Решение № 102 от 21.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Велико Търново, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

Х. ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Р. Н. К. като разгледа докладваното от Х. ТОМОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234000600096 по описа за 2023 година на съда , и за да се произнесе, взе предвид и съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Х. П. Я. и адвокат К. Е. Г., двамата от АК София, упълномощени защитници и процесуални представители на подсъдимия А. Е. В. от гр. София, с ЕГН **********, против Присъда № 2 от 12.01.2023 година, постановена по НОХД № 419/2022 година по описа на Окръжен съд гр. Ловеч.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адвокат Х. П. Я., заведено в деловодството на съда с вх. № 2401/09.05.2023 г.

С присъдата първоинстанционният съд e признал подсъдимия А. Е. В., с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 08.07.2017 год. около 16:57 часа на път ЛОВ 1064 при км. 1+200, в близост до с. Александрово, общ.

Ловеч, при управление на МПС - собствения си лек автомобил марка „Крайслер", модел „Вояджер" с peг. № СА 87**** в посока на движение от с.Чавдарци към с. Александрово, Ловешка област, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2, изр. 1-во, пр. 2-ро от ЗДвП, съгласно който: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват .... с релефа на местността за да 1 бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие", като се е движил с несъобразена с релефа на местността /предстоящия остър десен завой/ скорост от 79,06 км/ч, при критична скорост за загуба на напречна устойчивост в завоя - 71,35 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на М. С.ва Б.а, с ЕГН **********, бивш жител на гр. София, както и средна телесна повреда на Т. Х. Х., с ЕГН ********** от гр. София, изразяваща се в травматично счупване на лявата бедрена кост на множество фрагменти с разместване на същите и разкъсване на сухожилието на лявата капачка с последващо оперативно лечение, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б.„б", пр. 1, във вр. с ал. 1, б.„в", пр. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалил с 1/3 или съдът постановил подсъдимият А. Е. В., да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението и изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 343г от НК наложил на подсъдимия А. Е. В. наказание по чл. 37, т. 7 от НК, като го лишил от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила и от отнемане на свидетелството за правоуправление.

В. е осъден и да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по сметка на ОД на МВР - Ловеч направените по делото разноски на досъдебното производство за експертизи в размер на 8 276.87 /осем хиляда двеста седемдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ лева, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на невнасянето им, респективно и да заплати на частните обвинители Т. Х. Х. от гр. София, сумата от 1 000 лв. /хиляда/ лева, на Ч. Г. К. от гр. Хасково, сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева и на С. М. К. от гр. Хасково, сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, всички представляващи направени разноски за повереник и адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба защитниците и процесуални представители на подсъдимия А. Е. В., адвокат Х. П. Я. и адвокат К. Е. Г., двамата от АК София, обжалват присъдата изцяло като твърдят, че са допуснати съществени процесуални нарушения при събиране, проверка и оценка на доказателствата по смисъла на чл. 320, ал. 2, пр. последно от НПК, което е довело до ограничаване правото на защита и се явява винаги съществено нарушение.

Наред с това е нарушен и законът, тъй като не е приложен правилно.

Защитата се позовава и на възражението за явна несправедливост на наказанието, което очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В заключение се оспорват и неправилно присъдените разноски по делото. Предлага се на въззивната инстанция да отмени Присъда № 2 от 12.01.2023 г. постановена по НОХД № 419/2022 г. на Окръжен съд Ловеч , като вместо това се иска от съда да 2 постанови нова оправдателна присъда.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адвокат Х. П. Я., с което се иска отмяната на присъдата като необоснована, неправилна и явно несправедлива, и се излагат конкретни съображения за част от твърденията.

Защитата се позовава на законосъобразно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, които изключват според нея вината на подсъдимия В. за извършеното деяние, или поне водят до сериозно разколебаване на обвинението. Поддържа се тезата за доказаност при разследването, че в момента на удара автомобилът , управляван от В. е навлязъл на 30 см. в лентата за насрещно движение. Деформацията в предна част на автомобил марка „Крайслер", модел „Вояджер" с peг. № СА 87**** обаче е установена на 4 0 см., което като обективен факт води до извода , че насрещно движещият се лек автомобил „Фиат“ , модел „Мултипла" с рег. № СА 4066 ТВ, управляван от свидетеля Т. Х. Х., също частично е навлязъл в лентата за насрещно движение, макар и само с 1 0 см. Това заключение направено от защитника адвокат Я. се приема като надлежно установен факт в хода на производството.

Този факт е необходимо според него да се съобрази и анализира в съвкупност с останалите събрани гласни доказателства, свидетелските показания на лицата разпитани в това качество, които в хода на досъдебното производство са пътували в двата автомобила и са изложили възприятията си при разпитите им. Оформени са при това две групи противоречиви показания съобразно това в кой автомобил са се намирали свидетелите. Свидетелите от автомобила, управляван от подсъдимия посочват, че когато са възприели насреща движещия се лек автомобил „Фиат", той се е намирал в тяхната пътна лента. Другата група свидетели, пътуващи в лек автомобил „Фиат“ пък са категорични в показанията си, че водачът му Т. Х. Х., в момента, когато е възприел идващия срещу тях автомобил марка „Крайслер", предприел аварийна маневра, като завил рязко надясно. От посоченото се прави извод, на базата на приетото като надлежно установен факт, че именно Х. е навлязъл частично в лентата за насрещно движение с 10 см. в момента на удара, че в предходен момент, когато двамата водачи са имали възможност да се възприемат един друг, автомобилът „Фиат" практически се е движил в лентата за насрещно движение. Точно описаното поведение на свидетеля Т.

