Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14271 от 22.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 70527/2024
Вид
Решение № 14271
Подписан
22.07.2025
В сила
22.07.2025
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 1, ал. 1, т. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 6 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 6, ал. 4 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 7 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 14271 гр. ***, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110170527 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от Н. П. П. срещу *** „***” и ***- *** град, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за установено по отношение на ответниците - *** „***” и ***- *** град, че ищцата Н. П. П., е работила по трудово правоотношение като „***“ в *** – ***, при пълно работно време от 8 часа, за периода от ***, което време се зачита за трудов и осигурителен стаж.

Ищцата твърди, че в периода от *** работила на длъжност „***“ в *** –***, ***-***, *** по трудово правоотношение при пълно работно време. Сочи, че положеният от нея труд й е бил заплащане в брой срещу подпис в разплащателна ведомост. Поддържа, че правоприемник на работодателя *** –***, е *** „***”. Твърди, че на *** при пожар изгорял целия осигурителен архив в *** „***”, в т.ч. и всички разплащателни ведомости, трудови договори, заповеди за прекратяване на трудовите правоотношение на служителите и т.н.

Посочва, че *** на ***- *** град не признава осигурителния й стаж за периода от ***, като с разпореждане № ************* *** на ***-*** град е прекратил изплащането на отпуснатата й лична пенсия за инвалидност. Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за установен горния трудов и осигурителен стаж.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** „***” – *** е депозирал отговор на исковата молба, с които завява, че не оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че в периода от *** ищцата е била служител на лечебното заведение, както и че през *** при пожар е унищожен целия архив на болницата. Твърди, че лечебното заведение не разполага с други документи, които да съдържат данни за трудов/осигурителен стаж за процесния период.

Ответникът *** на *** – *** град, оспорва предявения иск като недопустим поради непредставяне на удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, а в условията на евентуалност – като неоснователен и недоказан.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на иска:

Иск за установяване на трудов и осигурителен стаж може да бъде установен само по реда на чл. 1 ЗУТОССР, тъй като се касае за иск за установяване съществуването на факт съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТOССР, с оглед установяване на правния интерес на ищеца, е липсата на писмени доказателства, годни да установят стажа в производството по отпускане на пенсия. Ето защо, допустимостта на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТOССР е обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, или от ***, че книжата, ведомостите и пр., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, или че в архива на *** липсват писмени данни за трудовия стаж.

В случая по делото няма спор, че ответникът *** „***” – ***, е правоприемник на осигурителя на ищцата *** – гр. ***.

Съгласно приетото по делото удостоверение, изх. № *** г., издадено от *** „****” – ***, всички документи (в това число ведомости и фишове за заплати), съдържащи данни за възникването, съществуването, изпълнението, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение на Н. П. П. с *** – гр. ***, съответно за нейните трудов и осигурителен стаж в периода от *** са унищожени – изгоряли при пожар на *** Представеното удостоверение има характер на такова по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, в което е посочено, че липсват данни за стаж в процесния период, каквато е разпоредбата на закона.

Ето защо искът е допустим.

Обстоятелството, че съгласно представеното по делото удостоверение, изх. № *** издадено от *** за периода *** за ищцата има деклариран осигурителен доход, не изключва наличието на правен интерес от иска за установяване на фактите с правно значение, тъй като ответникът *** на *** – *** град отказва да зачете исковия период като трудов и осигурителен стаж на ищцата. Налице е правен спор, който може да бъде разрешен единствено по реда на ЗУТОССР.

По основателността на иска:

За основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР в тежест на ищцата е да докаже, че през процесния период е полагала труд на посочената в исковата молба длъжност в *** – гр. ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В ал. 2 на чл. 6 от ЗУТОССР са посочени писмените доказателства – 2 трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други подобни документи, като изброяването на писмените доказателства не е изчерпателно. По отношение на тези писмени доказателства в чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР е предвидено и кумулативното наличие на следните предпоставки – да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и да са издадени по време на полагане на стажа.

В случая, видно от допълнително споразумение към Трудов договор № *** г., ищцата е била в трудово правоотношение с *** – гр. ***, като е заемала длъжността „***“, при 8часов работен ден, срещу дължимо възнаграждение в размер на 260 лв.

