Решение № 27 от 01.04.2022, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Златоград, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20215420100243 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

Постъпила е Искова молба от Б. Н. СТ. , ЕГН **********, с адрес: с адрес: гр. З., ул. „М.“ № ., чрез адв. З. Д. – АК С., със съдебен адрес: гр. Н. ул.

„Д. Ч.“ № ., срещу Ф. АС. К., ЕГН **********, с адрес: гр. З., обл. С., ул. „А.

К.“ № .; М. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. З., обл. С. ул. „Р.“ №.; С.

СЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. З., обл. С., ул. „И.“№ .; С.

С. С.,

ЕГН **********, с адрес: гр. З. обл. С., ул. „Б.“ № .; В. АС. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. З., обл. С., ул. „Б.“ № ., ет., . ап.. и Н. АС. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. З., обл. С., ул. „Б.“ № ., ет.3, ап..

В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Д. твърди, че първият ответник Ф. АС. К. е сестра на баща и Н. АС. СТ. - починал на 09.07.2021 г. Вторият ответник М. СТ. СТ. е съпруга на починалия и чичо С.

И. С.. Третият и четвъртият ответник са синове на починалия и чичо С. А. С..

В. АС. СТ. и Н. АС. СТ. са дъщеря и син на починалия брат А. Н. С..

Всички те по силата на заместване са наследници на А. Ч. С. - починал на ..

Сочи, че с Решение № 26А26 от 10.02.1998 г. на О. с. по з. и г. гр. З. обл. С. е възстановено правото на собственост върху ливада с площ 1.330 дка в местността „А. в.“ в землището на гр. З. обл. С. Поземленият имот е с идентификатор *** при граници: наследниците на Т. Д. Л. полски път на О.-З.; ливада на наследниците на Д. Г. М.- П.и река.

1

Твърди, че поземленият имот е възстановен на общия наследодател и дядо на Б.С. - А.Ч. С.. Повече от 20 години, обаче считано от 2000 г. до настоящия момент част от поземления имот с площ от около 800 кв.м,. Б. ползва и владее имота, необезпокоявана от никого. Ползваният и владян от нея имот е намерение за своене и е ограден с телена ограда от всички страни.

Границите на тази част от имота от около 800 кв.м. са: на изток се владее и ползва от леля и Ф. АС. К., а на запад се владее и ползва от наследниците на чичо и С. И.С. и плетениците и В. АС. СТ. и Н. АС. СТ.. На север имота граничи с речно корито, а на юг с полски път.

Твърди, че фактическата власт осъществява, като засажда процесния имот със земеделски култури (картофи, фасул и др.) Имотът го ползва и като ливада.

С цел снабдяването с нотариален акт, след няколко срещи на ищеца с ответниците, същите отказват да се явяват пред нотариуса.

По този начин и се оспорва правото на собственост.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Ф. АС. К., М. СТ. СТ., С. СЛ. СТ., С. СЛ. СТ., В. АС. СТ. и Н.

АС. СТ., че тя Б. Н. СТ. е собственик по силата на давностно владение на част от около 800 кв. м. в поземлен имот идентификатор *** в местността „А. в.“ в землището на гр. З.обл. С. при граници: на изток имот на Ф. АС. К., на запад имот на наследниците на С. И. С.и и наследниците на А.

Н. С..

В съдебно заседание, чрез адв. Д., поддържа иска и моли да бъде уважен.

Ответникът Ф. АС. К., чрез адв. Е. В., не оспорва иска. Моли на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК да бъде освободена от заплащане на разноски.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното.

С Решение № 26А26 от 10.02.1998 г. по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, ПК – З. е възстановила правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот – ливада от 1.330 дка, шеста категория, местност „А. в.“, имот № 003077 по картата на землището при съседи: ливада на наследници на Т. .Д.

Л.; полски път на О. – З.; ливада на наследници на Д.Г.М.– П. и вътрешна река.

Решението е влязло в сила на 05.02.2000 г. и е придружено със скица.

По делото е представена и скица от СГКК гр. С.№ 15-102601219.09.2021 г. за гореописания имот, като е посочено, че същият е с площ 1329 кв.м. и представлява ливада шеста категория.

От приложеното по делото удостоверение за наследници на А. Ч.С., починал на 02.03.1992 г., се установява, че страните по делото са негови наследници.

2

Като свидетели по делото са разпитани С. М. Х.и К. А.В.. Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в противоречия помежду си, а и със заключението на вещото лице. От тези показания съдът приема за установено, че процесния имот се намира в местността „А. в.“, на излизане от гр. З.в посока гр. М. от лявата страна зад реката. В настоящия момент имотът представлява градина и малка част е ливада. Според свидетелите площта му е 500-600 кв.м. и е оградено със стари дървени колове и бодлива тел от едната страна, а от другата е оградено с мрежа.

