Решение № 789 от 17.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Варна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502678 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. Х. Х. чрез пълномощника му адвокат М. С. против решение № 3599 от 14.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 12350 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, тридесет и пети състав, с което е осъден М. Х. Х. да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост върху имота на ищците К. Д. В. и Д.

П. В. и прекрати противоправното препятстване на ищците да упражняват собственическите си права в пълен обем по отношение на собствения им недвижим имот, представляващ гараж № * с идентификатор *** с площ от 16,33 кв.м, изграден в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, с административен адрес в град В. – квартал А., ул. “Н. б.“ № **, при граници на обекта, съседни самостоятелни обекти в сграда, на същия етаж: ***; ***; ***; под обекта: няма; над обекта: *** и ***, като ответникът преустанови спирането с лично или друго МПС пред имота на ищците и не извършва действия, с които пречи да ползват собствения си недвижим имот по предназначение, на основание чле н 109 от ЗС; както и е осъден М. Х. Х. да заплати на К. Д. В. и Д. П. В. сумата в размер на 2 280 лева , представляваща сторени от последните съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; като решението е постановено при участието на К. Т. В. и М. Л. К. като трети лица – помагачи на страната на ответника М. Х. Х., на основание член 219, алинея 1 от ГПК.

1

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита се, че съдът неправилно е приел, че процесното паркомясто е създадено със заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община – Варна и като такова поради отмяна на посочената заповед с решение на Административен съд – Варна е заличено и не съществува в правния мир. Сочи се, че с решение на Върховен административен съд, приложено към въззивната жалба, посоченото решение на Административен съд – Варна е отменено, следователно въззивникът ползва на годно правно основание закупеното от него с договор за покупкопродажба паркомясто. Също така се набляга, че строежът е въведен в експлоатация през 2023 г., както и върху обстоятелството, че маневрената площ пред гаража на ищците първоначално е определена под 6 м. Излагат се доводи и относно неправилно кредитиране на свидетелските показания на снахата на ищците, тъй като същата е заинтересована от изхода на спора.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва. Излага се, че ответникът е закупил 15 кв.м идеални части от ПИ, но индивидуализацията на паркомясто № ** е направена по заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община – Варна, от която ответникът не може да черпи права. От заключението на вещото лице безспорно е установено, че площта пред гаража на ищците е значително по-малка от нормативно установената за маневриране.

Желае се потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Твърденията, изложени в исковата молба са, че ищците са придобили по време на брака си следните недвижими имоти: самостоятелен обект с идентификатор ***., представляващ апартамент № ** с площ от 63,81 кв.м; самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ гараж № * с площ от 16,33 кв.м и само 24,99 кв.м идеални части от ПИ с идентификатор ***, в който са изградени посочените апартамент и гараж, с административен адрес в град В. - квартал „А.“, бул. “Н. б.“ № **, въз основа на договор за покупкопродажба от 22.01.2020 г., обективиран в нотариален акт /НА/ за покупкопродажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията - Варна с вх.рег.№ 1246, акт 127, том III, дело № 580 от 23.01.2020 г. Излага се, че за построяването на сградата е издадено разрешение за строеж № 25 от 07.02.2018 г. на главния архитект на Община Варна. Със заповед № А-18 от 2

27.02.2019 г., заповед № А-83 от 12.08.2019 г. и заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община Варна са извършени промени по време на строителството. С последната заповед от 30.08.2022 г. е допусната промяна по време на строителство и допълнено разрешението за строеж, като се създали две нови паркоместа – № ** и № **. Твърди се, че ответникът е собственик на паркомясто № **, съгласно НА, вписан в Службата по вписванията – Варна с дв.вх.рег.№ 15563, вх.рег.№ 15690, акт 30, том XLI от 02.06.2023 г. Същото се ползва непрестанно, като поставя в невъзможност ищците до ползват собствения си гараж № * по предназначение. Сочи се, че новите паркоместа са обособени срещу гараж № * - собственост на ищците. За извърШ.та промяна по време на строителството не е искано съгласие от ищците съгласно повелителните разпоредби на закона – член 149, алинея 2 във връзка с член 154, алинея 6 от ЗУТ. Счита се, че със създаването на посоченото паркомясто се нарушават разпоредбите на Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната системи на урбанизираните територии. В приложение № 30 към член 120, алинея 2 и член 121, алинея 3 от наредбата са посочени необходими параметри за паркиране, които в случай, че на паркомясто 89 е паркиран автомобил, липсвали. По този начин не е осигурена изискуемата по наредбата маневрена площ и паркирането, гарирането и използването въобще на гаража по предназначение е невъзможно. Излага се, че заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община Варна е обжалвана и с решение № 3169 от 27.03.2024 г., постановено по адм.д.№ 2115/2023 г. на Административен съд - Варна, същата е отменена. Въпреки това ответникът продължава да паркира там автомобила си, с което възпрепятства ищците да ползват собствеността си по предназначение.

