Определение № 933 от 07.10.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 933 гр. ХАСКОВО, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500779 по описа за 2025 година Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – чл.279 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „Профи кредит България“

ЕООД - София е останал недоволен от Определение № 1733/17.07.2025 год., постановено по гр.д. № 3509/2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба за изменение на Решение № 399 от 20.05.2025 год., постановено по същото дело, в частта за разноските. Поради това обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което бъде уважено направеното от дружеството възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и същото бъде намалено под определения в НРАВ № 1/2004 година минимален размер.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата в първоинстанционното производство

Д. М. С., чрез упълномощен адвокат Н. М.. Изразява се становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт и се иска потвърждаването му.

Съдът, след преценка на събраните по делото

1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 3509 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

„В“, ет. 7, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК , против Д. М. С., ЕГН **********, специални установителни искове, с искане да бъде установено съществуване на вземането на ищеца, възникнало на основание неизпълнение на договор за потребителски кредит № ** в общ размер на 324,48 лева, от които: главница – 282,03 лева и неплатеното договорно възнаграждение в размер на 42,35 лева, дължимо за периода от 25.10.2023 г. до 25.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (27.08.2024 г.) до изплащане на вземането, както и за присъждане на сума в размер на 101,81 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо за периода от 25.10.2023 г. до 25.05.2024 г. и сума в размер на 152,73 лева, неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо за периода от 25.10.2023 г. до 25.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (27.08.2024 г.) до изплащане на вземането.

Ответницата по делото, чрез упълномощен адвокат е оспорила исковете и е въвела възражение за нищожност на договора на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. С отговора на исковата молба е направено искане за присъждане на разноски по делото, поддържано и в подадено от пълномощника на ответницата становище от 22.04.2025 год., с което е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ответницата и представляващия я адвокат, от който се установява, че ответницата е заплатила в брой уговореното от страните адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

С решение № 399/20.05.2025 година, постановено по гр.д. № 3509/2024 година на ХРС, предявеният иск е уважен за сумата 57,79 лева – невърнат остатък от главницата по договора за кредит. В останалите части исковите претенции са отхвърлени като неоснователени, с основен 2 довод на решаващия съд за нищожност на процесния договор за кредит. С решението, сторените от ответницата деловодни разноски са възложени в тежест на ищеца, в това число – дружеството-ищец е осъдено да възстанови на ответницата заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Препис от решението е връчено на ищцовото дружество на 28.05.2025 година, а подадената от него молба по чл. 248 от ГПК е приета в съда на 02.06.2025 год., т.е в двуседмичния срок за обжалване на решението, с искане за изменение на решението в частта за разноските, като основно са поддържани възражения за прекомерност на адвокатския хонорар.

С атакуваното определение искането на ищеца по чл.

248 от ГПК е оставено без уважение. Определението е съобщено на ответника на 21.07.2025 год., а подадената от него частна жалба е приета в съда на 29.07.202526.09.2024 год., т.е в предоставения на страните двуседмичен срок за обжалване, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 248, ал.3 от ГПК – предпоставки, обосноваващи извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Искането за присъждане на разноски е обективирано в отговора на исковата молба и поддържано в хода на разглеждане на делото, от което следва извода, че е заявено своевременно. Съгласно задължителната съдебна практика, обективираното в договора за правна помощ писмено изявление за заплатено в брой адвокатско възнаграждение има характера на разписка за действително заплатения адвокатски хонорар.

Основният спорен въпрос е за това, - основателно ли е своевременно въведеното от дружеството-ищец възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатения от ответницата адвокатски хонорар в размер на 400 лева.

Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева, а според предишната редакция – 300 лева.

3

Обемът на осъществената от пълномощника на ответника защита включва изготвяне и подаване на отговор на исковата молба, подаване на молба във връзка с възложеното на ответницата предплащане на разноски за вещо лице, както и изготвяне и подаване на писмено становище за насроченото открито съдебно заседание, което включва обсъждане на заключението на извършената по делото икономическа експертиза. Тези процесуални действия сочат, че предоставената от прецесуалния представител на ответницата защита не е била формална, а е включвала активно участие в процеса и анализ на събрани доказателства. Не може да се приеме че делото няма правна или фактическа сложност, доколкото се е наложило провеждане на съдебно-счетоводна експертиза и обсъждане на нейното заключение.

При определяне на посочения размер, съдът изхожда и от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 година по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл.633 от ГПК. Съгласно цитираното решение, при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, следва да се вземат предвид данните за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат.

Предвид това и след анализ на посочената по-горе норма от НРАВ в сегашната и в предишната й редакция, ХОС стига до извода, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева не се явява прекомерно завишено.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за неоснователност на молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и оставяйки без уважение същата, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1733 от 17.07.2025 година, постановено по гр.д. № 3509 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5