Решение № 21459 от 24.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21459 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110104560 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 08.08.2024г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против Д. В. Г. за сумата 869,33 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, намиращ се в ********************, за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата 148,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 26.07.2024г., сумата 15,59 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2021г. до 30.04.2023г., сумата 3,87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2021г. до 26.07.2024г.; Г. В. Д. за сумата 869,33 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, намиращ се в ********************, за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата 148,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 26.07.2024г., сумата 15,59 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2021г. до 30.04.2023г., сумата 3,87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2021г. до 26.07.2024г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело 1

№ 48032/ 2024г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.09.2024г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април 2023г. е доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в ********************, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д. В. Г. съществуването на вземането на „Т.С.“ ЕАД за сумата 53,89 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, *********************, за периода от 01.05.2021г. до 30.06.2021г., сумата 148,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за периода 15.09.2022г.- 26.07.2024г., цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2021г. до 30.04.2023г., сумата 3,87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 15.09.2021г.- 26.07.2024г.; по отношение на Г. В. Д.- сумата 53,89 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се гр.

София, *********************, за периода от 01.05.2021г. до 30.06.2021г., сумата 148,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за периода 15.09.2022г.26.07.2024г., цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2021г. до 30.04.2023г., сумата 3,87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за 2 периода 15.09.2021г.- 26.07.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение № 29125 по чл.

410 ГПК от 17.09.2024г. по ч.гр. дело № 48032/ 2024 г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Д. В. Г., в който се изразява становище за неоснователност на исковете.

Ответникът оспорва да е в облигационно правоотношение с ищеца. В отговора се развиват съображения за неоснователност на исковете за обезщетение за забава. По отношение на иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия ответникът излага доводи, че в случая кредиторът- ищец е изпаднал в забава. Относно иска за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение се сочи, че ответникът не е в забава, тъй като ищецът не го е поканил да изпълни. Ответникът релевира довод за изтекла погасителна давност.

В обобщение, ответникът счита, че предявените искове са неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата Г. В.

Д., в който се изразява становище за неоснователност на исковете.

Ответникът оспорва да е в облигационно правоотношение с ищеца. В отговора се развиват съображения за неоснователност на исковете за обезщетение за забава. По отношение на иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия ответникът излага доводи, че в случая кредиторът- ищец е изпаднал в забава. Относно иска за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение се сочи, че ответникът не е в забава, тъй като ищецът не го е поканил да изпълни. Ответникът релевира довод за изтекла погасителна давност.

В обобщение, ответникът счита, че предявените искове са неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Oт представените писмени доказателства- н.а. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 123/ 16.01.1987г. се установява, че В. Й. Г.а е призната за собственик на недвижим имот- апартамент № 37, с административен адрес: *********************. В нотариалния акт е посочено, че цената на дадения в обезщетение недвижим имот се покрива със столността на обезщетението за отчуждаване на имота, със сумата 3806 лева- собствени средства и сумата 10509 лева, получена чрез заем.

От представената молба декларация от 08.10.2002г. се установява, че В. Й. Г.а е заявила желание да бъде открита партида в ищцовото дружество за процесния имот.

Водно от представеното удостоверение за наследници, В. Й. Г.а е починала на 02.08.2013г. и е оставила наследници по закон низходящите от първа степен Д. В. Г. и Г. В. Д..

3

Установява се, че на 18.10.2002г. етажните собственици в сграда в режим на етажна собственици, с административен адрес: **************************** са сключили договор, по силата на който са възложили извършването на услугата дялово разпределение на "т." ООД.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1019393846/ 31.07.2022г. за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 763,21 лева. От представената обща фактура № 1026629049/ 31.07.2023г. се установява, че за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 977,80 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право 4 на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1.