Вследствие на изложеното сезират съда с искане за осъждане на ответника да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост върху имота на ищците и прекрати противоправното препятстване на ищците да упражняват собственическите си права в пълен обем по отношение на собствения им недвижим имот, представляващ гараж № * с идентификатор *** с площ от 16,33 кв.м, изграден в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор *** с административен адрес в град В. – квартал „А.“, ул. “Н. б.“ № **, като ответникът преустанови спирането с лично или друго МПС пред имота на ищците и не извършва действия, с които пречи да ползват собствения си недвижим имот по предназначение.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на член 131 от ГПК, ответникът М. Х. Х. чрез пълномощника си адвокат М. С. застъпва становище за неоснователност на предявената претенция. Оспорва се, че със заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община Варна е извърШ. промяна по време на строителството и е допълнено процесното разрешение за строеж със създаването на две нови паркоместа – ** и **.

3

Твърди се, че с посочената заповед е допълнено разрешението за строеж, като е променено наименованието на строежа. Сочи, че приложение № 30 към член 120, алинея 2 и член 121, алинея 3 от посочената наредба касае размерите на паркоместата в уличното пространство и не следва да се прилага в настоящия случай, тъй като паркомястото е разположено в свободното пространство на УПИ, в което е построена сградата, а гаражът е в самата сграда. Счита се, че действащата наредба, към момента на издаване на заповед № А-66 от 30.08.2022 г. не регламентира изискванията за определяне и оразмеряване на паркоместа в УПИ, както и маневрените площи за гариране и паркиране.

Такова урегулиране е извършено с изменения на наредбата, влезли в сила на 06.04.2023 г., и приемането на нови алинеи към член 42. Във връзка с това се твърди, че паркомясто 89 не е изградено в нарушение на изискванията на действащата към момента на приемане на заповед № А-66 от 30.08.2022 г.

Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационнотранспортната система на урбанизираните територии.

Намира се, че решение № 3169 от 27.03.2024 г., постановено по адм.д.№ 2115/2023 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община Варна не обвързва ответника, защото същият не бил страна в административното производство, въпреки, че делото е образувано на 21.09.2023 г., а ответникът е придобил паркомястото още на 02.06.2023 г. Оспорва с действията си да пречи на ищците да ползват в пълен обем правото си на собственост върху процесния имот, като твърди, че оградата пред гаража не е изпълнена по проект, навлиза навътре в дворното място и по този начин се намалява маневрената площ, което не е по вина на ответника. Твърди се, че процесното паркомясто отговаря на законовите и подзаконови разпоредби, същото е въведено в експлоатация, а съгласно одобрените проекти във времето пред гаража има и други паркоместа. По изложените съображения моли да се отхвърлят исковете.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция писмени документи.

Съгласно член 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на член 109 от ЗС; същото ще бъде, 4 ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.

Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необхоД. ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /член 50 от ЗС/. Преценката за това кои въздействия са поголеми от обикновените и поради това са недопустими е конкретна по всяко дело.

Няма спор по делото, че ищците са собственици на гараж № *, находящ се в сграда с административен адрес в град В. - квартал „А.“, бул. “Н. б.“ № **, а и това безспорно се доказва от събраните по делото доказателства.

Със заповед № А-18 от 27.02.2019 г., заповед № А-83 от 12.08.2019 г. и заповед № А-66 от 30.08.2022 г., издадени от главния архитект на Община Варна, е допълнено издаденото разрешение за строеж № 25 от 07.02.2018 г. на главния архитект на Община Варна посредством извършване на промени по време на строителството, като с последната заповед е допусната промяна по време на строителство и допълнено разрешението за строеж с направените промени съгласно одобрения инвестиционен проект, като са създадени две нови паркоместа – № ** и № **.

С решение № 3169 от 27.03.2024 г., постановено по адм.д.№ 2115/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, е отменена по жалба на К. Д. В. заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на изпълняващия длъжността главен архитект на община Варна, с която е допълнено разрешение за строеж № 25 от 07.02.2018 г. на главния архитект на община Варна, като се променя наименованието - „многофамилна жилищна сграда с 10 броя магазини и манипулационна към медицинска лаборатория, находящ се в УПИ V-****, кв.**, с идентификатор №*** по плана на 25 микрорайон, ул. „Н. б." № ** в град В., І етап - многопрофилна жилищна сграда с 5 броя магазини, манипулационна към медицинска лаборатория, II етап - 5 броя магазини за промишлени стоки, като решението е влязло в сила на 19.07.2024 г.