Решение № 863 от 22.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. София , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Дачев

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20201000504159 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3870 от 30.06.2020 год., постановено по гр.д.№ 10561/2018 год. по описа на СГС, ГО, I-8 състав, ЗАД „Армеец” е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на А. Е. С. сумата от 25 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 06.03.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2018 год. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълният размер от 60 000 лева. Със същото решение са разпределени и разноските в производството.

С определение от 23.10.2020 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата на адв. П. К., процесуален представител на ищците да измени постановеното решение в частта за разноските досежно присъденото адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ищеца А. Е. С., чрез процесуален представител в частта с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до пълния размер от 60 000 лева, като излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е силно занижен с оглед получените увреди и търпените болки и страдания. Отделно от това не е съобразен с лимитите на отговорност и съдебната практика по сходни случаи. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди бъде уважен изцяло, както и да бъдат 1 разпределени разноските между страните съобразно това.

Въззиваемата страна ЗАД „Армеец”, чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението.

Претендират се разноски.

Подадена е и частна жалба от адв. К., като пълномощник на ищеца срещу определението на съда, постановено в производството по чл.248 от ГПК, в която се твърди, че размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен за всеки от двата предявени иска, а не като глобална сума.

Въззиваемият по частната жалба оспорва същата.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за сумата от 25 000/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и началния период на дължимост на законната лихва върху главницата.

Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещо лице травматолог и от която се установява, че ищеца, вследствие на произшествието е получил открито счупване на костите на лявата подбедрица, както и кантузия на главата.

Спешна медицинска помощ е оказана в УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“, където по спешност раната е била обработенахирургично и е поставена превръзка, а на счупената подбедрица е била поставена временна имобилизация чрез гипсова лонгета. Детето е било оперирано в планов порядък на 08.03.2018 год., като е била извършена хирургична обработка на раната, дебридман на размачканите тъкани, открито наместване на счупените кости и обездвижване на фрактурите с подплатена гипсова превръзка. Установява се, че при пострадалия пълното зарастване на счупените кости е приключило за срок от 4 месеца, след 2 което е започнала рехабилитация с постепенно натоварване на левия крак, а общо оздравителния период е приключил за 5 месеца. Пред този период пострадалия е търпял болки и страдания, като най-интензивни са били те през първите два месеца непосредствено след злополуката и около месец по време на рехабилитацията. Наред с претърпените болки, в продължение на първите 4 месеца детето не е трбвало да стъпва на левия си крак., като се е предвижвало с помощта на патерици. Установава се, че към момента счупените кости са зарастнали окончателно с малка остатъчна деформация под ъгъл. Движенията на лявата коланна става са в пълен обем и сила, но тези на лявата глезенна става при „екстензия на ходилото” са в намален обем с 10 градуса. Пострадалия се предвижва самостоятелно, без помощни средства, но с леко накуцваща /щадяща/ подохка на ляво, която ще се възстанови напълно. На предно медиалната страна на лявата подбедрица има остатъчен кожен белег от 5-6 см. получена от откритата рана.

От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел А. А. се установява, че има преки впечатления от настъпването на пътния инцидент, който се случил на 06.03.3018г. „до ромската махала на края на гр. Казанлък“ /цит./. Свидетелят държал детето за ръка, когато преминаващ лек автомобил го ударил по време на пресичане на пешеходна пътека. След инцидента детето не говорело, а според свидетеля, физическото му състояние било тежко. По време на възстановителния период, детето било подпомагано от свидетеля, от майката на детето и от бабата на детето. Те му носили храна, помагали при извършване на тоалета на детето. Състоянието на детето се подобрило, лицето му се възстановило от травмата. То играело с децата на улицата, но контузения крак все още бил видимо „по тънък“ /със слаба мускулатура/ в сравнение с другия. Според впечатленията на свидетеля, детето било уплашено и се смущавало, при приближаване до лек автомобил, а понякога се стряскало насън. След инцидента, детето успешно завършило подготвителна група за училище и предстояло да започне да се обучава в първи клас.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..

В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза, че в резултат на 3 произшествието пострадалия е получил открито счупване на костите на лявата подбедрица, както и кантузия на главата. Налице е пълното зарастване на счупените кости, който процес приключил за срок от 4 месеца, след което е започнала рехабилитация с постепенно натоварване на левия крак, а общо оздравителния период е приключил за 5 месеца. Установи се също така, че пред този период пострадалия е търпял болки и страдания, като найинтензивни са били те през първите два месеца непосредствено след злополуката и около месец по време на рехабилитацията. При определяне на обезщетението следва да се вземе впредвид, че към момента счупените кости са зарастнали окончателно с малка остатъчна деформация под ъгъл. Движенията на лявата коланна става са в пълен обем и сила, но тези на лявата глезенна става при „екстензия на ходилото” са в намален обем с 10 градуса.

Пострадалия се предвижва самостоятелно, без помощни средства, но с леко накуцваща /щадяща/ подохка на ляво, която ще се възстанови напълно, с оглед възрастна на детето. На предно медиалната страна на лявата подбедрица има остатъчен кожен белег от 5-6 см. получена от откритата рана, но същата не е на видимо място и не следва да създава дискомфорт на пострадалия.

Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - март 2018 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 25 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.

По началния период на дължимост на лихвата, съдът приема следното:

За задължителна застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и, ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.

429, ал. 3 КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.

Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр.2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ.

4

След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава - чл.

497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.

Практиката на ВКС е възприела категоричното становище, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането /решение № 128 от 04.02.2020 год. по т.д.2466/18 год. по описа на ВКС, I ТО/.

В настоящия случай процесното ПТП е станало на 06.03.2018 год.. Няма данни по делото на коя дата пострадалата е предявила претенция за плащане на застрахователно обезщетение.

Единствената индиция за такава претенция е писмо от застрахователя до ищцата с дата 20.04.2018 год. с което се изискват допълнителни документи във връзка с образувана щето във връзка с процесното ПТП. Поради това съдът приема, при липса на доказателства за датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, че последния е изпаднал в забава именно от 20.04.2018 год. и дължи законната лихва върху главницата до окончателното изплащане.