 12,30 % идеални части от поземлен имот с идентификатор *******, а ответникът ******* притежава 19,56 идеални части от същия имот, като по тези обстоятелства не съществува спор между насрещните страни и същите са обявени от съда за безспорни с доклада по делото.