Х. Х. всъщност е причината за настъпилото ПТП. Когато е предприел аварийно спиране, подсъдимият В. не е бил в състояние да промени посоката на движение на автомобила управляван от него, марка „Крайслер" модел „Вояджер" с peг. № СА 87**** като е продължил своето движение по права линия - допирателната спрямо кривата на десния завой по посока на движението му, което го е и отвело в лентата за насрещно движение. Адвокат Я. приема за безспорен факта, че в момента, когато двамата водачи са се възприели взаимно, подсъдимият В. се е движил изцяло в своята пътна лента.

Позовава се за този си извод и на спирачните следи, оставени от неговия автомобил, още в повече от другата страна, свидетелят Х., дори и завивайки 3 волана рязко надясно, т.е. към своята лента за движение, в момента на удара все още се е намирал частично в насрещната пътна лента. По тази причина се приема от защитата, именно свидетелят Т. Х. Х. да е виновен за причиненото ПТП, още в повече същият към датата на инцидента 08.07.2017 година не е бил правоспособен водач.

По нататък в изложението си защитникът прави анализ на приобщените автотехнически експертизи, с които се опровергава възприетата в мотивите на съда причина за аварийното спиране на В., тя да е установеното от него движение със скорост по-висока от критичната за съответния пътен участък, довело до аварийно задействане спирачната система, при което В. загубил управление и не успял да се впише в идеалната дъга, продължавайки по допирателната на завоя.

Твърдяното аварийно спиране предприето от подсъдимия по време преди да успее да възприеме другия автомобил се опровергава категорично според развитите съображения в допълнението към въззивната жалба с представяне на извадки от заключение на вещите лица, непосочено кое от всички, автомобилът „Крайслер" да е можел да премине през кривата без да загуби устойчивост при скорост до 71.35 км/ч. Това съотнесено с вече започналото преди завоя намаляване на скоростта при изчислена скорост на движение на В. от 79.06 км/ч. показвало само, че е било необходимо да се намали скоростта с 8 км/ч., което пък от своя страна не прави необходимо предприемането на аварийно спиране от страна на водач с дългогодишен стаж, ако не е имало намесата на странични фактори. Точно такъв фактор се явява появата на идващия насреща свидетел Х. с лек автомобил „Фиат“ и то в пътната лента за движение на подсъдимия. Пак според изведени части от заключението на вещите лица, без да се посочва кои и от коя експертиза, двамата водачи, В. и Х. са можели да се възприемат един друг при разстояние помежду им от 60 метра. Към посочения момент те са се намирали от мястото на удара на разстояние, около 25 метра за автомобил „Фиат" и около 35 метра за автомобил „Крайслер" /този на подсъдимия/. При това спирачните следи от автомобил „Крайслер" са измерени на 15.86 метра от десните му колела и 10 метра от левите му колела. Тези С.сти съобразно развитото схващане на защитата се явяват повече от два пъти по-малки от разстоянието, изминато от лекия автомобил на подсъдимия, от момента, когато е възникнала видимост към насрещно движещия се автомобил до мястото на удара.

Поддържа се становище и затова, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо отхвърля/приема или не приема заключенията на вещите лица по отделните автотехнически експертизи. Не е възможно според адвокат Я. едно заключение да е изцяло невярно, а другото да е изцяло вярно, защото ако такова нещо се твърди, то би трябвало да се обяснят причините за да се възприеме такъв извод. Още повече и в подкрепа на такова разбиране самата петорна експертиза не е отговаряла на част от въпросите, зададени на тройните експертизи. И след като тези въпроси не са били поставени и на нея, то следва да се приеме, че в тези си части тройните експертизи са отговорили 4 правилно.

Предвид на изложените съображения се прави заключение, че подсъдимият В. не е нарушил вменената му с обвинението разпоредба на чл.

20, ал. 2, изр. 1-во, пр. 2 от ЗДвП задължаваща водачите на пътно превозно средство при избиране скоростта на движението да се съобразяват .... с релефа на местността за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Няма как подсъдимият като водач да предвиди, че когато навлиза в завой с ограничена видимост, срещу него друг ще си позволи да се движи в лентата за движение срещу него. С оглед и на това се предлага на съда да анализира и обсъди дали настъпилото ПТП не е поради случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, при което се изключва вината.

От всичко изложено се извежда заключението, че А. Е. В. е осъден неправилно. Първоинстанционният съд въпреки законовото си задължение по чл. 107, ал. 3 от НПК да събира и проверява и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му, е пропуснал да го стори. Той не е съобразил всички събрани доказателства, поради което необосновано е приел за доказана вината на В.. Това ясно се потвърждава от факта, че не са приобщени по делото част от писмените доказателства протокола за разпит на подсъдимия А. Е. В., разпитан в качество на свидетел на 11.07.2017 година, както и протоколите от разпит на свидетелите Е. С. В.а от 17.07.2017 година, Л. Д. В. от 11.07.2017 година, Е. Н. В. от 11.07.2017 година, А.ия А.ова В.а от 12.07.2017 година, Т. Х. Х. от 26.09.2017 година, Ц.