Решение № 481 от 12.07.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Благоевград, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Силвия Алексова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20231210100006 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕО със седалище и адрес на управление: гр. С с управител Репозирана чрез пълномощника - адвокат Д. П., с адрес за призоваване: гр. С против И. С. М., с ЕГН **********, с адрес: с. ДИска се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 1021,75 лв. /хиляда двадесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/, от които: 561,91 лв. - частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 01.01.2022 г. до 01.10.2022 г., включително /падежирали вноски/; 412,39 лв. - частично претендирана договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 01.01.2022 г. до 01.10.2022 г., включително /падежирали вноски/; лихва за забава - 47,45 лв.

/за претендираната главница/ за периода от 01.01.2022 г., до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, дължими по Договор за стоков кредит № 4841908 от 23.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.

Посочена е и банкова сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума:

IBAN: BG92UBBS80021008034630, BIC: UBBSBGSF.

В исковата молба се твърди, че на 23.11.2021 г., в гр. Благоевград, е сключен Договор за стоков кредит № ежду „У предишно наименование „Уникредит Кларима“ АД/ и И. С. М., с ЕГН **********, по силата на който, кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2579,00 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и девет лева/ за закупуването на компютър. Твърди се, че със сключения договор кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 36 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 01.12.2024 г. Заявява се, че е договорен годишен лихвен процент в размер на 21.20 %, като след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал месечните си вноски съгласно договора.

Сочи се, че на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.07.2022 г., сключен между „У , с ЕИК 1задължението на И. С. М., произтичащо от 1

Договор за стоков кредит № 4841908 от 23.11.2021 г., било изкупено от „Екато в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД, длъжникът бил уведомен и на 29.09.2022 г. уведомлението за цесия е изпратено на посочения в договора адрес. Сочи се, че писмото е върнато с отбелязване „непотърсено“, като на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК, се иска от съда да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен.

Излага се, че „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до PC Благоевград за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 31.10.2022 г., по което било образувано частно гражданско дело № 2527/2022 г., като по същото била издадена Заповед за парично изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение.

Препис от исковата молба е връчен на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил писмен отговор.

В открито съдебно заседание, проведено на 12.06.2023 г., ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С депозирано по делото писмено становище, процесуалният представител – адв. Кподдържа исковата молба по съображенията, изложени в нея.

Ответницата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Равначка, която изразява становище за съобразяване размера на исковата претенция със заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза.

По делото са събрани писмени доказателства, прието е заключението от допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза.

След анализ на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия като доказателство по делото Договор за стоков кредит №о/, се установява, че същият е бил сключен между „У /като заемодател/ и ответницата И. С. М. /като заемополучател/. По силата на този договор за заем, заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 2579 лв., като М. се задължила да върне заемната сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, на 36 месечни анюитетни вноски, в размер на 97.43 лв., т.е. до 01.12.2024 г. Заемополучателят е получил заемната сума, което обстоятелство се установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /неоспорено от страните/.

От представения по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.07.2022 г. и Приложение № 1 към него л. 18 – л. 27 от делото/, се установява, че „У /цедент/ е прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД /цесионер/ вземанията си към ответницата, произтичащи от процесния договор за стоков кредит.

От приобщеното по делото пълномощно /л. 32 – л. 33 от делото/ е видно, че предишният кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощил новия кредитор - ищеца „ЕОД, да уведоми длъжника - ответник за извършената цесия.

От данните по делото се установява, че на 29.09.2022 г. ищецът е изпратил до ответника уведомление с изх. № 6996 за извършената цесия, в което е отразено, че кредитор по паричното вземане, произтичащо от процесния договор за кредит, е ищецът. Съобразно приобщеното към доказателствата известие за доставяне от 04.10.2022 г., издадено от Български пощи, визираното уведомление за продажбата на вземането е било изпратено на адреса на длъжника, като същото е върнато обратно, с отбелязване „непознат“ По делото се установява, че ищецът е приложил към исковата си молба уведомлението, изходящо от цедента за извършената цесия.

На 31.10.2022 г. ищецът в настоящото производство е депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника-ответник, по което е 2 образувано ч.гр.д. № 2527/2022 г. по описа на Районен съд Благоевград. Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 1344/01.11.2022 г. съдът е разпоредил ответницата М. да заплати на ищеца сумите, предмет на настоящата искова претенция, както и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок от връчването на заповедта, ответницата е депозирала възражение срещу нея по реда на чл. 414 от ГПК.

В заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е достигнало до следните изводи:

Съгласно Договора за стоков кредит, Кредиторът - „Уе отпуснал на ответницата стоков кредит в размер на 2 579 лева за закупуване на посочена стока - компютър. Съгласно фактура № 3194/22.11.2021 г., издадена от „ВМ Ди получател И. С. М., е закупен 1 брой компютър с конкретно посочени параметри, на стойност 2 579 лева. Сумата от 2 579,00 лева е преведена от „У директно на продавача на стоката - „В. В счетоводствата на Кредитора „У и ищеца по делото - „Ене са осчетоводявани постъпили плащания по процесния Договор за стоков кредит от страна на ответницата И. С. М.. Размерът на неиздължената сума за главница, дължима за вноски с настъпил падеж за периода от 01.01.2022 г. до 01.10.2022 г., е за 561,91 лева. Размерът на договорната лихва за периода от 01.01.2022 г. до 01.10.2022 г. включително, е за 412,39 лева. Законовата лихва от 01.01.2022 г. до 31.10.2022 г., е в размер на 25,08 лева.

Съдът кредитира изготвеното експертно заключение с доверие, доколкото същото е пълно, ясно и обосновано, като вещото лице е отговорило на всички поставени задачи.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание: чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 414 от ГПК, вр. чл. 410 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД - относно вземането за сумата от 561,91 лева, представляваща главница и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

414 от ГПК, вр. чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ - относно вземането за сумата от 412,39 лв., представляваща договорна лихва, както и сумата от 47,45 лева – лихва за забава.

Исковете са допустими - същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По същество:

Съдът приема, че по силата на сключения договор за стоков кредит между „У и ответницата е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което цедентът има качеството на кредитодател, а ответникът на заемополучател.

Процесният договор за кредит не е сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като клаузите на същия не са и неравноправни по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК.

Цедентът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно реално е предоставил на ответника главницата по договора.

Прехвърлянето на вземанията по процесния кредитен договор е произвело действие спрямо длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В настоящия казус старият кредитор е упълномощил новия кредитор да съобщи за извършената цесия, като тази упълномощителна сделка не противоречи на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

Следва да се има предвид и че съобразно практиката на ВКС /Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., II т. о. на ВКС; Решение № по т. д. № 12/2009г., П т.о. на ВКС/, връчването на препис от исковата молба с приложено към нея надлежно уведомление от цедента, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след 3 предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Възможността уведомяването на длъжника за цесията да се случи посредством депозирането на искова молба от цесионера, придружена с документите, които обективират прехвърляне на вземането, се допуска и в облигационноправната доктрина. Извън гореизложеното, е необходимо да се отчете, че поначало длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление за цесията, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице. В случая липсват както възражения, така и доказателства от такъв порядък. Ето защо, след като бъде известен за цесията /дори и чрез връчване на препис от исковата молба/, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение поради липсата на уведомяване, след като не е изпълнил на предишния кредитор /Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о. на ВКС и Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г., IV г. о. на ВКС/.

С оглед горното, съдът приема, че изискванията на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД са изпълнени, като е настъпил уведомителният ефект на цесията с връчването на ответника на препис от исковата молба, подадена от ищеца /цесионер/, който е надлежно упълномощен от цедента.

Предвид изложените съображения, се налага извод за частична основателност на предявените искови претенции – исковете за главница и за договорна лихва следва да бъдат уважени изцяло, а искът за лихва за забава - до сумата в размер на 25,08 лева, съобразно изчисленията на вещото лице, като до пълния предявен размер от 47.45 лв., искът следва да бъдат отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Ответната страна обаче, не претендира присъждането им. Поради това, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски, съобразно уважената част на иска в общ размер на 415.70 лв. за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът дължи произнасяне и относно сторените в заповедното производство разноски /25 лв. – държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение/. Отново, съобразно уважената част на иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати разноски на ищеца, сторени в производството по ч.гр.д. № 2527/2022 г. по описа на Районен съд Благоевград, в общ размер на 200.51 лв.