Фактът, че ищцата е била в трудово правоотношение с *** – гр. ***, се установява и от представеното удостоверение, изх. № *** г., издадено от *** „*** – ***.

Посочените документи, представляват начало на писмено доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж, съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 10 от ЗУТОССР, обосноваващи и допустимостта на установяването му със свидетелски показания.

За установяване на обстоятелството, че през процесния период ищцата е полагала труд по трудово правоотношение в *** – гр. ***, по делото са разпитани като свидетели Б.

А. М. и А. П. П.. От представените в заверени копия трудови книжки, се установява, че свидетелите са работили при същия работодател в периода, предмет на делото, което на основание чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР представлява предпоставка за допустимост на свидетелските показания.

Свидетелят Б. М. разказва, че в периода *** г. с ищцата работили в ***, като свидетелката била на длъжност „*** „***“, а ищцата – „***“. Уточнява, че първоначално наименованието на болницата била *** – гр. ***, а в последствие била преименувана на „*** „***” – ***. Посочва, че централното звено на болницата се намира в гр. *** до ******.

Ищцата работила на пълен работен ден. Трудовото възнаграждение получавали в брой срещу ведомости, който подписвали. Свидетелката посочва, че в последните години ищцата страдала от онкологично заболяване.

От показанията на свидетеля А. П. се установява, че с ищцата били колеги в *** – гр.

***. Свидетелят започнал работа в болницата към края на *** г., а свидетелката 2-3 години след него, към *** година. Ищцата работила във „***“ като ***. Посочва, че болницата се намира на бул. „***“ вляво от ***та. Работили при пълно работно време, а трудовото възнаграждение получавали на касата в брой срещу подпис на ведомост. Посочва, че в последните години ищцата имала здравословни проблеми.

Показанията на разпитаните свидетели са взаимно непротиворечиви и кореспондират с твърденията на ищцата и с представените по делото писмени доказателства. Ето защо, въз основа на събраните доказателства може да се направи извод, че е установен положения от ищцата трудов стаж през периода от *** на длъжност „***“ в *** – гр. ***.

Доколкото ищцата е била в трудово правоотношение по трудов договор, сключен с *** – гр. ***, като за процесния период са дължими осигурителни вноски от страна на работодателя, то следва да се признае и осигурителния стаж за периода, предмет на делото, съгласно чл. 7 ЗУТОССР.

Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР 3 е основателен и следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата, която обаче не доказва извършването на такива.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие на ищцата Н. П. П. е оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Съгласно чл.

38, ал. 2 ЗА, когато адвокат оказва безплатна правна помощ на материално затруднено лице, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не понисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. В случая по делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие, в който страните са уговорили, че правната помощ се предоставя като безплатна, поради това, че ответникът е материално затруднено лице – чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Определен на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 1000 лв. Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК в полза на адв. Б. следва да бъде присъдена сумата от 1000 лв.

Съдът намира, че доколкото ответникът *** „***”, с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признава иска, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в негова тежест не следва да се възлагат разноски.

С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, която се явява специална спрямо общата такава на чл. 71, ал. 1 ГПК и поради това приложима в случая, доколкото се касае за иск за установяване на трудов и осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси, като в нормата не е проведено разграничение съобразно процесуалното положение на страните - ищец или ответник.

Ето защо, общата разпоредба на чл. 78, ал. 6 ГПК не намира приложение в настоящия случай, поради което дължимата държавна такса за разглеждане на иска следва да остане за сметка на бюджета на съда, а не да се възложи в тежест на ответника.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. чл. 1, ал.

1, т. 3 ЗУТОССР по отношение на *** *** град, и по отношение на *** „***” – ***, Булстат:

***, че Н. П. П., ЕГН **********, е полагала труд по трудово правоотношение като „***“ в *** – гр. ***, на пълен (8-часов) работен ден, за периода от ***, което време се зачита за трудов и осигурителен стаж.

ОСЪЖДА *** *** град, със седалище: гр. ***, бул. „***, да заплати адв. Х. Н. Б., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на ищцата Н. П. П..

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4