От 15-20 години само Б. обработва мястото, което е почистено, засадено е с овошки, а в градината се засаждат зеленчуци (картофи).

Претенции към това място да го владеят нямат нито останалите наследници, нито други лица. Съседи са: на изток – Ф.К.; на запад - имот на С.С., на север – река; на юг – полски път. Б. искала да уреди нещата и да се сдобие с документ за собственост на този имот. Правила е опит да отидат при нотариус, но някои от наследниците са създали пречка. Свидетелите нямат информация пречки да е създавала Ф.К..

По делото е назначена и изпълнена СТЕ от вещото лице Д. КР. СТ..

Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно, компетентно и пълно. Към заключението си вещото лице е изготвило и скица.

От заключението съдът приема за установено, че площта на имота владян от ищцата Б.С. в поземлен имот с идентификатор *** е 560 кв.м.

Ползваната част от ищцата е оградена и по този начин е отделена от ползваните части от останалите наследници. Границите на ползваната от ищцата част от имот с идентификатор *** са: изток – част от имот с идентификатор ***, ползвана от ответниците; запад - част от имот с идентификатор ***, ползвана от ответниците; север – речно корито – водно течение с идентификатор *** и юг черен път с идентификатор ***. В ползваната част от ищцата има овощни дръвчета и видими реални граници – огради, а откъм реката бряг. Мястото се ползва за сеене на картофи.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен (уважен до изменения му размер като площ).

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС.

Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Съгласно чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била 3 опорочена.

В настоящия случай, съдът намира, че ищцата е придобила собствеността върху процесният имот, въз основа на 20-годишна придобивна давност, а именно от 2000 г., когато е влязло в сила решението за възстановява и ищцата е започнала да го владее.

Владението продължава и до настоящия момент. То не е смущавано и прекъсвано, както от ответниците така и от други лица. Явно всички имоти са разпределени между наследниците и всеки ползва разпределените му имоти.

Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че я държат за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.

По въпроса, кое владение може да превърне владелеца в собственик има произнасяне на ВКС в няколко основни съдебни акта. Последното такова е направено с определение № 72/01.03.2022 г. по гр. д. № 3536/2021 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно Решение № 110/28.05.2021 г. по в.гр.д. № 123/2021 г. по описа на ОС – С.. С това решение ОС – Смолян е потвърдил Решение № 20012/25.02.2021 г. по гр. д. 55/2020 г. по описа на РС-З..

В съдебния акт на ВКС се препращат към Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС I-во ГО по гр.д. 603/2012 г. и Решение № 197/07.12.2017 г. на ВКС по гр.д. № 1024/2017 г. I-во ГО.

В актовете на ВКС се посочва, че владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Владеещият не следва да владее инцидентно и владението му трябва да е такова, че да не позволява други лица да владеят вещта. Владелецът следва да осъществява физическо присъствие в имота и да извършва явни действия по стопанисването му.

По горните съображения предявеният иск ще следва да бъде уважен, ведно със съответните последици свързани с разноските по делото. С разноските по делото обаче не следва да бъде ангажирана Ф. АС. К., тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по безсъмнен начин, че тя с поведението си е дала повод за завеждане на делото. За ищцата обаче е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като от показанията на свидетеля Х. се установява, че някои от ответниците са създавали пречки за снабдяването на ищцата с документ за собственост. С оглед на наличието на съсобственост по отношение на целия имот е възможно уреждането на собствеността да стане, както с разпоредителна сделка, така и с делба, а също и с НА по обстоятелствена проверка. С изключение на обстоятелствената проверка, всички други нотариални сделки изискват участието на всички наследници и поради това за Б.С. е налице интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като пък ако тя не притежава документ за собственост на 4 нейната част от големия имот неи би могла от своя страна да се разпореди с тази част от имота евентуално по отношение на бъдещите си наследници.

Поради това съдът приема, че искът и е допустим и основателен, но конкретно ответникът Ф.К. не е от тези ответници, които са дали повод за завеждане на делото. В тази насока обясненията на самата ищца в съдебно заседание кореспондират със свидетелските показания на свидетеля Х..

Останалите ответници ще следва да бъдат ангажирани с разноските по делото.

Изготвената скица по делото от вещото лице Д. КР. СТ., преподписана от съдия-докладчика следва да се счита като неразделна част от решението по делото.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ: