Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 174 от 08.02.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1937/2022
Вид
Решение № 174
Подписан
08.02.2023
В сила
08.03.2023
Състав
Атанас Маджев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. София, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20221100901937 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 от Търговския закон (ТЗ) за прекратяване на „М.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище – гр. София, поради липсата на вписан управител в продължение на повече от 3 месеца.

В исковата молба прокурор при СГП твърди, че след извършено уведомяване от ТД на НАП – София и в рамките на инициирана прокурорска преписка станало ясно, че вписаният в ТРРЮЛНЦ, като управител на ответното търговско дружество - „М.С.“ ЕООД – Н.К.Ш. е починал на 10.03.2020 г. След настъпване на това обстоятелство отсъствало вписване на нов управител на дружеството, което фактическо положение продължавало повече от три месеца, вкл. и към момента на подаване на ИМ в съда. Ето защо хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ следвало да се смята за покрита,, а това налагало прекратяване на дружеството.

С нарочен съдебен акт от 25.10.2022 г. на дружеството-ответник е предоставена правна помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява дружеството да има органен представител.

От назначения му особен представител – адв. Б. И., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага позиция, че предявения иск е недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от неговото предявяване.

Изтъква се, че по силата на закона – чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството /ЕООД/ се прекратява с настъпване смъртта на едноличния собственик на капитала му, в случай че в устава му не е предвидено други и наследниците не желаят да продължат дейността му. Изтъква се, че доколкото на 10.03.2020 г. едноличния собственик на капитала на „М.С.“ ЕООД – Н.К.Ш. е починал, съответно наследниците му по закон не са изявили желание да продължат дейността на дружеството, то последното трябва да се възприема, като вече прекратено по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ, а това е пречка за предявяване на иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ. Допълва се и това, че продължаването 1 дейността на дружеството може да се осъществи само от пълнолетно дееспособно лице. В случая двама от четиримата наследника по закон са непълнолетни, поради което възникналите отношения между тях относно поемането на дружествените дялове оставени след смъртта на наследодателя им - Н.К.Ш. следва да се разреши с влезли в сила актове, които да ги обвързват със СПН. В този контекст се настоява за това производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на предявения иск от прокурора по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ.

В проведеното съдебно заседание прокурор – Петрова от СГП поддържа, че са реализирани в тяхната съвкупност основанията уредени в чл. 155, ал.1, т. 3 ТЗ, което обуславя постановяването на позитивно решение за прекратяване на ответното търговско дружество.

Назначеният на ответника особен представител – адвокат И. отправя искане за постановяване на решение съобразно доказателствата събрани по делото.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Приложено е Извлечение от Акт за смърт № 427/10.03.2020 г. издаден от СО-Район Младост, в чието съдържание е отразено, че на 10.03.2020 г. е настъпила смъртта на физическото лице – Н.К.Ш..

Съгласно налично по делото удостоверение за наследници издадено на 20.09.2022 г. от СО-Район „Младост“ се установява, че починалият – Н.К.Ш. е оставил за свои наследници по закон, както следва : Д.С.Ш. /съпруга/; К.Н.Ш. /дъщеря/; Н.Н.Ш. /син/ и С.Н.Ш. /дъщеря/.

Установява се от направена справка по публичния Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, че след учредяването му през 2011 г. по партидата на търговско дружество – „М.С.“ ЕООД не е имало вписване на промени по отношение на законния му представител, като актуалното състояние на вписванията относно това обстоятелство сочи, че през 2011 г. за управител е вписан - Н.К.Ш.. Пак той фигурира и като едноличен собственик на капитала на „М.С.“ ЕООД. Независимо от настъпилата на 10.03.2020 г. смърт му лицето – Н.К.Ш., същият продължава да фигурира като актуален вписан управител на ответното търговско дружество. В този контекст сред обстоятелствата подлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ не се открива отразяване на промяна свързана с поемане на дружествените дялове от наследниците по закон на починалия едноличен собственик на капитала, респективно избор и вписване на нов управител.

Други относими към съдебно установимото потестативно право доказателства не са ангажирани по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иск на прокуратурата търговското дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в продължение на повече от три месеца. Законодателят е дал правомощия на Прокуратурата да предяви иск за прекратяване на дружеството в случай, че последното няма вписан управител в продължение на най-малко 3 месеца. В конкретния случай е видно, че управителя на дружеството е починал на 10.03.2020 г., който факт автоматично прекратява функциите му на такъв. Липсата на избран и вписан нов управител по отношение на „М.С.“ ЕООД в периода от смъртта на последния такъв – 10.03.2020 г. до датата на упражняване на ИМ – 24.10.2022 г. издава това, че ответното дружество е без управител в период от време надвишаващ възможния и допустим според закона 2 тримесечен срок. Нещо повече няма вписване на нов управител и към настоящия момент, което пък създава у решаващия състав убеждението, че се наблюдава реализация в тяхната съвкупност на кръга от законните предпоставки визирани в чл.

155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството – „М.С.“ ЕООД. Липсата на манифестирана воля от локализираните четирима наследници по закон на едноличния собственик на капитала за продължаване дейността на учреденото търговско дружество показва и това, че сред материално легитимираните субекти, за който законът е установил подобна възможност няма демонстрирана заинтересованост в тази насока, съответно същите не възнамерява да се възползва от това свое субективно право уредено в чл. 157, ал. 1 ТЗ. Нещо повече – двама от наследниците по закон на починалия едноличен собственик на капитала не са навършили пълнолетие, което съставлява и материална пречка те да упражнят право уредено в чл. 157, ал. 1 ТЗ, тъй като доколкото в чл. 65, ал. 1 ТЗ е поставено изискването учредителите на търговското дружеството да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица, то такова изискване по аналогия следва да намери приложение и в хипотезата на правото да се продължи дейността на дружеството след смъртта на едноличния собственик на капитала и поемане на дяловете от неговите наследници.

Изложеното прави предявеният в процеса конститутивен иск доказван в неговото основание, което означава, че съдът следва да постанови исканата с него правна промяна, каквато до момента не е осъществена, доколкото в ТРРЮЛНЦ не е вписано прекратяване на ответното търговско дружество, което да е настъпило на различно правно основание, включително по реда на чл. 157 ТЗ предвид смъртта на едноличния собственик на капитала, който е същият правен субект като вписания в регистъра управител.

Предвид горното съдът намира, че предявения конститутивен иск е основателен и следва да бъде уважено искането на Софийска градска прокуратура за прекратяване на ответното дружество.

При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, чиито размер съдът определя на сумата от общо 380,00 лв. /80,00 лв.

– държавна такса и 300,00 лв. – възнаграждение за особен представител/, то посочените процесуални разходи следва да се възложи за плащане в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иска, предявен от Софийска градска прокуратура, търговско дружество – „М.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н „Студентски“, ул. „*******.

ОСЪЖДА „М.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление : гр.

София, р-н „Студентски“, ул. „*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер от 380,00 лева - държавна такса следваща се за разглеждане на предявения иск и адвокатско възнаграждение определено и заплатено в полза на назначения да представлява интересите на ответното дружество особен представител, от чието заплащане ищецът е освободен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно на АВ - ТР за обявяване и откриване на производство по ликвидация.

3

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4