Решение № 324 от 03.12.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Шумен, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В. Ст. С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20243630201727 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното

Обжалвано е наказателно постановление №27-2400129/11.09.2024 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.415 ал.1 от КТ на „Велосвят -Шумен” ЕООД . Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като твърди, че не е извършил административно нарушение. Претендира за приложението на чл.28 от ЗАНН, като алтернативно моли за намаляване на размера на наложената санкция. В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален предтавител в лицето на адв.Св.П. от ШАК, който по същество поддържа депозираната жалба.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шуменадминистративно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си за това.Представя и писмени бележки. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 11.06.2024г. длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в магазин за мебели в Шумен, стопанисван от „Велосвят -Шумен” ЕООД и на 24.06.2024г. по представени документи, за резултатите от която бил съставен Протокол №2422180 от 28.06.2024г. Били констатирани нарушения, между които и нарушение на чл.128 т.2 от КТ, а именно че не е платило на продавач-консултанта Б.И.Н. , освободена от работа на 04.06.2024г. в установените срокове дължимото трудово възнаграждение за м.април 2024г. в размер на 841.28 лева. За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения и вредните последици от тях със същият протокол, на основание чл.404 ал.1 т.12 от КТ, на дружеството са дадени предписания, между които и предписание да бъде изплатено на Б.И.Н. , дължимото трудово възнаграждение за извършената работа за м.април 2024г., съгласно чл.128 т.2 от Кодекса на труда., със срок на изпълнение 12.07.2024г. . Протоколът бил връчен на 28.06.2024г. на управителя на дружеството С. С..

На 12.08.2024г. свид. С. Т.-главен инспектор при Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен извършила нова проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството, при която било проверено и изпълнението на предписанията дадени с Протокол №2422180 от 28.06.2024г . Било констатирано, че даденото на основание чл.404 ал.1 т.12 от КТ предписание, а именно - да бъде изплатено на Б.И.Н. , дължимото трудово възнаграждение за извършената работа за м.април 2024г., съгласно чл.128 т.2 от Кодекса на труда със срок на изпълнение 12.07.2024г. не било изпълнено, тъй като от представената разчетно-платежна ведомост за м.04.2024г. липсва подпис на получил сумата от Б.Н... За направените констатации бил съставен Протокол №2430871 от 16.08.2024г., който бил връчен на управителя.

На същата дата на основание чл.402 ал.1 т.2 от КТ, били взети писмени обяснения от управителя , в които представляващият дружеството е посочил , че Н. си е взела заплатата , но е отказала да подпише ведомостта.

На 16.08.2024г. свид.С. Т. съставила срещу дружеството АУАН № 27-2400129 за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, в присъствието на управителя С.. При предявяване на акта, С. не е отразил възражения или обяснения, такива не са депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган е издал процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415 ал.1 от КТ на „Велосвят -Шумен” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства. За да приеме за безспорно установена така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя С. Т., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и безпристрастни. Приложените по делото писмени доказателства кореспондират изцяло с показанията на този свидетел

2

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

Административно – наказателната отговорност на дружеството е ангажирана на основание чл.415 ал.1 от КТ. В разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ е предвидена санкция за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

Съгласно чл.404 ал.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат да прилагат изброените в тази разпоредба принудителни административни мерки. Контролните органи на инспекцията по труда осъществяват възложения им от закона надзор за спазване на трудовото законодателство.

Разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ посочва изчерпателно видовете принудителни административни мерки и компетентните органи, които ги налагат. Същите се налагат за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Принудителните мерки по чл.404 ал.1 т.1 от КТ изразяващи се в даване на задължителни предписания на работодателите, за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, могат да се налагат във всички случаи на констатирани и установени нарушения на трудовото законодателство с цел тяхното отстраняване и предотвратяване на вредните последици от извършването им.

Органите на ИА „ИТ” са компетентни да наложат принудителна административна мярка с правно основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ при всички случаи на нарушения на трудовото законодателство.

Основният аргумент за отмяна на НП на процесуалният представител на жалбоподателя изложен в хода по същество се изразява в това, че всички плащания към лицето са изчистени и че дори и след извършената проверка дружеството е плагило дължимото възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че не само, че към 12.07.2024г. жалбоподателя не е изпълнил даденото му с Протокол №2422180 от 28.06.2024г. задължително предписание, а именно да изплати на Б.

Н. , дължимото трудово възнаграждение за извършената работа за м.април 2024г, но и това не се случило и към датата на следващата проверка-12.08.2024г., /от представеното платежно 3 нареждане се вижда, че предписанието е изпълнено едва на 21.08.2024г./,което означава , че е осъществил от обективна страна състава на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда.

Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя , нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ.

Въз основа на тези констатации, съдът намира,че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта. Настоящият съд намира, че действително е извършено вмененото нарушение на чл. 415 ал. 1 от КТ. Фактическите обстоятелства свързани с настоящия случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права, което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай. От друга страна в КТ е предвидена специална норма, регламентираща отговорността при маловажни нарушения – чл.415в ал.1 от КТ, която в случая обаче не е може да намери приложение към датата на издаване на НП, тъй като същата предполага нарушението да е отстранено веднага след установяването му, което в настоящият случай не е налице. От представените от жалбоподателя писмени доказателства към жалбата се установява, че същите касаят извършено плащане, едва след съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.415 ал.1 от КТ. Същата предвижда, както имуществена санкция, която се налага на юридически лица и еднолични търговци, така и глоба, която се налага на физическите лица, които ги управляват. В конкретният случай е ангажирана отговорността на дружество. За това нарушение е предвидена имуществена санкция от 1500 до 10 000 лв. В конкретният случай е наложена такава в минимален размер.

Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено процесуално представителство от Д.В.-И. – юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО – е осъществил процесуално представителство в едно открито съдебно заседание и доколкото делото не се отличава с някаква фактическа или правна сложност, съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.

По отношение искането на жалбоподателя за присъждане на направени разноски, 4 същото е неоснователно, предвид изхода на делото.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №27-2400129/11.09.2024 год . на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен. ,

ОСЪЖДА „Велосвят -Шумен” ЕООД с ЕИК 200481742, гр. Шумен ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.